Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 3126/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД „М. Р. , срещу решение № 94/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 489/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушаване на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесения автомобил по реда на чл. 74, 3 от МКС поради възникнали „основателни съмнения“ в декларираната стойност. Сочи, че митническата стойност е определена на база извлечени данни от изготвена експертна пазарна оценка на декларирания автомобил, след като са приспаднати разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и др. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и решението на Териториалния директор да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Прилага писмено становище.

Ответникът – „Максроял” ЕООД, в депозирано по делото становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, тъй като не са доказани „основателните съмнения“ на Митницата и необосновано е определена нова по-висока стойност. Претендира разноски по делото съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Хасково е законосъобразността на Решение № 32-138284/28.04.2022 г. към Митническа декларация /МД/ № MRН 20BG004205006147R0 от 08.01.2020 г., издадено от Директора на ТД „М. Р. при А. М. с което на основание чл. 5, т. 39, чл. 29 вр. чл. 22, чл. 48, чл. 74 3, чл. 77, 1, вр. чл. 85, 1, чл. 101, 1 вр. чл. 102 от МКС, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е определена нова митническа стойност на внесения от дружеството употребяван aвтомобил, марка А. М. модел-V8, в резултат на което е начислено допълнително вносно мито за доплащане в общ размер на 161,68 лева и ДДС в размер на 355,71лева, ведно със задължение за лихви.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от „Максроял” ЕООД по горецитираната митническа декларация и след извършен последващ контрол от страна на митническия орган, е издадено оспореното решение, с което е определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната стойност. Констатирал е че въз основа на предоставени карго манифести митническият орган е приел стойност на разходите за доставка в по-висок размер от декларираните от дружеството. Поради липса на документи и данни за прилагането на методите по чл. 74, 2 от МКС, при контрола е възложено изготвянето на справедлива пазарна оценка на подобно описани пътнически автомобили, която е определена в размер на 14 340 лв. Въз основа на теди свои констатации Митническият орган е приел, че следва да приложи чл. 74, 3 от МКС и е определил нова митническа стойност в размер на 11 472,22 лв. след като от изготвената пазарна оценка приспаданал разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт, деклариран транспорт и добавил разходите за международен транспорт в размер на 1671,65 лв. съгласно фактура № CL0000-151534/23.09.2019 г., издадена от „И. К. САЩ” на „Фрилайн” ООД.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения” по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и правото на защита на дружеството е било ограничено в развилото се административно производство. Съдът е изложил мотиви, че неправилно митническият орган е стигнал до извод за прилагане на метода по чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, 2 от Регламент № 952/2013 г. и без да посочи конкретните основания за отхвърляне на декларираната договорна стойност.

На следващо място съдът е констатирал, че митническият орган не е изпълнил задължението си по чл. 22, 6 от Регламент № 952/2013 г., като в съобщението до дружеството за започване на административно производство по оспорване и промяна на митническата стойност на стоката, не е изложил мотивите, на които ще се основава решението, нито е съобщил за изготвената оценъчна експертиза, което е довело до нарушаване на правото на защита на дружеството.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорния по делото въпрос, а именно налице ли е наличието на „основателни съмнения” и законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обосновано е прието, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесния автомобил на база изготвена пазарна оценка в хода на административното производство. Правилни са и изводите на съда относно нарушаване на правото на защита на дружеството, което въпреки че е представило всички документи, свързани в процесния внос, с които разполага, е останало в невидение както за причините, поради които органът не е приел декларираната стойност на автомобила, така и въз основа на какви доказателства е била определена новата митническа стойност.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

В случая към митническата декларация за допускане за свободно обръщение на процесната стока от вносителя са представени инвойс-фактура, удостоверяваща стойността на автомобила, извлечение от банкова сметка за нареден валутен превод и суифт, митническа декларация, коносамент, извлечение от счетоводни сметки за заприходяване на стоката, талон на автомобила, фактура за транспорт, издадена от „Фрилайн”ООД и договор за продажба на МПС. В оспореното решение липсват мотиви, въз основа на какви данни и обстоятелства митническите органи са обосновали съмненията си в декларираната договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в Регламент (ЕС) 2015/2447. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на карго манифести е констатирал, че декларираната цена за международния транспорт от дружеството е по-ниска и не отговаря на реално заплатената стойност, като се е позовал на фактура № CL0000-151534/23.09.2019 г., издадена от „И. К. САЩ” на „Фрилайн” ООД, съгласно която заплатеният транспорт е в размер на 950 USD, което обстоятелство водело до обосновано отхвърляне на декларираната митническа стойност. Обосновка защо е отхвърлена и декларираната митническа стойност на автомобила и директно е пристъпено към изготвяне на пазарна оценка обаче липсва в оспореното решение. В този смисъл правилно съдът е заключил, че оспореният акт на митническия орган е издаден в нарушение на материалния закон и следва да се приеме, че декларираната от лицето стойност на стоката по процесния внос е подлежащата на плащане договорена стойност на същата, респ. реално платената, тъй като са представени множество писмени доказателства, които безпротиворечиво сочат, че декларираната стойност на автомобила съответства на реално платената и договорена цена. Тези факти се потвърждават и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която се съдържат констатации, че от разплащателната сметка на дружеството е извършено плащане в полза на Global Auto Exchange – САЩ на стойност 5100 USD, като не се установява да са извършени други плащания към чуждестранното лице. По отношение на фактура № CL0000-151534/23.09.2019 г., издадена от „И. К. САЩ”, съгласно която заплатения транспорт е в размер на 950 USD следва да се посочи, че последната е издадена на „Фрилайн” ООД, но липсват данни какво точно се включва във фактурирания предмет, за да се приеме, че дружеството е декларирало по ниски транспортни разходи. „Фрилайн” ООД от своя страна е издало фактура за транспорта на „Максроял” ЕООД, като посочената в нея стойност е идентична с декларираната от дружеството пред митническите органи. Предвид изложеното незаконосъобразно митническият орган е обосновал възникналите му съмнения, позовавайки се на по ниска декларирана стойност на транспорта, тъй като транспортната фактура, чиято стойност е приета за меродавна е издадена на трето лице, различно от ответника и няма данни, какво точно се включва във фактурирания предмет.

В конкретния случай, правилно от страна на административния съд е прието, че правото на защита на вносителя е нарушено. Съгласно общото правило на чл. 22, 7 от МКС органът следва да мотивира всяко неблагоприятно за заявителя решение. Доколкото производството по чл. 140 от Регламента № 2015/2447 за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Именно това в случая не е сторено, като дружеството е било в неведение както за изготвената пазарна оценка на автомобила, така и за обстоятелствата и доказателствата въз основа на които митническият орган обосновава основателните си съмнения.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения индивидуален административен акт поради издаването му в нарушение на материалния и процесуален закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар в размер на 400 лева не надхвърля определения минимум по чл. 8, ал.1 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №4/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 489/2022г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Максроял” ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], сумата от 400 /четиристотин/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА