5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60464
гр. София, 29.12.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Орешарова ч. гр. дело №4671/2021год., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. С. Х., срещу определение № 354 от 19.10.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 424/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 260203 от 11.08.2021 г. по гр. д. № 390/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на М. И. Д. срещу ОД на МВР [населено място], Прокуратурата на РБ, Районен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран следният въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?“. Цитирано е решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ВКС, ІV г. о. Сочи се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното определение с решение на Съда на ЕС от 05.03.1996г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93. В тази връзка е поставен въпросът: „При наличие на задължение за обективна отговорност от страна на държавата за вреди, твърдения за извършено особено съществено нарушение на правото на ЕС, нередовна ли е искова молба, която посочва фактическите основания и правните норми на ЕС, които са нарушени?“. Касаторът поставя и въпроса: „За искова претенция срещу държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на отделните конкретизирани фактически нарушения на правото на ЕС“, по който счита, че произнасянето на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
П. О. съд – Бургас е подадена искова молба от М. И. Д., в която излага, че са налице общо 79 обстоятелства, с които счита, че са нарушени правата му и са повлияли на крайния изход на посочени дела и преписки след като са постановени въз основа на недопустими, подправени и подхвърлени доказателства. Излага, че на 25.11.2018г. същият е задържан за 24 часа от полицейски служител от 1 РПУ – Бургас, извършен му е обиск и му е иззет мобилният телефон, бил разпитан, като свидетел, като му е отказан адвокат, не са му съобщени основанията за задържането му и не е запознат с правата си на обвиняем, подправен бил протокола за предаване, като е дописана СД карта. Ищецът след изброяване на събития във връзка с разследване срещу него посочва, че срещу него е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 326, ал.1 НК, по което е бил привлечен като обвиняем трикратно. През 2018г. прокуратурата внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК за продължавано престъпление. С решение по а. н.д. № 525/2018 г. на РС – Бургас ищецът бил признат за виновен и осъден на глоба от 1000 лв., а телефонът му бил иззет. Решението било потвърдено от незаконен състав на ОС-Бургас. М. Д. посочва, че телефонът не му е предявен нито в досъдебното производство, нито пред първоинстанционния съд, а едва пред втората инстанция, като той не го е разпознал като свой. Едва след приключване на делото му е върната CD карта и една СИМ карта, които твърди, че не са негови. Сочи, че на СИМ картата има записани разговори със СРС, които са подхвърлени и изготвени незаконно, в нарушение на чл. 32 от Конституцията и чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Ищецът твърди още, че на телефона си е имал научна разработка, във връзка с която през 2016 г. е получил предложение да сключи консултантски договор към международна компания, но не е могъл да го приеме, тъй като телефонът не е бил у него и му е отказано връщането му. Счита труда си за безвъзвратно загубен, което му е донесло емоционални негативи, както и материални загуби в размер от 59 280 евро. Ищецът изброява редица нарушения на правата си по време на воденото срещу него наказателно производство, които са му причинили негативни преживявания. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Искът е насочен срещу ОД на МВР [населено място], Прокуратурата на РБ, Районен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас, като основание ищецът е посочил чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 6, ал. 1-3 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 7 от Конституцията на РБ и § 4, ал. 1 ДЕС.
Поради отвод на съдиите от ОС – Бургас с определение от 22.06.2020 г. делото е изпратено по подсъдност на ОС – Ямбол. След дадени указания и постъпила уточняваща молба от ищеца съставът на съда е върнал исковата молба с определение от 07.04.2021 г. поради неотстранени нередовности в нея. Определението е отменено от Апелативен съд – Бургас и производството пред окръжния съд е продължило. С разпореждане от 14.06.2021 г. отново са дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата си молба, като посочи какви незаконосъобразни действия/бездействия са извършени от ответниците, довели до причиняване вреди на ищеца; какъв е размерът на претенциите за имуществени и неимуществени вреди срещу ответниците, за които се иска солидарно осъждане; как е формирана претенцията за имуществени вреди. Подадена е втора уточняваща молба, която според окръжния съд преповтаря първата, като не отстранява неяснотите в предявената претенция, поради което с определение от 11.08.2021 г. исковата молба отново е върната. Последното е обжалвано пред Апелативен съд – Бургас.
В определението на апелативния съд, срещу което е подадена частната касационна жалба, се посочва, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането. Според съда в исковата молба на М. Д. е констатирано несъответствие между обстоятелствената част и петитума, което не е отстранено. Не са конкретизирани незаконосъобразните действия или бездействия на всеки един от посочените ответници, довели до съответните конкретни вреди за ищеца. Въззивният съд е посочил още, че във връзка с претенциите за установяване на нарушения по чл. 5, т. 2-4 ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и по чл. 6, т. 1-3 ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 4 ДЕС са изложени множество фактически обстоятелства и житейски събития, без да е ясно, кое от тях ищецът счита, че е нарушение на ЕКЗПЧОС, по какъв начин са засегнати неговите права и законни интереси и посредством какви действия или бездействия на ответниците е станало евентуалното засягане. Поради това е прието, че обжалваното прекратително определение е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал.1 и ал.2ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, без анализ на извършените процесуални действия, че същото е очевидно неправилно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос. Същият е неотносим към изводите на въззивния съд, които касаят отстраняването на нередовности на исковата молба. От своя страна, така, както е поставен, въпросът предполага разгледан по същество правен спор, по който съдът е дал правна квалификация и се е произнесъл с решение. В настоящия случай до такова произнасяне не се е стигнало, тъй като производството е прекратено поради преценка за нередовност на исковата молба.
Вторият въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че е нередовна искова молба, в която само са изброени правни норми на ЕС, за които ищецът твърди, че са нарушени, без да е посочено ясно и безпротиворечиво от ищеца, с кои конкретни действия на ответниците съответните норми са нарушени, още повече, че се твърди, че е извършено съществено нарушение на правото на ЕС. Този извод не противоречи на цитираното от касатора решение на Съда на ЕС. Същото, макар да е постановено по тълкуване на принципа за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност, засяга въпроси, различни от поставения.
Третият въпрос също е неотносим към решаващите изводи на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея. Според апелативния съд ищецът не е посочил ясно фактите, от които извежда претенциите си и не е обвързал твърденията си за нарушение на правни норми с конкретни действия на ответниците, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Тези изводи на въззивния състав по никакъв начин не са свързани с даването на правна квалификация на иска. За пълнота следва да се посочи, че по поставения въпрос не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Трайно установено и безпротиворечиво е разбирането, че съдът определя самостоятелно правната квалификация на предявения иск съобразно изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Това негово задължение не е обусловено нито от характера на предявената претенция, нито от това срещу кого е насочена тя. В този смисъл съдът винаги е длъжен първо да извърши проверка за редовността на исковата молба, като прецени дали тя отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, вкл. като изследва изложените в нея факти и обстоятелства. Ако в обстоятелствената част на исковата молба се констатират неясноти или противоречия, на ищеца се дават указания за отстраняването им, като при неизпълнение исковата молба се връща. Съдът пристъпва към проект на доклад по делото, в който определя и правната квалификация на предявения иск, само ако прецени, че е сезиран с редовна искова молба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 354 от 19.10.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 424/2021 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: