Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 11467/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 (ОПРЧР) срещу Решение №271 от 01.11.2023 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело №456/2023 г.

С обжалваното решение съдът отменя Решение № BG05M9ОP001-2. 019-0018/21 от 10.07.2023 г., на РУО на ОПРЧР, с което на О. В. Т. (по т. 1 и т. 2 от акта) е определена финансова корекция в размер на 100 % от безвъзмездната финансова помощ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) №BG05M9OP001-2.019-0018-C01 от 15.07.2020 г., за нередност за нарушение на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013), във връзка с чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 - основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирана по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и по т. 3 от акта, като определя недопустимите разходи по ИП №4 в общ размер на 960,13 лева.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020 г., счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че при издаване на оспорвания акт, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до процесуална незаконосъобразност на същия в частта по т. 3, тъй като бенефициентът е бил лишен от участие в производството, доколкото не му е дадено право на защита и същия не е бил запознат с изводите на органа за недопустимост на разходите в започналото производство по администриране на нередност, а не в такова по верификация.

Обосновавайки изводите си със съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси, счита, че неправилно първоинстанционния съд смесва две съвсем различни административни производства по верификация и по определяне на финансова корекция и неправилно приема, че бенефициерът е бил лишен от участие в производството по администриране на нередност.

Сочи, че действията, които се предприемат от административния орган по Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ, не са административно процесуални действия, тъй като са част от административното производство и не водят до издаване на административен акт.

Твърди, че противно на изводите на съда, че УО не е предоставил възможност на бенефициера да изрази становище в процедурата по администриране на нередност, съдът се е произнесъл по обстоятелства, стоящи извън неговата компетентност, тъй като нито е налице административно производство, в което УО да осигури право на адресата на акта да участва, нито е налице административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

Неправилен според касатора е и мотивът на съда, че е налице смесване в един акт на производство по верификация и по определяне на финансова корекция и акцентира, че двете производства са различни, но в нормативната уредба, липсва изрична забрана резултатите от двете производства да са инкорпорирани в един хартиен носител налице са две волеизявления на УО за определяне на финансова корекция и за отказ да се верифицират разходи.

Посочва, че основната цел на проекта е разкривани на определени социални услуги, които след края на проекта да бъдат интегрирани като част от цялостен пакет социални услуги предоставяни на територията на О. В. Т. като се предвижда същите да бъдат обезпечени по новият модел на финансиране, а именно съгласно Закона за социалните услуги и неговите подзаконови нормативни актове.

Твърди, че направените разходи за консумативи и канцеларски материали, обзавеждане и оборудване, закупени в последния ден от изпълнението на проекта, очевидно не са свързани с разкриване на социалните услуги и тяхното функциониране в рамките на проекта, а са сторени единствено с цел обезпечаване на първоначалната издръжка на услугите за период след изпълнението на проекта, което води до недопустимост на разходите, тъй като няма нито една предвидена дейност за обезпечаване на финансирането на социалните услуги след края на проекта.

Допълва, че такава дейност би била недопустима, тъй като е в противоречие както с правилата на схемата, така и с действащото национално законодателство, уреждащо финансирането по принцип на социалните услуги.

Обосновава доводи за неправилност изводите на съда и като такива противоречащи на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, че нито в административния договор, нито в проектното предложение е посочен краен срок, до който могат да бъдат закупени процесните материали и консумативи и сочи, от една страна това обстоятелство е залегнало в одобреното проектно предложение, а от друга за финансиране на такива услуги, след разкриването им, не е предвидено финансиране със средства на ЕС.

Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил в мотивите си представеното становище от Агенция социално подпомагане, прието заедно с административната преписка.

Сочи, че противно на приетото от съда, последното закупуване на материали и консумативи, очевидно не е свързано с целта, за която е одобрен проекта създаване на нови социални услуги, а е свързано с обезпечаването на действието на вече създадените нови социални услуги, което не попада нито сред одобрените дейности по проекта, нито в общата или специфичните му цели.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспорвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представлява се от експерт с юридическо образование Д. Д..

Ответникът по касационната жалба О. В. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробно фактите по делото и възражения по доводите на касатора.

Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. Н..

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.07.2020 г. между Министерство на труда и социалната политика и О. В. Т. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 941 359,37 лева (от които общо 800 155,46 лева европейско финансиране) по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., процедура BG05M9OP001-2.019 Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите ЕТАП 2 предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства - Компонент 1, за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.019 Разкриване на комплекс от социални услуги за деца.

От О. В. Т. е подадено Искане за плащане № 4 с отчетен период 01.05.2022 - 01.08.2022 г.

На 20.06.2023 г. О. В. Т. е уведомена за установена нередност при провеждането на обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция.

От О. В. Т. не е подадено възражение.

На 10.07.2023 г., с Решение №BG05M9OP001-2.019-0018/21, на основание чл. 62, ал. 1 и чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. определя на Общината:

по т. 1 и т. 2 от акта - финансова корекция в размер на 100% от финансовата подкрепа за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, свързано с нарушение на принципа на добро финансово управление, квалифицирано по т. 2 Нарушение на принципите по чл. 4, 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

по т. 3 от акта е определен общ размер на недопустими разходи по ИП № 4 - 960,13 лв.

По делото е представена Заповед №РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПРЧР.

Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по т. 3 от акта.

Съдът излага подробни изводи и приема, че производството пред административния орган е започнало поради съмнение за нередност и доводи на УО за определяне на финансова корекция на Общината, като в акта по отношение на т. 3, органът е допълнил мотивите си, като неред с посоченото нарушение, размера на финансовата корекция и отнасянето му към съответната нередност (т. 1 и т. 2 от административния акт) УО се произнася в отделен диспозитив, че направените разходи в общ размер от 960,13 лева, приема ги за недопустими, за което не е спазил процедурата по уведомяване на бенефициера за тези констатации, с което е нарушил правото му на защита.

Приема, че лишавайки Общината от право на възражение и представяне на доказателства по този въпрос, УО е допуснал съществено процесуално нарушение и акта по т. 3 е незаконосъобразен само на това основание.

Отделно от това съдът приема, че административният орган съчетава в едно производство това по администриране на нередности и извършване на финансови корекции и това за верифициране на разходите, които сами по себе си представляват два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Счита, че решението на административния орган в останалата част е издадено в противоречие с материалния закон, доколкото според съда не е налице нарушение на принципите на добро финансово управление в неговите три проявления икономичност, ефикасност и ефективност.

Излага подробни изводи и приема, че в административния акт липсват мотиви коя част от общата и специфичните цели по проекта не е постигната чрез осъществените разходи и закупените артикули, като разходването на средства по проекта в края на периода не означава непременно, че е налице нередност и нарушение на сочените принципи.

Счита, че между страните няма спор, че процесните разходи са осъществени в срок, макар и в последните дни на проекта и не надвишават одобрената с проекта стойност, а също така и че липсват доказателства, че доставените артикули са в завишени количества.

Също така приема, че извършените разходи са необходими за постигане на поставените цели и имат пряко отношение към резултатите на проекта, описан в проектното предложение, като от страна на бенефициера, те не са посочени просто като разход, а като конкретен разход за самата дейност и са предвидени още във Формуляра за кандидатстване по процедурата.

Съдът приема, че закупените материали и пособия са съобразени с поставените специфични цели, а публичният финансов ресурс е използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигнатите цели, в необходимата степен и своевременно, в подходящото количество и качество и на най-добра цена.

Обосновава изводи, че административният орган е подходил формално и при превратно тълкуване на фактите, неправилно е приел че е налице нарушение на принципите на добро финансово управление, доколкото постигането на общата и специфичните цели не изисква задължително набавяне на всички необходими артикули в определен период преди края на проекта.

Не на последно място, съдът приема, че е налице противоречие между изложените основания, преобладаващо касаещи допустимостта на разходите и разпоредения в диспозитивната част правен резултат, тъй като отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция, доколкото евентуалната недопустимост на даден разход в случай на несъответствие с регламентираните условия е основание за отказ от верификация на същия, но не е и основание за определяне на финансова корекция.

Въз основа на това, първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, се обосновават с твърдения за неправилно приложение и тълкуване на материалния закон от страна на съда.

Едно съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество. В случая процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство са налице и липсват процесуални пречки, а ако изложените от касатора доводи са налице, то решението ще бъде неправилно, а не недопустимо.

Неоснователни са и твърденията от касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в необсъждане на приетите с административната преписка документи и доказателства. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за което е определена финансова корекция.

По отношение на нарушение посочено в б. А от акта (свързано с т. 1 и т. 2 от диспозитива на акта):

Принципът за добро финансово управление, макар и формулиран към държавите членки, засяга бенефициерите по проекти, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент № 2018/1046.

За да обоснове този извод органът е приел, че от страна на бенефициера са закупени медицински и канцеларски артикули и пособия, доставени в последните дни на проекта, които не са използвани за целите на проекта и не са допринесли за тяхното постигане, както и че е налице двойно финансиране, тъй като продължаването на услугата по проекта е осигурено за сметка на държавния бюджет, непосредствено след приключване на проектните дейности.

Тези констатации, според органа, представляват нарушение на принципа на добро финансово управление, в трите му проявления икономичност, ефективност и ефикасност при усвояване на средства от бюджета на Общността (чл. 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046), тъй като предоставената безвъзмездна финансова помощ не се усвоява съобразно целите на проекта и не спомага за реализирането на основната и специфичните цели заложени в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а именно Разкриване на социалната услуга в общността Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент № 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципът на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

Принципът на икономичност, в контекста на разходването на безвъзмездна финансовата помощ от бенефициера, изисква използвания публичен финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена.

Както правилно е прието от съда, видно от проектното предложение и от цялостната документация по предоставената безвъзмездна финансова помощ на бенефициера при реализиране на проекта, не е поставен изричен краен срок, преди крайния срок по изпълнение на проекта, в който могат да бъдат разходвани предоставените средства от ЕСИФ или последния момент към който могат да бъдат закупувани материали необходими в хода на изпълнението му.

От представените доказателства, а именно фактури за закупуване на различни медицински и канцеларски материали, в това число протектори за легла и терапевтични столове, маски и ръкавици и др. (подробно изброени в представените с административната преписка доказателства) от една страна е видно, че същите са закупени по време на проекта, а от друга същите са в необходимото количество и не надвишават посочената в проектното предложение стойност.

Следователно този принцип би бил нарушен, ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена, като изводите на УО в тази насока, видно и от доказателствата по делото в настоящия случай, не се потвърждават.

Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използваните ресурси (безвъзмездната финансова помощ), предприетите дейности и постигането на целите, заложени в проекта.

В параграф 3 на член 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок, цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.

Поставената обща цел според проектното предложение, от една страна е подкрепа за реализиране на модели за качествена алтернативна грижа за децата, включително и за децата с увреждания, гарантираща им живот в семейна среда и равен достъп до услуги за социално включване, а от друга - създаване и предоставяне на социални интегрирани здравно социални услуги в общността, основани на нуждите на всяко дете, като същите са в изпълнение на заложените цели на проекта BG05M9OP001-2.019 Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите ЕТАП 2 предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства КОМПОНЕНТ 1 с конкретни бенефициенти общини, чрез което се цели подкрепата на процеса по деинституционализация на грижата за децата, настанени в домове за деца, лишени от родителска грижа и закриване на тези институции.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорения административен акт липсват мотиви коя част от общата или специфична цел по проекта не е постигната чрез осъществените дейности по проекта.

В проектното предложение е посочено, че чрез изпълнението на целите в него, ще се осигури възможността за обезпечаване предоставянето на новите социални услуги в общността в О. В. Т. за които е ремонтирана подходящата инфраструктура със средства от Оперативна програма Региони в растеж, като чрез така разписаните цели в проектното предложение ще бъдат постигнати заложените индикатори за резултат, а именно целевите групи по проекта, в това число ползвателите на центърът с капацитет 30 места за дневна грижа и 60 места за консултативни услуги, ще получат качествени социални и интегрирани здравно социални услуги в общността.

Именно в изпълнение на целите поставени в проектното предложение като продължение на тези по процедурата, закупените материали са тясно свързани с тяхното постигане, същите са напълно необходими и чрез тях в най-висока степен ще бъдат постигнати целите. В проектното предложение е посочен срок за изпълнение на проекта в рамките на 24 месеца, от което следва, че независимо, че материалите са закупени няколко дни преди изтичане на срока, ползващите социалната услуга Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства - деца с увреждания и техните родители, ще използват закупените материали предвид тяхното предназначение.

Отделно от посоченото от страна на бенефициера е направено уточнение, че закупените материали, ще бъдат използвани и след фактическото изтичане на изпълнението на проекта (след изтичане на предвидените 24 месеца) което се потвърждава и от главната цел на разкриване на социалната услуга, а именно подпомагане на деца и техните семейства, за ползване на предоставените социални и интегрирани здравно социални услуги и предвид тяхното здравословно състояние и потребности произтичащи от това, като именно чрез закупените артикули и пособия, ще се постигне и една дълготрайност на операциите, тъй като ще бъде продължено предоставянето на социални услуги и след края на финансирането по проекта.

Принципът на ефективност от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия.

Необосновани и неправилни са изводите на органа, че закупените медицински и канцеларски изделия не са допринесли за постигането на проектните цели, тоест същите не са оказали ефект върху постигането на поставените цели.

Посредством закупените медицински, хигиенни и учебни пособия и материали ще бъде постигната заложената цел на децата да се предостави цялостно обгрижване през деня, включващо: придружаване в процеса на обучение, групово или индивидуално; развитие на различни навици и умения за живот, като създаване на хигиенни навици и грижи за тялото; медицинска и двигателна рехабилитация индивидуална и групова за подобряване на общото физическо състояние на ползвателите с физически увреждания, пасивна и активна гимнастика, масажни процедури; музикотерапия за разтоварване и стимулиране на сетива и емоции; сензо-моторна терапия и обучение за придобиване на социални умения и дейности по включване, вкл. умения за общуване и работа в група. Чрез закупените материали се осигурят условия за провеждане на терапевтични занимания с децата, свързани със създаване или възстановяване на навици, трудо, арт и монтесори терапия, социална терапия и интегрирано обучение и други. Видно от проектното предложение в същото е посочено, че за обезпечаване дейността на Центъра са необходими материали и консумативи, дезинфекционни и почистващи препарати, осигуряващи нормалното протичане на работния процес, както и работно облекло и лични предпазни средства, нужни за изпълнение на ежедневните задължения на екипа, за оказване на медицинска помощ лекарствени средства от първа необходимост, както и канцеларски материали - тонери, копирна хартия, папки, класьори и др. - за обезпечаване дейността на екипа, свързана със събиране на информация, изготвяне на документация, досиета на потребителите, индивидуални планове и архив.

От изложеното следва, че чрез закупените материали и консумативи, медицински и други пособия, в най-голяма степен се допринася за постигане на заложените цели.

От друга страна както правилно приема и първоинстанционният съд, неправилни са изводите на УО, че предвид момента на закупуване на посочените материали е налице двойно финансирани, напротив същите са закупени в срока на проекта и за изпълнение на заложените в него цели.

Изложеното прави извода на съда за липса на нарушение на чл. 4, 8 Регламент 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, правилен. Цитираните разпоредби действително не са нарушени, което прави ненужна преценката, дали квалификацията им като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, е правилна. УО не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно.

По отношение на направеното искане за окончателно плащане, обсъдено от УО в б. В от акта:

Както правилно посочва първоинстанционния съд, административният орган е извършил смесване на два различни правни института производство по верификация и по определяне на финансова корекция.

От съдържанието на акта е видно, че една част от мотивите на административния орган се отнасят към отказ от верификация и приемането за недопустими разходите в размер на 960,13 лева, а другата част към приетото за осъществено нарушение на принципите на добро финансово управление, представляващо нередност според УО, за което е определена на О. В. Т. финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи.

Следва да се посочи, че разпоредбите регламентиращи производството по верификация на разходи се съдържат в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно сочените разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия.

В настоящия случай с решението си органът по същество е отказал верификация на разходи по проекта поради извършени финансови корекции и недопустимо е смесил процедурите. Производството по верифициране на разходите се осъществява по реда на Глава пета Финансово управление и контрол, Раздел II Плащания, верифициране и сертифициране на разходи, като в случай на отказ от верификация се издава акт по чл. 64, ал. 3, който като индивидуален административен акт (ИАА) подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК.

В Раздел III Администриране на нередности и извършване на финансови корекции е уреден редът за определяне на финансова корекция и съответно нейното извършване. Извършването на корекцията (чл. 75) следва да се разграничава от определянето й с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Процедурата по извършването й е регламентирана в чл. 75 ЗУСЕФСУ, като може да се осъществи от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а след окончателното плащане по проекта и като публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В случая има разминаване между посочените правни основания в мотивите и разпоредителната част на решението. Налице е смесване, чрез поставяне в един акт на правна квалификация по чл. 62 и чл. 75 от процесния закон, на две процедури, а именно: процедурата по верификация на разходи и тази по извършване на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи.

В настоящия случай не е ясна волята на административния орган - дали извършва финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ или не верифицира процесните разходи поради висящото производство по определяне на финансова корекция. Както вече беше посочено, ръководителят на УО е извършил смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансовата корекция, засягаща допустимите разходи. Това смесване на резултата от различни производства в един акт прави невъзможна проверката за законосъобразност на оспорения акт и препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства.

Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е самостоятелно основание за отмяна на акта, както правилно приема и първоинстанционният съд.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната политика - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя на 200 (двеста) лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №271 от 01.11.2023 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело №456/2023 г.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, с адрес гр. София, ул. Триадица № 2 за заплати на О. В. Т. с адрес гр. В. Т. пл. М. Б. №2, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА