О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 55

Гр. София, 25.01.2023 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. дело № 2781/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АТВ 2010“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2382 от 26.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2308/2022 г. на Апелативен съд – София, ГО, 4-ти състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 291424/14.06.2022 г., подадена от дружеството срещу определение (с характер на разпореждане) по т. д. № 5522/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 12-ти състав, за връщане на въззивната му жалба с вх. № 26054 от 27.02.2020 г. срещу постановеното по това дело решение.

Жалбоподателят намира определението за недопустимо, евентуално – неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли за неговата отмяна. Излага доводи, че въззивният съд, без да е компетентен съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК, е поправил очевидна фактическа грешка в акт на долустоящия му съд, както и недопустимо го е тълкувал по чл. 251, ал. 1 ГПК. Счита, че подадената частна жалба е в срок, поради липса по делото на доказателства за връчване на определение от 22.02.2020 г., с което е върната въззивната му жалба.

Насрещните страни – „Обединена българска банка“ АД и „Л. И. АД, чрез процесуалния им пълномощник, оспорват жалбата, като излагат доводи за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

За да формира извод за недопустимост на подадената частна жалба от 14.06.2022 г., по която е било образувано ч. гр. д. № 2308/2022 г., съставът на Апелативен съд – София, проследявайки хронологично извършените процесуални действия по повод подадената от „АТВ 2010“ ЕООД въззивна жалба, е счел същата за просрочена. Посочил е, че като се изходи от мотивите към съдебния акт, с който е постановено връщането, може да се направи несъмнен извод, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата, по-точно – годината на постановяване на определението (разпореждането) за връщане – и вярната дата е 22.02.2021 г. Поради това то безспорно не се явява постановено преди упражняването на правото на жалба на 27.02.2020 г. Датата 22.02.2021 г. хронологично следва момента на влизане в сила на определението, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, на което СГС се е позовал изрично в акта си за връщане, за да приеме, че жалбоподателят е адресат на задължение за внасяне на държавна такса и да приложи неблагоприятните правни последици от бездействието му да представи указания му на 08.02.2021 г. документ за внесена държавна такса. За удостоверено по делото е счел и извършеното на 01.03.2021 г. връчване на „АТВ 2010“ ЕООД на съдебен акт от 22.02.2021 г. с посочен номер – с разписката към съобщение, изпратено на 22.02.2021 г., при липса на основание да се направи извод, че друг съдебен акт е бил връчен на дружеството при този генериран номер и дата на изготвяне. Съобразно това връчване е удостоверено и влизането в сила на съдебното решение по отношение на „АТВ 2010“ ЕООД.

Обжалваното определение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. Противно на твърденията на жалбоподателя, въззивната инстанция не е допускала поправка на очевидна фактическа грешка в акта на първоинстанционния съд, нито е извършвала тълкуване по смисъла на чл. 251 ГПК. Липсват и сочените процесуални нарушения, свързани с връчването на препис от определението на СГС за връщане на въззивната жалба. В съобразителната част на атакуваното определение въззивната инстанция е извършила обоснована преценка на всички процесуални действия на първоинстанционния съд, свързани с проверката за редовност на въззивната жалба и със съобщаване на дадените в тази връзка указания, както и със съобщаването на определението, с характер на разпореждане, за връщане на въззивната жалба.

Видно от приложеното по делото съобщение, препис от разпореждане № 262239/22.02.2021 г. по т. д. № 5522/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 12-ти състав, е връчен на надлежния процесуален пълномощник на „АТВ 2010“ ЕООД – адв. Д. И., на 01.03.2021 г. На основание чл. 279 ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. първо ГПК, от този момент започва да тече и законоустановеният едноседмичен срок за обжалване на съдебния акт. Същият изтича на 08.03.2021 г. – понеделник, докато частна жалба с вх. № 291424 е подадена три месеца по-късно - на 14.06.2022 г. С оглед изложеното, атакуваното определение е в съответствие с разпоредбите на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК относно процесуалните задължения на съда при подадена след изтичане на срока за обжалване частна жалба.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2382 от 26.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2308/2022 г. на Апелативен съд – София, ГО, 4-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: