Р Е Ш Е Н И Е

№ 186

гр. София, 22.03.2024 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 22 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 4906 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ЗАД ”А. Б. АД, чрез адв. Б. Н. срещу решение № 734/20.05.2022 г. по в. гр. дело № 138/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил е осъден жалбоподателя да заплати на Д. К. Б. на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 6000 лв./над присъдената сума от 9000 лв. до 15 000 лв./, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено решение № 260039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в уважената част на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за сумата 9000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.

Ответникът по касационната жалба Д. К. Б. не е изразил становище по касационната жалба на ЗАД”А. Б. АД.

С определение № 2462/16.08.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частите както следва: 1. в частта, с която е отменено решение № 260039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. Б. срещу ЗАД”А. Б. АД иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над сумата 9000 лв. до размера от 15 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., както и в частта, с която ищецът Д. К. Б. е осъден да заплати на ЗАД”А. Б. АД сумата над размер 2209.50 лв. до размер от 2504.10 лв. разноски за първоинстанционното производство и вместо това е осъден ЗАД”А. Б. АД да заплати на Д. К. Б. сумата 6000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение/над присъдената сума от 9000 лв. до 15000 лв./ за претърпените от ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане; 2. в частта, с която е потвърдено решение № 260039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил, в частта, с която ЗАД”А. Б. АД е осъден да заплати на основание чл.432,ал.1 КЗ на Д. К. Б. сумата 9000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта на въззивното решение от 20.05.2022 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. дело № 238/2022 г. на присъдените в тежест на ЗАД”А. Б. АД разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси:1. Относно кредитирането на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 ГПК; 2. Относно формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на правилата на формалната логика.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивното решение по в. гр. дело № 138/2022 г. на Софийски апелативен съд е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 260039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в отхвърлената част на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ над сумата 15000 лв. до 60 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Безспорно е между страните наличието на валиден договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата 10.07.2017 г. относно лек автомобил „Ф. Е. , с рег.№ Кн 20 93 АХ, управляван от водача Е. Й. И..

В исковата молба ищецът Д. К. Б. твърди, че на 10.07.2017 г. пътувал с управляван от него мотор по главен път Е-79, в посока от [населено място] към центъра на [населено място]. По същото време, Е. И., като водач на лек автомобил марка „Ф. Е. с рег. № Кн 20 93 АХ пътувала по главен път Е-79 в посока към [населено място]. Около км.331+400, в района на ЗИО Д., в района на кръстовището за града, извършила маневра „завой наляво“, без да изчака движещия се в насрещната лента мотор, управляван от ищеца, в резултат на което настъпило ПТП, като управляваният от ищеца мотор се блъснал в предния десен калник и гума на автомобила, при което водачът на мотора - ищеца Д. Б., паднал на шосето и получил травматични увреждания – разкъсно-контузна рана и открито счупване на дясното коляно, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, и мозъчно сътресение. Водачите на спрелите в близост леки автомобили оказали помощ на Б. и го транспортирали до ЦСМП, а от там той бил транспортиран в МБАЛ „Св. И. Р. 2003“, където била извършена оперативна интервенция и му била поставена гипсова имобилизация, а виновният водач Е. И. останала на място да изчака служителите на РУ Д..

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП между лек автомобил марка „Форд, модел”Ескорт” с рег. [рег. номер на МПС] и управлявания от ищеца мотор, оспорил е твърдения от ищеца механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване, оспорил е наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача Е. Й. И., оспорил е наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на ищеца и процесното ПТП, както и че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД на застрахования при него водач. При условие на евентуалност е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, изразяващо се в движение с превишена скорост, с несъобразена скорост, управление на МПС по начин, който е в нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП, неизползване на защитна каска. Оспорени са вида и обема на твърдените неимуществени вреди, както и размера на исканото обезщетение.

От приложеното по делото постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2018 г. на Районна прокуратура Д. по пр. пр. вх. № 2087/2017, ДП № 878/2017 г. по описа на РП Д., ДП – 691/2017 г. на РУ Д. е видно, че досъдебното производство е образувано на 05.10.2017 г., за това, че на 10.07.2017 г. на главен път Е-79, км.331+400, в района на ЗИО Д. при управление на МПС – неустановен лек автомобил марка е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, в следствие на това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. К. Б. от [населено място] село, изразяваща се в счупване на десен долен крайник и дееца е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343,ал.3,пр.3,б.”а”, пр.2, вр. чл.343,ал.1 и чл.342,ал.1 НК. С постановлението е приета следната фактическа обстановка: На 10.07.2017 г. св.Д. Б. пътувал с управлявания от него мотор по главен път Е-79 от [населено място] в посока центъра на [населено място]. По същото време св.Е. И. управлявала собствения си лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с рег. № КН-20 93 АХ по главен път Е-79 в посока [населено място]. В района на кръстовището на града, при бившия завод ЗИО, водачът на лекия автомобил марка „Форд” решила да направи ляв завой, за да влезе в [населено място]. Без да изчака движещия се в насрещната лента мотор, управляван от св.Д. Б. тя пресякла пътното платно и последвал удар в преден десен калник и гума на автомобила. От удара мотоциклетиста паднал на шосето и получил силни болки в десния крак. Спрелите в близост автомобили оказали помощ на св.Б. и го транспортирали в ЦСМП, а от там в МБАЛ”Св.И. Р. 003”, където му била извършена оперативна интервенция и гипсова имобилизация. Виновният водач Е. И. изчакала на място служителите на РУ Д., а мотора бил преместен от пътното платно до оградата на намиращата се наблизо автокъща, за да не пречи на движението. В постановлението е посочено, че в показанията си св.Е. И. потвърждава горната фактическа обстановка, като обяснява, че моториста не е бил забелязан от нея, поради движещия се пред него друг автомобил, чието движение тя е пропуснала. В постановлението се сочи, че от изготвената медицинска експертиза е установено, че в следствие на удара св.Д.Б. е получил травматичните увреждания: разкъсно контузна рана и открито счупване на дясно коляно, разкъсно-контузна рана и открито счупване на дясно коляно, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и сътресение на мозъка. Посочено е, че деянието на Е. И. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343,ал.3,пр.3,б.”а”,пр.2,вр. чл.343,ал.1 и чл.342,ал.1 НК, но поради направено искане на пострадалия Д. Б. на основание чл.343,ал.2 НК наказателното производство е прекратено. С постановлението материалите по досъдебното производство са изпратени на началника на РУМВР Д. по компетентност, за вземане на отношение по административно наказателен ред.

По делото е приложена Епикриза от ИЗ №4296/142 от МБАЛ „Св. И. Р. – 2003“, за хоспитализация на Д. Б., на 28 г., в периода от 12.07.2017 г. до 15.07.2017 г., с окончателна диагноза: „Фрактура аперта пателе декстра“. В епикризата е отразен локален статус при постъпването: „Дясна колянна става – разкъсно-контузна рана по предна повърхност с широки фистули, размачкани ръбове. Умерено кървене“. Отразена е извършена оперативна интервенция на 12.07.2017 г., при която е извършено: „Ексцизио. Дебридмент. Дренаж. Репозицио. След щателно почистване на оперативното поле се направи дебридмент на девитализираните участъци от кожата. Опресниха се ръбовете. Наложи се отсрочен шев на кожата. Гофриран дрен. Гипсова имобилизация.“

Представен е Фиш за спешна медицинска помощ Амб.№248/10.07.2017 г., съставен в 15.15 ч. на място в ЦСМП Кюстендил, в който е удостоверено, че пострадалият е съобщил, че е паднал от тераса, висока около 2,5 метра. При извършения клиничен преглед е поставена работна диагноза и пострадалият е насочен с мнение за хоспитализация в хирургично отделение.

По делото е приложен Сигнал до Районна прокуратура – Д., с вх.№2087/17 от 21.07.2017 г., подаден от Д. Б., в който се съобщава, че на 10.07.2017 г. същият е управлявал мотоциклет „Ямаха ХТ“, без регистрационни номера, по път Е79, при което предимството му било отнето от лек автомобил „Ф. Е. комби, който извършил внезапно завой наляво, и настъпило ПТП, при което получил травматично увреждане на десния крак. Случайни хора от преминаващ автомобил, които видели произшествието, го закарали до ЦСМП.

Видно от приложеното по делото Наказателно постановление №18-5310-000478/19.03.2018 г., същото е издадено въз основа на съставен от мл. автоконтрольор Д. П. АУАН №Г510377/16.02.2018 г. против Д. К. Б., за това, че на 10.07.2017 г. около 15.00 часа в [община] на път първи клас № Е-79, като водач на мотоциклет Ямаха ХТ 600 управлява мотоциклета, като водачът не притежава съответната категория /А/ за управление на мотоциклет, управлява МПС, което не е регистрирано и е без рег. табела, поставена на определеното място, водачът като участник на ПТП напуска мястото, без да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП. В постановлението е посочено, че Д. Б. е извършил административните нарушения: управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – нарушение на чл.150А от ЗДвП; управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което е нарушил чл.140, ал.1 ЗДвП; не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието – нарушение на чл.123,ал.1,т.2,б.”б” ЗДвП. С наказателното постановление на ищеца е наложено административно наказание както следва:1. по чл.177,ал.1,т.2,пр.1 ЗДвП – глоба 100 лв.; 2. по чл.175,ал.1,т.1 ЗДвП – глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец;3. по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП – глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. От разписка към наказателното постановление се установява, че СУМПС е било иззето от органите на МВР. Наказателното постановление е било връчено на наказаното лице на 23.08.2018 г., като няма данни да е било обжалвано.

От приложеното по делото писмо рег. [рег. номер на МПС] – 691/27.10.2017 г., изготвено от старши инспектор Ив.Д. при РУ [населено място], ОДВР Кюстендил се установява, че при извършената проверка по повод постъпил сигнал за възникнало ПТП на 10.07.2017 г. на път Е-79, в хода на проведените ОИМ не били установени очевидци на деянието, както и не било установено местонахождението на мотоциклет „Ямаха ХТ“ без регистрационни табели, в района на ПТП няма монтирани камери за видеонаблюдение, в Дневник за получени сигнали в РУ Д. за дата 10.07.2017 г. няма отразени сигнали за настъпило ПТП на ПП1 Е-79, км.331+400 (разклона при ЗИО). В писмото са посочени служителите мл. инспектор Д. П. и мл. инспектор Г. У., които са били на дежурство в периода от 6.00 ч. до 18.00 ч. на 10.07.2017 г.

От показанията на свидетеля Г. Д. У. се установява, че същият работи като младши районен инспектор в РУ Д.. Към месец юли 2017 г. свидетелят работил като младши автоконтрольор. Свидетелят е заявил, че не си спомня за конкретния случай, че по принцип, в случаите, когато е настъпило ПТП, но страните са се разбрали помежду си, или когато участниците в ПТП са си тръгнали от местопроизшествието, дори да се намерят на мястото следи от произшествието, дежурните автоконтрольори не съставяли протокол за ПТП и не описвали следите, такъв се съставял, ако се установят участниците в ПТП. Свидетелят сочи, че за случая през месец юли 2017 г. няма спомен кой го е уведомил, но мястото е посетено, направен е оглед на мястото и не са намерени следи.

От показанията на свидетеля Д. В. П. се установява, че към 10.07.2017 г. същият е работил като автоконтрольор на територията на три общини – Д., Б. и С. Баня. Свидетелят твърди, че не си спомня на 10.07.2017 г. да е имало сигнал за ПТП въобще, както и за каква ситуация става въпрос. Твърди още, че познава Е. И. от 40 години и че имало един случай на произшествие с нея. Била ударена колата й, доколкото си спомня в задна дясна гума от неизвестен извършител, ако става въпрос за този случай на път Е-79, ТП1 км.338+800. Според свидетеля най-вероятно е съставен протокол, но не си спомня, както и, че не си спомня какво е разговарял с Е. И.. Свидетелят твърди, че вероятно дежурният му се е обадил и не си спомня с кой колега е бил на смяна, както и, че не си спомня да са съставени допълнителни документи за това произшествие. Посочва, че отивайки на произшествието случайно видял, че това е Е. И., но няма спомен какво са разговаряли.

От показанията на свидетелката Е. И. се установява, че през месец юли 2017 г. управлявала лек автомобил „Форд” с рег. № КН 20 93 и връщайки се от работа в ранния следобед, претърпяла ПТП на околовръстното шосе на [населено място]. Престроила се за завой наляво, спряла в лявото платно, дала светлинен сигнал с мигача на автомобила, не видяла да идват насрещнодвижещи се автомобили и започнала да извършва маневрата. На това място пътят бил с 4 ленти за движение – по 2 ленти във всяка посока. По време на извършване на маневрата „завой наляво“, преди автомобилът да се изтегли от лентите за насрещно движение, когато бил във втората лента за насрещно движение, управляваният от нея автомобил бил ударен от мотор. Моторът дошъл по магистралата от насрещното движение /спрямо първоначалната посока на движение на свидетелката/, и се ударил в дясната страна на автомобила, в областта между калника и вратата на автомобила, които впоследствие имали пластични деформации. Преди удара свидетелката твърди, че не е видяла изобщо моториста, че не е възприела той как се движи като скорост. Свидетелката много се изплашила, защото помислила, че водачът на мотора е загинал – момчето било паднало на земята пред вратата на автомобила, до мотора. Било с каска, която била паднала до мотора. Разпознала момчето по физиономия, като момче от града, което била виждала и преди, без да го познава лично. Тя се опитала да го вдигне, но не успяла. В началото момчето не отговаряло на въпроса й „Жив ли си?“, но после отговорило, стенейки, „Дааа“. През това време дошли група момчета, които вдигнали пострадалия, и издърпали мотора от колата. Тъй като била много изплашена, свидетелката седнала на тротоара до колата, и вече не видяла къде са отишли. Свидетелката е разпознала и е посочила ищеца в залата като момчето, което пострадало при това произшествие. До идването на полицията нейният автомобил останал на същото място, а моторът бил преместен настрани, за да не пречи на движението. Изчакала служителите на полицията. Когато дошли, те попитали какво е станало и къде е момчето. Тя обяснила, че са вдигнали момчето, като тогава мислела, че пострадалият е загинал, тъй като изглеждал много зле. Въпреки че познавала пострадалото момче по физиономия, свидетелката не знаела името му, и не могла да го съобщи на полицаите. За произшествието бил съставен протокол, и на свидетелката била наложена глоба в размер на 200 лева. Свидетелката твърди, че не си спомня, дали е разпитвана в полицията за това произшествие. Твърди, че участъкът от пътя е бил сух, времето било ясно.

По делото от първоинстанционния съд е приета съдебно - автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице в документите по ДП № 691/2018 г. на РУ Д. няма протокол за оглед на местопроизшествие с евентуално измерени спирачни следи от двете МПС или други находки, по които би могло вещото лице да определи скоростта на двете МПС. Посочено е, че няма скица и фотоалбум. За скоростта на движение на мотоциклета вещото лице е отразило, че би могло да съди по свидетелските показания и пораженията по него. Посочено е в заключението, че според изпратения сигнал от ищеца до Районна прокуратура Д., последният е възприел скоростта на движение на мотоциклета:”Независимо, че управлявах мотоциклета с около 58-60 км/ч не успях да избегна удара...”. Вещото лице е посочило, че в протокол за разпит на ищеца в качеството на свидетел от 18.10.2017 г. по досъдебното производство същият е заявил, че се е движел по Е-79 в посока центъра на [населено място] с около 80 км./ч. В заключението е посочено, че възприетият от вещото лице механизъм на ПТП съответства на описания в постановлението за прекратяване на наказателното производство механизъм.

Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ процесното ПТП е реализирано на 10.07.2017 г. около 15.00 ч. на главен път Е-79, км.331+400 в района на ЗИО – Д., между лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег.№ Кн 20 93 АХ, управляван от Е. И. и кросов мотор марка „Ямаха“ модел „ХТ 600“, нерегистриран и без осветителни тела, управляван от Д. Б.. Произшествието е настъпило при дневна светлина, ясно време и суха пътна настилка. В участъка на настъпването на ПТП пътното платно е двупосочно, с по две ленти във всяка посока, като всяка от лентите е широка 3,50 м. Непосредствено след подлеза с ЖП-линията в Е-79 се включва околовръстният път на [населено място], по който лекият автомобил „Ф. Е. управляван от Е. И. се насочва с ляв завой към центъра на [населено място]. След като навлиза в дясното платно за движение, забелязвайки приближаващият се мотоциклет, водача на автомобила рязко спира напречно на пътя, като мотоциклетът се удря в областта на предна дясна гума и преден калник на автомобила, като мотоциклетът остава до автомобила, а мотористът пада до него. Към момента на настъпване на произшествието мотоциклетът се е движел със скорост около 60 км/ч. Според експертизата, основната причина за настъпване на произшествието е неспазването на правилата за движение от водачката на автомобила „Ф. Е. , която е имала обективна възможност да възприеме насрещнодвижещият се кросов мотор от разстояние не по-малко от 200 метра, тъй като произшествието е настъпило при добра видимост, на дневна светлина, на прав пътен участък, без препятствия, ограничаващи видимостта. Въпреки това, вниманието на водачката е било фокусирано върху приближаващият автомобил, поради което тя не е възприела приближаващият след него мотор. Съществена роля за пропуска на водачката на автомобила да забележи приближаващият мотор, е обстоятелството, че същият е бил „кросов мотор“, и не е бил оборудван с фар. Този тип превозно средство е предназначено за каране по просторни офроуд терени /извън пътя/, различни наклони и неравности, и за изпълнение на скокове и акробатични движения във въздуха. С оглед предназначението на това превозно средство, същото е максимално олекотено, поради което не са оборудвани с осветителни тела, в това число с преден фар, арматурни прибори, огледала. За тях не се изисква свидетелство за правоуправление, те не подлежат на регистрация, и няма технически изисквания към тях, като конструктивно те могат да имат най-различни технически параметри. Не се допуска движение на тези мотори по пътищата за обществено ползване. Придвижването на тези мотори от едно място на друго може да се осъществява по терени без пътища, или след натоварването им на подходящи товарни автомобили.

От приетата Съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в травматичен шок, фрактура на капачката на коляното на десен долен крайник, с разкъсно-контузни рани в същата област и дясната подбедрица, и мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. Откаран е с частен транспорт в ЦСМП в [населено място], откъдето с линейка е транспортиран в МБАЛ“Св. И. Р. – 2003“, където е настанен в интензивно отделение на 10.07.2017 г. След овладяване на травматичния шок е изписан на 12.07.2017 г. и веднага е настанен в отделение по ортопедия и травматология, където на същия ден е извършена оперативна интервенция на дясната колянна става, като са почистени меките тъкани, направена е репозиция на фрактурата, след което раните са зашити и са поставени дренаж и гипсова имобилиация. На 15.07.2017 г. ищецът е бил дехоспитализиран, като лечението е продължило амбулаторно. Травматичните увреди са причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на десен долен крайник и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок по-голям от 30 дни. Общият възстановителен период за откритата фрактура на капачката на десния долен крайник е около 3-4 месеца, като през този период ищецът е носил гипсова имобилизация за 40-45 дни, след което по принцип следва да бъде проведена рехабилитация до пълното възстановяване на обема на движенията на колянната става. След такова увреждане обемът на движението на колянната става се възстановява в пълен обем, но колкото и добре да са наместени фрагментите, остава минимално разминаване между тях, в резултат на което с течение на годините по-рано настъпват артрозни промени в областта на капачката и на колянната става, които се проявяват на по-ранен етап от живота на пострадалия. Артрозните промени се проявяват с наличие на болки при пипане и движение, особено при по-голямо натоварване и промяна на времето, които се увеличават с годините. На ищеца е била оказана адекватна медицинска помощ – тъй като той е бил в травматичен шок, това е наложило приоритетно той да бъде овладян, след което да се пристъпи към оперативното лечение, като междувременно раните са били обработени и привързани. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице уточнило, че травматични увреждания като получените от пострадалия могат да настъпят както от падане от височина около 2,50 м., така и при ПТП с описания механизъм.

Относно вида и обема на претърпените неимуществени вреди от ищеца пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Е. А., живуща на семейни начала с ищеца.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.07.2017 г. е настъпило твърдяното ПТП, по механизма, описан от приетата САТЕ. Прието е, че този извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, с изключение на отразеното във Фиш за спешна медицинска помощ Амб.№248/10.07.2017 г. изявление на самия пострадал, че е получил уврежданията по друг механизъм - паднал от тераса, висока около 2,5 метра. Посочено е, че вещото лице, изготвило СМЕ, при изслушването му в о. с.з. заявило, че травматичните увреждания на ищеца могат да бъдат получени както при ПТП с посочения механизъм, така и по механизъм на падане от височина 2,5 м. Прието е, че въпреки това, изявлението на самия пострадал, направено при приема му в ЦСМП, не се подкрепя от никакви други доказателства, събрани по делото. Приел е, че на осн. чл.175 от ГПК направеното от страната извънсъдебно изявление за различен механизъм на получаване на увреждането, следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Според въззивния съд, поради липса на каквито и да е други доказателства, подкрепящи това изявление на пострадалия отразеното изявление на пострадалия пред медицинските лица от ЦСМП, не е достатъчно да разколебае извода за получаване на увреждането при процесното ПТП по установения от САТЕ, СМЕ и събраните гласни доказателства механизъм. Приел е, че липсата на съставен констативен протокол за ПТП не е пречка за установяването му с всички доказателствени средства, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства настъпването на процесното ПТП, както и неговият механизъм, са установени по несъмнен начин.

Съдът е приел, че по отношение на участващият в това ПТП лек автомобил „Ф. Е. е бил сключен с ответното дружество валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП. Приел е още за установено, че водача му Е. И. е причинила настъпването на процесното ПТП, като е извършила маневра „завой наляво“, за навлизане по друг път, без преди това да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат по този път, и е извършила маневрата, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на управляваното от ищеца МПС – кросов мотор „Ямаха ХТ 600“, категория В АМ, с рама №2KF025379, с което е допуснала нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Съдът е намерил за установено, че в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил „Ф. Е. са настъпили неимуществени вреди за водача на кросовия мотор „Ямаха ХТ 600“ Д. Б. – болки и страдания от травматични увреждания. Посочено е, че по силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ответникът е приел да обезщети вредите, настъпили в резултат от неправомерно поведение на водача на застрахования автомобил при и по повод управлението му, поради което отговорността на ответника за обезщетяването на претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП следва да бъде ангажирана.

По отношение на обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е приел за установено, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в травматичен шок, фрактура на капачката на коляното на десен долен крайник, с разкъсно-контузни рани в същата област и дясната подбедрица, и мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. За лечение на получените увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност за 6 дни, през които е претърпял оперативна интервенция за почистване на меките тъкани, репозиция на фрактурата, зашиване на разкъсно-контузните рани с поставяне на дренаж, и гипсова имобилиация на десния крак, след което лечението му е продължило амбулаторно. Прието е, че травматичните увреди са причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на десен долен крайник и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок по-голям от 30 дни. През първите дни след увреждането ищецът е бил на постелен режим, и напълно зависим от чужда помощ за посрещане на всички свои нужди, и е търпял интензивни болки. Търпял е имобилизация на увредения крайник за 40 дни, през които се е нуждаел от помощни средства за придвижване – патерици, като до премахване на гипсовата имобилизация е бил със затруднено придвижване, и се е нуждаел от чужда помощ за част от битовите дейности. Общият възстановителен период за всички увреждания е приключил в рамките на около 4 месеца, през които ищецът е бил затруднен за извършва обичайната си трудова дейност, както и да изпълнява обичайните си дейности в домакинството, продължавал е да търпи болки при натоварване и преумора. Обемът на движението на колянната става е възстановен в пълен обем, но в резултат на увреждането при ищеца се очаква по-рано да настъпят настъпват артрозни промени в областта на колянната става. Въпреки оказаната на ищеца адекватна медицинска помощ и проведено лечение, са налице остатъчни болки при по-голямо натоварване и промяна на времето, които са с тенденция да се увеличават с годините. Съдът е съобразил, че при получаване на увреждането ищецът е бил на млада възраст – 28 години, която е способствала за настъпването на пълно възстановяване, без остатъчни ограничения на движенията на засегнатия крайник. Посочил е, че продължителната имобилизация му е попречила да води обичайния си интензивен начин на живот като млад човек, да полага обичайните грижи за своето дете на 2 години, да подпомага съпругата си в домакинството, бил е затруднен да извършва обичайната си трудова дейност, която е свързана с тежък физически труд и натоварване на крайниците. Прието е, че наред с търпените физически болки и страдания, ищецът е търпял и психологически страдания – дискомфорт от необходимостта от чужда помощ при обслужването на хигиенните и физиологичните му нужди, от продължителното обездвижване, неудобство от неспособността да подпомага близките си, панически страх непосредствено след катастрофата, страх от загуба на работа и доходи.

С оглед установения обем болки и страдания, претърпени от ищеца в пряка причинна връзка с процесното ПТП, съдът е формирал извод, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/. Според съда този размер съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД, съобразно критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., като отразява вида и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания, продължителното затруднение на движенията на ищеца и временното разстройство на здравето му, без опасност за живота му, търпените от него интензивни болки за период от около една седмица, и продължителните болки с умерен характер, настъпилото пълно възстановяване, но с остатъчни болки при натоварване и промяна на времето с перспектива за бъдещото им усилване поради развитие на артрозни промени, допълнителните психологически страдания във връзка с нуждата от чужда помощ и страх от загуба на доходи, съобразен е с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и съдебната практика по сходни случаи.

Съдът е приел за основателно възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Прието е за установено по делото/ с Наказателно постановление №18-5310-000478/19.03.2018 г. и приетата по делото САТЕ/, че ищецът е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, като е управлявал кросов мотор „Ямаха ХТ 600“, категория В АМ, който не е бил технически оборудван за движение по републиканската пътна мрежа /без преден фар/, по аргумент от чл.75 от ЗДвП /да се движи с включена къса светлина отпред/, чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП /да поддържа устройството за осветяване чисто, видимо, регулирано и в изправност/, и по аргумент за противното от чл.9 и чл.10, т.12, б.“а“ от ППЗДвП. Прието е, че наложените изисквания за оборудване и изправност на моторните превозни средства, движещи се по пътната мрежа за обществено ползване не са самоцелни. Прието е още, че шофирането на технически неизправно превозно и неотговарящо на стандартите за движение по пътищата МПС съставлява основание по ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничаване на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността, тъй като създава непосредствена опасност за участниците в движението. Съдът е приел, че допуснатото нарушение от водача на кросовия мотор е в пряка причинна връзка и с настъпването на процесното ПТП, тъй като липсата на къса светлина отпред е намалила съществено възможността на водача на лекия автомобил „Ф. Е. да възприеме движещият се по пътя кросов мотор. Посочено е, че кросовият мотор се е движел по главен път /Е-79/, който по естеството и предназначението си предполага по-интензивен трафик, респективно – възможността да настъпи ПТП в резултат от липсата на съответно окомплектоване на кросовия мотор за движение по пътищата за обществено ползване, е още по-голяма. Изведен е извод, че като е допуснал движение с кросов мотор, който не е предназначен за движение по обществените /общински и републикански/ пътища, и не е съответно окомплектован, ищецът е нарушил разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗДвП, и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от настъпване на ПТП. Самият ищец също така не е притежавал свидетелство за правоуправление на мотоциклет от категория АМ, което е задължително за управляване на мотоциклет по пътищата за обществено ползване, съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Прието е, че това нарушение също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, доколкото непознаването на правилата за движение по пътищата от водача на кросовия мотор, в това число на изискванията за необходимата окомплектовка на управляваното МПС и забраната на такъв мотор да се движи по пътищата за обществено ползване, е способствало за настъпването на процесното ПТП. Направен е извод, че установения принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП е в размер на 50%.

При така определеният принос на пострадалия, съдът е приел, че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде намалено, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, което обуславя основателност на иска до размера от 15 000 лв. Прието е, че като е достигнал до частично различни изводи досежно размера на справедливото обезщетение, първостепенния съд е постановил частично неправилно решение, което следва да се отмени в отхвърлителната му част, за сумата над уважения размер от 9000 лв., до размера от 15 000 лв., и на ищеца да се присъди допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на още 6000 лв.

По отношение на предявената претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, съдът се е приел, че такава следва да се присъди, считано от 27.06.2018 г. до окончателното плащане.

По правните въпроси:

По първия правен въпрос: Относно кредитирането на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 ГПК.

С решение № 163/03.02.2021 г. по гр. дело № 123/2020 г. на ВКС, III г. о. по чл.290 ГПК е възприета практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК, според която съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции. Съдът е длъжен да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо, намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение.

По втория правен въпрос: Относно формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на правилата на формалната логика.

С решение № 554/08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр. д. № 1/2001, ОСГК ВКС).

Прието е, че съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. От волята на ищеца зависи правните последици на кои факти да претендира. Той може по различни съображения да реши да не претендира всички свои права, а само някои от тях: защото има намерение да се откаже от някое свое право, няма сили, средства или желание да се бори за него, не разполага с убедителни доказателства за някой факт и не желае да понесе съдебните разноски, като предяви неговите правни последици и др. Когато факт, чиито правни последици не се претендират бъде установен по делото, съдът не може да го обсъжда (той е правно ирелевантен) нито може да прави от него доказателствени изводи за други правно релевантни факти. Когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той.

Настоящият съдебен състав възприема цитираната практика на ВКС.

По касационната жалба на ответника ЗАД”А. Б. АД:

Като взема предвид разрешението на правните въпроси, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът намира въззивното решение в обжалваната част от ответника за неправилно. Неправилен е извода на въззивния съд за установен механизъм на станалото на 10.07.2017 г. ПТП, както и крайният извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ до размер на сумата 15 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца.

За да се ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД, респективно отговорността на застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента следва да се установи противоправно поведение на деликвента, претърпяна вреда, причинна връзка между претърпяната вреда и деянието. Вината се предполага до доказване на противното – чл.45,ал.2 ЗЗД.

Съдът приема, че в настоящият случай не е установен механизма на пътно транспортното произшествие. За да направи извода съдът взема предвид, че по делото не са приложени писмени доказателства, от които да се установи механизма на ПТП. Установи се по делото, че за твърдяното ПТП на 10.07.2017 г. не е съставен протокол за ПТП, в който да са отразени факти, касаещи механизма на ПТП – място на произшествието, местоположение на всеки от участниците в ПТП, пътни знаци, маркировка на пътното платно, вида и характера на нанесените щети и др. По образуваното наказателно производство, което е прекратено с постановление от 01.02.2018 г. на РП Д. няма съставен протокол за оглед на местопроизшествие относно ПТП на 10.07.2017 г., в който да са удостоверени факти от значение за механизма на ПТП, няма изготвена скица и снимков материал за същото ПТП. Не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила приложеното по делото наказателно постановление № 18-5310-000478 от 19.03.2018 г., издадено от началника на ОДМВР Кюстендил, с което на ищеца Д. К. Б. за извършени нарушения по чл.177,ал.1,т.2,пр.1 ЗДвП, по чл.175,ал.1,т.1,пр.1 ЗДвП и чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС. Наказателното постановление касае само извършени административни нарушения от ищеца на 10.07.2017 г. около 15.00 часа в [община] на път първи клас № Е-79 км.331+800 в посока София при управление на мотоциклет Ямаха ХТ 600.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Д. У. и Д. В. П., които към 10.07.2017 г. са били автоконтрольори при РУ Д. се установява, че същите не са очевидци на станалото ПТП, че са посетили мястото на произшествието, но не е съставен протокол за ПТП. От тези показания не се установяват конкретни факти, касаещи механизма на ПТП. Очевидец на станалото ПТП е свидетелката Е. И., която на 10.07.2017 г. е управлявала лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с рег. [рег. номер на МПС] и е участник в произшествието. От тези показания не се установява наличие на противоправно поведение на свидетелката, което да е причинило ПТП.

Тъй като по делото не са установени конкретни факти, касаещи механизма на ПТП, станало на 10.07.2017 г. съдът не възприема заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Вещото лице е дало заключение, като е взело предвид установените факти, посочени в постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.02.2018 г. на Районна прокуратура Д. по пр. пр. вх. № 2087/2007 г., ДП -878/2017 г. и ДП 691/2017 г. на РУ Д., както и фактите, посочени в подадения сигнал от ищеца до РП Д. на 21.07.2017 г. Постановленията на прокуратурата не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила – чл.300 ГПК, чл.413,ал.2 и ал.3 НПК. С приложеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.02.2018 г. на РП Д. не може да се установява механизма на процесното ПТП. С оглед на това съдът не възприема заключението на вещото лице по назначената СТЕ, тъй като същото е хипотетично. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извод, че механизма на настъпване на процесното ПТП на 10.07.2017 г. не е установен. От доказателствата по делото се установява, че на 10.07.2017 г. на посоченото в исковата молба място е станало ПТП с участници Е. И., управлявала лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с рег. [рег. номер на МПС] и ищеца Д. К. Б., управлявал мотоциклет модел „Ямаха”, модел „ХТ 600” .Установени са също получените травматични увреждания от ищеца. По делото не е доказан механизма на ПТП, не е доказано противоправно поведение на водача на лекия автомобил Е. Й. И., а именно, че действията на същия са предизвикали увреждането на ищеца. В случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на посоченото в исковата молба като деликвент лице Е. И. по чл.45 ЗЗД, тъй като не е налице установено противоправно поведение от страна деликвента. Следователно не са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя-ответник на основание сключения договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед неустановяване на наличието на противоправно поведение на посочения в исковата молба деликвент съдът намира, че не следва да се обсъжда дали деянието е извършено виновно, както и характера и естеството на получените от ищеца травматични увреждания.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Въззивното решение на Апелативен съд София в обжалваната част следва да се отмени. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ следва да се отхвърли за сумата 15 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлена част на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ въззивното решение е влязло в сила.

По разноските: Предвид изхода на делото въззивното решение, както и първоинстанционното решение в частите им относно присъдените разноски, както тези в полза на ищеца, така и в полза на ответника, съответно присъдените адвокатски възнаграждения и държавни такси следва да се отменят. В полза на жалбоподателя-ответник следва да се присъди сумата 10997 лв. разноски по делото, включващи заплатени адвокатски възнаграждения, държавни такси и депозит за вещо лице за всички съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 734/20.05.2022 г. по в. гр. дело № 138/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 260039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. Б. срещу ЗАД”А. Б. АД иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над сумата от 9000 лв. до размер от 15000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., причинено от Е. И., като водач на лек автомобил „Ф. Е. , с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован при ответника, както и в частта, с която ищецът Д. К. Б. е осъден да заплати на ответника ЗАД”А. Б. АД сумата над размер от 2 209.50 лв. до размер от 2504.10 лв. за разноски за първоинстанционното производство и вместо отменената част е осъден ЗАД „А. Б. АД,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 59 да заплати на основание чл.432,ал.1 КЗ на Д. К. Б., ЕГН [ЕГН] сумата 6000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., причинено от Е. И., като водач на лек автомобил „Ф. Е. , с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане.

Отменя въззивно решение № 734/20.05.2022 г. по в. гр. дело № 138/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 260 039/28.07.2021 г. по гр. дело № 76/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която ЗАД”А. Б. АД на основание чл.432,ал.1 КЗ е осъден да заплати на Д. К. Б. сумата 9000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., причинено от Е. И., като водач на лек автомобил „Ф. Е. , с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и отменя въззивно решение № 734/20.05.2022 г. по в. гр. дело № 138/2022 г. на Апелативен съд София и първоинстанционното решение № 260 039/28.07.2021 г. по гр. дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта им на присъдените разноски, адвокатски възнаграждения и държавни такси, и вместо отменената част постановява

Отхвърля предявения иск от Д. К. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] село, [община] дол срещу ЗАД”А. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № 59 с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за присъждане на сумата 15000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., причинено от Е. Й. И., като водач на лек автомобил „Ф. Е. с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Д. К. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] село, [община] дол да заплати на ЗАД”А. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № 59 сумата 10 997 лв. разноски по делото, включващи заплатени адвокатски възнаграждения, държавни такси и депозит за вещо лице за всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: