№ 32

София, 15.01.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 14 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. А. чрез пълномощника й адвокат Е. Т. против решение № 108 от 20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 159 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено решение № 260006 от 9.03.2021 г. по гр. д. № 938/2019 г. на Районен съд - Силистра в атакуваната му част за отхвърляне на предявените от Г. Х. А. против Н. Х. Н. искове с дадена от районния съд правна квалификация по чл. 31, ал. 1; чл. 40; чл. 42, ал. 2; чл. 87, ал. 3 ЗЗД и искове за съдебна делба на поземлени имоти - : ПИ *** – * кв. м.; ПИ *** – * кв. м. и ПИ *** – * кв. м.

Н. Х. Н. чрез пълномощника си адвокат В. Г. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 1968 от 4.07.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение, с което в производство по съдебна делба съдът се е произнесъл по съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Данните по делото са следните:

Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба между страните на апартамент № * в [населено място], [улица], ет. 5, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, е влязло в сила като необжалвано.

Предмет на въззивното производство е бил спорът налице ли е съсобственост върху трите земеделски имота, съответно с идентификатори ***, *** и ***, за които е отхвърлен иска за делба.

Въззивният съд е приел, че по делото няма спор, че ищцата и ответницата са деца и наследници на Р. Г. Г., починала на 14.05.2019 г., както и относно обстоятелството, че последната малко преди смъртта си е поставена под пълно запрещение с решение № 26/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 265/2019 г. по описа на Окръжен съд - Силистра. Няма спор и от представените по делото пълномощно с per. № 94/03.01.2018 г. и за удостоверяване на съдържание № 95, том 1, № 4/03.01.2018 г. и нотариални актове № *, том *, per. № *, д. № 20/12.01.2018 г. на нотариус № * Р. Т., с вх. per. № 134/12.01.2018 г. акт № *, том *, д. № */2018 г. и № *, том *, per. № *, д. № */12.01.2018 г. на нотариус № * Р. Л., е видно обстоятелството, че на 03.01.2018 г. Р. Г. Г. е упълномощила дъщеря си Н. Х. Г. да продаде на когото сметне за добре и за цена, каквато тя прецени, включително и да договаря със себе си три недвижима имота — земеделски земи. На 12.01.2018 г. Н. Х. Г., в качеството си на пълномощник на Р. Г. продала на себе си два земеделски имота в землището на [населено място], а на 25.04.2018 г. и един земеделски имот в землището на [населено място]. В пълномощното Р. Г. Г. е положила отпечатък от десен палец, като нотариусът е отбелязал, че това е поради заболяване.

Пред първата инстанция ищцата е твърдяла, че при сключване на упълномощителната сделка майка й не е била в състояние да разбира и ръководи действията си, съответно не е била в състояние да изрази валидно волята си, поради което счита, че тази сделка е унищожаема. Поради липсата на представителна власт, възникнала в полза на пълномощника счита, че сключените чрез това пълномощно договори за покупко-продажба са недействителни, поради което моли съда да прогласи недействителността им - иск с прано основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД или да признае, че сделките не са породили действие по отношение на представляваната поради договаряне в нейна вреда — чл. 40 ЗЗД. В съдебно заседание е предявена още една претенция - за разваляне на договорите за покупко-продажба поради неизпълнение на задълженията на купувача по него - иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В хода на устните състезания и в писмената си защита ищцата отново уточнява претенциите си, като застъпва становище, че основната претенция следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Освен това, заявява и нова искова претенция за нищожност на пълномощното на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, тъй като пълномощното не било прочетено от страна на нотариуса. Наведени като основния са и накърняване на добрите нрави, както и излизане извън пределите на представителна власт на пълномощника.

Във въззивното производство спорът между страните отново е концентриран главно върху това - дали към датата на упълномощаването здравословното състояние на упълномощителката й е позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си, респективно дали упълномощаването с право на разпореждане с имуществото е осъзнат акт, чиито правни последици са целени и желани, или просто действие, лишено от осъзнаване и волеви подбуди.

При постановяване на решението въззивният съд е приел, че в случая, от събраните доказателства не може да се направи извод за основателност на нито един от предявените искове (като е изложил подробни съображения по всеки от тях), а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд в съответната част.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Съдебната делба е уредена в ГПК като особено исково производство, протичащо в две фази, всяка от които завършва със съдебно решение. Една от особеностите на производството е възможността за обективно съедниняване на искове с конститутивния иск за прекратяване на съсобствеността, както в първата, така и във втората фаза на делбата.

Преценката кои спорове могат да се разглеждат в първата фаза на производството по съдебна делба се извършва с оглед нормата на чл. 342 ГПК (общо уреждаща допустимост на оспорване по въпросите, по които съдът дължи произнасяне с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК), нормата на чл. 343 ГПК (изрично предвиждаща допустимост на предявяване на определени спорове в делбата) и задължителните за съдилищата разяснения в т. 3 на ППВС 7/73 г. (съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иск за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове).

От посочените норми и тълкуването в ППВС 7/73 г. следва, че в първата фаза на делбеното производство е допустимо предявяване и разглеждане на спорове, които са установителни по своя характер и са свързани с правата, чиято съсобственост се прекратява в делбения процес (не и спорове, които нямат връзка с главния предмет на делото), но е недопустимо предявяване на конститутивни искове с изключение на изрично предвидените в чл. 343 ГПК искове за унищожаемост на завещание и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Когато с исковата молба или в срока по чл. 342 ГПК се предявят искове, които е недопустимо да се разгледат в делбата, съдът съгласно нормата на чл. 210, ал. 2 ГПК следва да ги отдели за разглеждане в самостоятелно производство, като извърши преценка и дали са преюдициални за делбата. Когато в първата фаза на делбеното производство се предявят обективно съединени искове, някой от които е допустимо да се разгледат с делбата, а други е недопустимо, съдът дължи преценка на вида на съединяване на исковете (кумулативно или евентуално, което в редица случаи се определя не от страната, а е въпрос на правна квалификация, а следователно и задължение на съда) и връзката на обусловеност между тях, следваща от естеството на правоотношението. Следва да се отдели в отделно производство и иск, чието разглеждане е допустимо в делбата, щом той е обуславящ за иск, явяващ се обуславящ за делбата, чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими.

Предявявайки иска за делба Г. Х. А. е съединила и иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на нотариално заверено пълномощно от 3.01.2018 г. на Р. Г. Г. и прогласяване недействителността, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на договорите за покупко-продажба, с които Р. Г. Г. чрез пълномощника си Н. Х. Г. е продала на Н. Х. Г. делбените земеделски земи, които договори са обективирани в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2018 г. на нотариус рег. № * и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2018 г. на нотариус рег. № *, евентуално на основание чл. 40 ЗЗД, като сключени във вреда на представлявания, евентуално за разваляне на договорите за покупко-продажба, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизъпълнение задължението на купувача да заплати уговорената цена. В съдебното заседание на 21.01.2021 г., в което първоинстанционния съд е приключил съдебното дирене, ищцата се е позовала и на нищожност на нотариалното действие по заверка подписа и съдържанието на пълномощното на основание чл. 576 вр. чл. 579, ал. 1 ГПК, тъй като при извършването му съдържанието на пълномощното не е било прочетено на упълномощителката, което е станало видно от разпитания в предходното съдебно заседание на 1.10.2020 г. свидетел нотариус Р. Д. Т..

Първоинстанционният и въззивният съд са разгледали предявените искове, като въззивният съд е изложил и съображения за неоснователност на преюдициалното позоваване на нищожност на упълномощаването на основание чл. 576 вр. чл. 579, ал. 1 ГПК.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на Г. Х. А., че съдът е следвало да разгледа и да се произнесе по искове за нищожност на упълномощителната сделка на основание чл. 576 вр. чл. 579, ал. 1 ГПК, поради непрочитане съдържанието на пълномощното от нотариуса и на основание чл. 579, ал. 2 ГПК, поради полагане на отпечатък от десет палец без да е налице неграмотност или недъгавост, както и за нищожност на договорите за покупко-продажба поради излизане извън пределите на представителната власт при сключването им, тъй като пълномощникът не е бил овластен да заяви от името на упълномощителката, че последната е получила цената по продажбите предварително (който иск ищцата е квалифицирала по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 1 ЗЗД и която квалификация не е обвързваща за съда).

Подобни искове не са предявени до изтичане на срока по чл. 342 ГПК. С. Т. решение № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен и служебно да установи нищожност на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, като произнасянето е само в мотивите на съдебния акт и то след като е уведомил страните с нарочно определение и им е дал възможност да изразят становище и да посочат доказателства. Когато са налице посочените в тълкувателното решение условия (нищожността произтича пряко от сделката или от вече събраните доказателства) съдът дължи произнасяне в мотивите на решението си и по направено от заинтересованата страна възражение.

В настоящия случай не са налице предпоставки за служебно произнасяне по нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на упълномощителната сделка, а съответно и за разглеждане на доводите на ищцата, заявени в тази хипотеза. Касае се до нотариално действие по чл. 590 ГПК по удостоверяване подписа и съдържанието на частен документ, а това нотариално производство се извършва по общите правила на чл. 589, ал. 2 ГПК и специалните правила, предвидени в чл. 590 ГПК, а те не изискват частния документ да бъде прочетен от нотариуса (изискването на чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на акта е за производство по издаване на нотариален акт). Липсва основание за преценка дали нотариалното удостоверяване не е нищожно, поради нарушение на чл. 589, ал. 2 вр. чл. 579, ал. 2 ГПК. Под недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК се има предвид всяко физическо състояние, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис изобщо или да положи идетифицируем такъв (решение № 220 от 24.10.2014 г. по гр. д. 505/2014 г., І г. о. на ВКС), а в случая нотариусът, извършил удостоверяването, е свидетелствал, че упълномощителката е заявила, че не може да стане и да изпише имената си, може да надраска нещо (подпис), но не и да изпише имената си („трудно ми е“), а само от така установените факти не следва пряко нарушение на чл. 579, ал. 1 ГПК. Доводите на ищцата, основани на тезата й, че пълномощникът не е бил овластен да заяви, че упълномощителката е получила предварително продажната цена на трите земеделски имота, са относими към предявения евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като касаят единствено изпълнението на задължението на купувача по договорите да заплати уговорената цена. За искът по чл. 40, ал. 2 ЗЗД е от значение единствено дали пълномощникът е разполагал с представителна власт да извърши от името на упълномощителя разпоредителното действие с имущество на последния. Дали приобретателят е изпълнил насрещното си задължение е относимо към спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а дали пълномощникът е отчел на упълномощителя полученото по договора е от значение за изпълнение задължението му по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, при която са сключени процесните договори за покупко-продажба, от значение е единствено дали в действителност е изпълнено задължението на купувача да плати цената.

Искът, основан на твърденията, че към 3.01.2018 г. Р. Г. Г. не е можела да волеобразува, тъй като е страдала от деменция, поради която е била поставена под пълно запрещение с решение № 26 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 265/2019 г. на Окръжен съд-Силистра е с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД (Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС) и е конститутивен по своя характер, поради което, доколкото не е сред изрично посочените в нормата на чл. 343 ГПК искове, е недопустимо съединяването му в делбеното производство. Този иск е преюдициален за исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и евентуалния на него иск по чл. 40 ЗЗД, които от своя страна се явяват преюдициални за евентуалния конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Следователно в случая всички съединени с иска за делба на процесните земеделски земи искове, е следвало да бъдат отделени в самостоятелно производство.

Поради изложеното въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени. Делото за делба на трите земеделски имота следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да отдели в самостоятелно производство исковете с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД и тъй като изхода на тези спорове е прюдициален за извода налице ли е съсобственост, да спре производството за делба на земеделските имоти. След произнасянето по иска за делба на земеделските земи и в зависимост от извода налице ли е съсобственост спрямо тях, производството следва да продължи във втората фаза на делбата за допуснатия с влязлото в сила решение до делба апартамент.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 108 от 20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 159 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Силистра и потвърденото с него решение № 260006 от 9.03.2021 г. по гр. д. № 938/2019 г. на Районен съд – Силистра, с които съдът се е произнесъл по предявени от Г. Х. А. против Н. Х. Г. съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, извършено от Р. Г. Г. с нотариално удостоверяване на подписа рег. № 94/3.01.2018 и на съдържанието № */, том *, № */3.01.2018 г. на нотариус рег. № *, чл. 42, ал. 2 ЗЗД, евентуално чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителност на договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2018 г. на нотариус рег. № * и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2018 г. на нотариус рег. № *, евентуално чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договорите за покупко-продажба, обективирани в посочените нотариални актове и за допускане на съдебна делба на три земеделски имота, съответно с идентификатори ***, *** и ***.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Силистра.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: