Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

София, 26.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 108 по описа за 2023 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. К. И., чрез пълномощника й адв. А. С. И., против решение № 427 от 7. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 359/2022 г. на АС – Пловдив, 3 с-в в частта потвърждаваща решение № 260441 от 19. 11. 2021 г. по т. д. № 690/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, с която предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. Д., настъпила на 18. 08. 2014 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от С. Т. М. на 18. 08. 2014 г., около 14, 30 ч., в Гърция, район Пирго, Архонон-Астерусион, при управление на мотоциклет с рег. № B. *** в нарушение на правилата за движение по пътищата и без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е отхвърлен над сумата 6176, 68 лв. до пълния предявен размер от 110000 лв. Твърди се неправилност на решението в обжалваната част, тъй като не са съобразени критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и че определеният размер на обезщетението е твърде занижен. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска за пълния предявен размер от 110000 лв.

Ответната страна по касационната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с писмен отговор, подаден чрез упълномощения адвокат А. Д., изразява становище за правилност на въззивното решение в отхвърлителната му част и неоснователност на касационната жалба.

С определение № 2351 от 28. 07. 2023 г. по гр. д. № 108/2023 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на съда, че сумата 20000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените емоционални страдания от смъртта на М. Г. Д., както и че тази сума би представлявала „разумно парично удовлетворение на претърпените от ищцата морални страдания“.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното, предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. Д., настъпила на 18. 08. 2014 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от С. Т. М. на 18. 08. 2014 г., около 14, 30 ч., в Гърция, район Пирго, Архонон-Астерусион, при управление на мотоциклет с рег. № B. ***в нарушение на правилата за движение по пътищата и без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е уважен за сумата 6176, 68 лв., ведно със законната лихва от 26. 06. 2018 г. (изтичане на двумесечния срок по чл. 285, ал. 2 КЗ отм.) до окончателното й изплащане.

Влязлото в сила решение разрешава със сила на пресъдено нещо спора относно наличие на предпоставките на чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, във връзка с относимите разпоредби от гръцкото материално право – от Президентски указ № 237/1986 г., Гражданския кодекс на Р. Г. специален закон ГПN 1911 – „по въпросите за уреждане на автомобилите“, пораждащи право на ищцата да получи от ответника НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. Д..

При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: ищцата е отгледана от баба си, тъй като майка й не е полагала грижи за нея, а баща й е починал, когато е била на пет години; живяла е с баба си и между тях са създадени отношения на обич и привързаност като между майка и дъщеря, без данни да са съществували изключителни емоционални зависимости; от 2012 г. ищцата и починалата не живеят в един дом, тъй като починалата е заминала да живее и работи в Гърция, а ищцата е напуснала къщата на баба си и е заживяла на съпружески начала с един от разпитаните по делото свидетели в друг дом, но двете редовно провеждали разговори по телефона, виждали се, когато починалата се връщала в България, при престоите си в България починалата носела подаръци на ищцата; ищцата понесла трудно загубата на баба си, починала внезапно, на 52 годишна възраст.

При тези факти съдът е приел, че сумата 20000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените емоционални страдания.

Приел е, че съгласно практиката на Върховния касационен съд на Р. Г. предвиденият в чл. 19, т. 2 от Президентски указ № 237/1986 г. максимален праг за компенсиране на емоционални страдания – до 6000 евро не следва да се прилага, тъй като противоречи на Конституцията на Р. Г. както и на чл. 1, пар. 4 от Втора директива 784/5/ЕИО, в който смисъл са мотивите към представените по делото решения № № 4/2017 г. и 5/2017 г. на ВКС на РГърция.

Приел е, че доброволно платените на ищцата 4000 евро (7823, 32 лв.) и подписаната от последната декларация, че е съгласна с предложеното й обезщетение и няма да има бъдещи претенции, не погасяват правото й на обезщетение за разликата до действително дължимия размер, тъй като разпоредбата на чл. 454 от Гражданския кодекс на Р. Г. предвижда, че погасяването на облигационно задължение по съгласие на страните е възможно само с договор, но не и с едностранно изявление.

Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, изразяващо се в пътуване на мотоциклета без предпазна каска, тъй като неизползването на предпазна каска не се намира в причинна връзка със смъртта. От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че причина за настъпване смъртта на М. Д. е съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма с превес на черепно-мозъчната, но уврежданията на гръдния кош, особено разкъсването на сърцето в резултат на удара, сами по себе си са достатъчни за настъпване на смъртта.

За основателно е прието възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, изразяващо се в съзнателно поемане на риск да пътува на мотоциклет, управляван от водач, който се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване - към причиняване на произшествието съдържанието на алкохол в кръвта му е било над 3 промила, при каквато концентрация на алкохол в кръвта същият е имал видими, забележими външни признаци на алкохолно повлияване. Приносът на починалата е определен на 30 %, обезщетението от 20000 лв. е редуцирано със сумата 6000 лв., при което дължими остават 14000 лв.

От сумата 14000 лв. са приспаднати получените 7823, 32 лв., при което искът е приет за основателен за сумата 6176, 68 лв. и отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 110000 лв.

Решението е неправилно, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, в частта, с която искът по чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ е отхвърлен над сумата 6176, 68 лв. до сумата 34176, 68 лв, тъй като е постановено при допуснато нарушение на приложима материалноправна норма - при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е спазено изискването на чл. 932 от Гражданския кодекс на Р. Г. да се съобразят действително понесените душевни страдания от лицата, имащи право на обезщетение. Както бе посочено по-горе, установено е по делото, че между починалата и ищцата (баба и внучка) са създадени и поддържани отношения на обич и привързаност като между майка и дъщеря, тъй като от 5-годишната възраст ищцата е живяла с баба си и само тя е полагала грижи за нейното отглеждане и възпитание. Между двете е съществувала силна емоционална връзка, включително и след като ищцата е създала свое семейство през 2012 г., а починалата е заминала да живее и работи в Гърция – двете редовно са провеждали телефонни разговори, виждали са се при завръщане на починалата в България. Ищцата трудно понесла загубата на баба си, настъпила неочаквано, когато починалата е била на 52 годишна възраст. Съобразявайки всички тези обстоятелства, датата на настъпване на смъртта, правната информация, предоставена от Гръцкия институт за международно и чуждестранно право, според която паричните обезщетения за психични страдания, присъждани на дете на починалия от гръцките съдилища са в размери около 80000 евро, годината на настъпване на инцидента (18. 08. 2018 г.) настоящият състав намира, че сумата 60000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от смъртта на баба й неимуществени вреди. След отчитане на 30 % съпричиняване, налагащо редуциране на обезщетението със сумата 18000 лв. (от 60000 лв. на 42000 лв.) и приспадане на получените от ищцата 7823, 32 лв., искът се явява основателен за сумата 34176, 68 лв.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ е отхвърлен над сумата 6176, 68 лв. до сумата 34176, 68 лв., вместо което бъде постановено друго, с което бъде присъдена допълнително сумата 28000 лв. (над присъдените 6176, 68 лв.), ведно със законната лихва върху същата, считано от 26. 06. 2018 г. (изтичане на двумесечния срок по чл. 285, ал. 2 КЗ отм.) до окончателното й изплащане.

Въззивното решение ще следва да бъде потвърдено в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ е отхвърлен над сумата 34176, 68 лв. до сумата 110000 лв.

При този изход на делото ищцата дължи на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 69 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред съответната инстанция, а ответникът дължи на ищцата 31 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред съответната инстанция. С оглед на това, въззивното решение следва да бъде отменено и в следните части: в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за първата инстанция над сумата 4144, 63 лв. до сумата 6006, 72 лв. , както и в частта, с която ищцата е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника разноски над сумата 3088, 44 лв. до сумата 9894, 10 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на ВКС сумата 590 лв. дължими държавни такси (30 лв. за производството по чл. 288 ГПК и 560 лв. за разглеждане на касационната жалба), а на адв. И. – сумата 1000 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената на ищцата правна защита пред настоящата инстанция, съобразно защитения имуществен интерес (уважената част от касационната жалба), на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към подаване на касационната жалба.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 427 от 7. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 359/2022 г. на АС – Пловдив, 3 с-в в частта потвърждаваща решение № 260441 от 19. 11. 2021 г. по т. д. № 690/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, с която предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ е отхвърлен над сумата 6176, 68 лв. до сумата 34176, 68 лв., в частта потвърждаваща решение № 260441 от 19. 11. 2021 г. по т. д. № 690/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, с която М. К. И. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ съдебни разноски за първата инстанция над сумата 4144, 63 лв. до сумата 6006, 72 лв. , както и в частта, с която ищцата е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника разноски над сумата 3088, 44 лв. до сумата 9894, 10 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, на основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./, да заплати на М. К. И. допълнително сумата 28000 лв. (над присъдените с въззивното решение 6176, 68 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г. Д., настъпила на 18. 08. 2014 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от С. Т. М. на 18. 08. 2014 г., около 14, 30 ч., в Гърция, район Пирго, Архонон-Астерусион, при управление на мотоциклет с рег. № B. ***в нарушение на правилата за движение по пътищата и без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26. 06. 2018 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 427 от 7. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 359/2022 г. на АС – Пловдив, 3 с-в, в частта потвърждаваща решение № 260441 от 19. 11. 2021 г. по т. д. № 690/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, с която предявеният от М. К. И. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 КЗ /отм./ е отхвърлен над сумата 34176, 68 лв. до сумата 110000 лв., в частта потвърждаваща решение № 260441 от 19. 11. 2021 г. по т. д. № 690/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, с която М. К. И. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ съдебни разноски за първата инстанция в размер на 4144, 63 лв., както и в частта, с която М. К. И. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ съдебни разноски в размер на 3088, 44 лв.

ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на ВКС сумата 590 лв. дължими държавни такси, а на адв. А. С. И. сумата 1000 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената на ищцата правна защита пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: