Р Е Ш Е Н И Е

№ 620

гр. София, 23.10.2025 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Росица Иванова

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. д № 461/2025 и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ю. чрез адв. М. И. срещу въззивно решение № 1080/30.10.2024г. по в. гр. д. № 872/2024 г. на Софийски апелативен съд. Потвърдено е решение №857 от 15.02.2024 г. постановено по гр. д. № 4307/2023 г. по описа на Софийски градски съд за частично уважаване иск на касатора за обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, на основание чл.2б от ЗОДОВ вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС и до размера на сумата от 12 000 лева, определена ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.04.2023 г. Искът е отхвърлен до пълния размер от 124 000 лева, в която част решението се обжалва.

Решаващите съображения на въззивния съд се оспорват от касатора с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Твърди се, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че във вътрешното право няма аналог на подобно дело, че присъденото обезщетение е в занижен размер и не отговаря на справедливостта. Не е съобразено значението на делото за жалбоподателя поради тежките репресии които е претърпял през периода 1985-1989г, не е отчетена възрастта му и съдебната практика на ВКС за сходни случаи, която е била посочена от защитата,...