Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 450/2024 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. И. от гр. София, чрез адв. Т., срещу Решение №6175 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело №289/2022 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №2153-21-293 от 03.12.2021г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] от 30.08.2021 г. на Ръководител ПО в същото поделение на НОИ и е оставена без разглеждане жалбата му срещу същото разпореждане в частта, касаеща стаж като курсант и стаж в С. Б. фондация по кендо.Претендира разноски.

О. Д. ТП на НОИ София град, чрез юриск. Вълева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.

За да отхвърли жалба на И. срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано се формира извод, че законосъобразно е преценена жалбата на лицето частично за недопустима, а в останалата и част за неоснователна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

По делото не е спорно, че по повод подадено от И. заявление за отпускане на пенсия вх.№2113-21-3901 от 11.06.2021г., Ръководител ПО в ТП на НОИ София град постановил разпореждане [номер] от 30.08.2021 г., с което отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 КСО, при посочените в акта общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория от 36г., 11 м. и 9 дни(като част от стажа е от първа категория), осигурителен доход, като въз основа на него бил определен и най-благоприятния за заявителя индивидуален коефициент.

С жалба до Директор ТП на НОИ София град от 16.11.2021г., И. останал недоволен от разпореждането на пенсионния орган, като счел, че необосновано не му е бил зачетен целия претендиран за зачитане стаж, респ. той е бил и неправилно изчислен, а освен това посочил, че незаконосъобразно е формиран и размера на осигурителния му доход, послужил за определяне на индивидуалния му коефициент, който счита за занижен.

С решението си от 03.12.2021г., при осъщественото задължително административно обжалване, Ръководителят на ТП на НОИ София град преценил, че по част от оплакванията не може да се произнесе, тъй като по предходно заявление на лицето вх.№2113-21-11685 от 27.12.2018г. е постановено разпореждане на пенсионния орган №[номер]/16 от 26.02.2019г., потвърдено с негово Решение №2153-21-155 от 23.05.2019г.(необжалвано пред съд). Приел, че тези въпроси са били предмет на това производство и са решени с крайния му акт, представляващ понастоящем стабилен административен акт, поради което и не могат да бъдат предмет на ново обсъждане по същество. С оглед на това оставил без разглеждане жалбата в частта и по доводите, отнасящи се до стажа на лицето като курсант и този в С. Б. федерация по кендо.

Тези аргументи били изцяло споделени и от административния съдия, който в мотивите на съдебното си решение посочил, че съответно на закона Директорът не е преразгледал вече решените въпроси относно тези осигурителни периоди при посочените работодатели с оглед наличието на предходен влязъл в сила акт. Отделно от това обаче изложил и аргументи, с които приел тези възражение и за неоснователни по същество, вкл. и с оглед на липсата на представени към това му заявление нови писмени доказателства.

В останалата част, първостепенният съд разгледал жалбата и приел, че не са налице основания да се приемат доводите на лицето, че е налице допълнителен осигурителен стаж или доход, придобити в кооперация М. Д. и Българска федерация по кендо(касателно друг осигурителен период).

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че първоинстанционния съд неправилно е приложил закона във връзка с дължимата от него преценка за съответствието на атакувания пред него административен акт с оглед точното спазване на административнопроизводствените правила за неговото приемане.

Преди всичко следва да се отбележи за прецизност, че на обжалване пред съда съгласно новелата на чл.118 ал.1 КСО подлежи решението на Ръководителя на съответното ТП на НОИ, който е и страна в съдебното производство, а не разпореждането на пенсионния орган. Независимо от това обаче последното също е предмет на контрол, доколкото то, заедно с акта на горестоящия орган, разрешават по същество въпросите на сезиращото ги искане.

В разглеждания казус пенсионният орган, до когото заявлението на И. е било адресирано, се е произнесъл с акт по същество, като е отпуснал претендираната пенсия по чл.69б ал.1 КСО, като е определил и всички, посочени в закона и подзаконовите актове характеристики на това право.

С жалбата си до Ръководителя на ТП на НОИ заявителят е въвел твърдения, че преценката на пенсионния орган не е било съответна на закона, поради което му е било признато по-малко количество осигурителен стаж и по-нисък размер на осигурителния доход, детерминиращ и формиране на по-нисък индивидуален коефициент.

С решението на Ръководител ТП на НОИ София град от 03.12.2021г. част от аргументите(основанията) за незаконосъобразност на акта не са били разгледани, поради посочените причини, като е прието, че по този начин е налице основание по чл.27 ал.2, т.1 АПК за недопустимост на исканията на лицето.

Този извод, възприет без резерви от административния съдия, обаче не се споделя от касационната инстанция.

В случая Решението на Директора на ТП на НОИ е постановено в нарушение на процесуалните разпоредби.

Новелата на чл.27 ал.2,т.1 АПК позволява на административния орган, който разглежда дадено искане, да формирана извод за неговата недопустимост, ако между същите страни е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет.

Този институт обаче се намира в Глава V, раздел I на АПК Индивидуални административни актове.

В разглеждания случай решението на ответния Ръководител е постановено в производство, регламентирано в КСО(с нормите на чл.117 и сл.), а при липса на специални правила, приложими са общите правила на АПК(чл.81 - 98), касателно оспорването по административен ред.

При посочената правна рамка, за Ръководителя на ТП на НОИ единствената възможност да остави жалбата без разглеждане е да е налице някое от основанията по чл.88 ал.1 АПК, но там основанието по чл.27, ал.2,т.1 АПК не е между изброените, нито в главата има препратка към производството за издаването на индивидуалния административен акт пред долустоящия орган.

Освен това в самото разпореждане от 30.08.2021г. на Ръководителят на ПО няма позоваване на такава хипотеза.

В този смисъл следва да се приеме, че процесуалният закон не е предоставил право на горестоящия орган, за пръв път пред него, той да прилага основанието по чл.27 ал.2, т.1 АПК и то по отношение доводи(искания) на страната, изложени в жалбата до него. За този орган са на разположение само посочените в чл.88 ал.1 на АПК основания и няма как той да откаже да разгледа по същество част от възраженията на оспорващия (че актът на долустоящия орган признава едно право с по-ограничени характеристики) след като последният орган се е произнесъл единствено с акт по същество.

Всъщност, първоинстанционният съдия правилно със съдебното решение е разгледал по същество и тези възражения на лицето, но тази негова дейност няма особено значение в дадения случай, след като съдът сам не е инстанция по същество. Такива правомощия съгласно чл.117 ал.3 КСО има само ответникът по касация, а той не е разгледал в цялост(пълнота) жалбата на И., респ. не се е произнесъл с мотивирано решение по всички поставени от лицето въпроси.

Или горестоящият Директор е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се определя като съществено, тъй като необосновано е препятствало този орган да извърши в пълен обем дължимата проверка, заложена в чл.117 ал.3 КСО на акта на пенсионния орган. Като не е констатирал това, административният съдия сам е постановил съдебно решение при наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Изложеното налага отмяна на съдебното решение, като вместо него следва да се постанови друго, с което актът на Директор на ТП на НОИ София град от 03.12.2021г. се отмени изцяло, а преписката му се изпрати за ново произнасяне по жалбата на И. в пълния и обем, съобразно изложеното вече по-горе.

По разноските.

С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационния жалбоподател, които се констатираха да са в размер на общо 70 лева за платена ДТ за касационно обжалване, която единствено се претендира.

Пълномощникът на И. му в това производство адв. Т. е претендирал да и се присъдят разноски при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв. в минимален размер, съобразно Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото същата е осъществила процесуално представителство за страната на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв., т. е. в хипотезата на материално затруднено лице, за което е представен и договор.

Искането е основателно, поради което следва НОИ да се осъди да заплати на адв. Т. сумата от общо 1 000 лева, или за двете инстанции по 500 лева, на основание чл.8 ал.2, т.2 от цитираната Наредба №1.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №6175 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело №289/2022 г. по описа на Административен съд София град, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №2153-21-293 от 03.12.2021г. на Директор ТП на НОИ София град.

ИЗПРАЩА административната преписка по жалбата на Д. И. И. от гр. София срещу разпореждане [номер] от 30.08.2021 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ София град на Директор на ТП на НОИ София град за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр. София, бул.Ал. Стамболийски №62-64 да заплати на Д. И. И. от гр. София сумата от общо 70(седемдесет) лева разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр. София, бул. Ал. Стамболийски№62-64 да заплати на адв. М. Т. от гр. София разноски за всички инстанции в размер на общо 1 000(хиляда) лева, представляващи определено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ