Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 618/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието против решение № 5708/27.09.2023г. по адм. дело № 9816/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № СД-06-20/20.09.2022 г. за изключване на Х. М. от списъка на лицата, които могат за бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон и върната преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

В касационната жалба и в хода на делото по същество процесуалният представител на касатора – юрк. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на правните изводи на съда.

Оспорва се като необоснован извода на съда, че при издаването на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в пропуск на административния орган да изложи подробни мотиви в административния акт и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди наведените доводи и доказателства от страна на адресата. Съдът изложил правни изводи за извършени нарушения от страна на синдика по т.1,4 и 5 от заповедта, но при постановяване на съдебния акт отмени заповедта за санкции. По отношение на констатираните нарушения по т.2,3 и 6 от заповедта, съдът направил неправилни правни изводи.

Оспорва се като неправилен и извода на съда, че допуснатото нарушение на чл.656, ал.1 и ал.2 от ТЗ е несъществено.

Оспорва се като необоснован извода на съда за липса на нарушение от синдика М. , изразяващо се във фактическото непредставяне на договор за застраховка на синдика по чл. 663а ТЗ. Поддържа се, че съдът необосновано не е приел, че в случая липсва неизпълнение на изискванията за дължимата грижа по чл. 660, ал. 1 ТЗ.

В този смисъл са и възраженията относно изводите на съда за липса на нарушение на чл.659, ал.2 от ТЗ при неподадени в срок месечни отчети по делото по несъстоятелност, както и относно неправомерно извършената продажба по реда на чл.718 от ТЗ.

Подадена е касационна жалба и от Х. М. против решението на АССГ в частта с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответната страна – Х. М., представляван от адв. К. в писмен отговор по касационната жалба на Министъра на правосъдието, поддържа че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение законосъобразно относно отмяната на административния акт.

Ответната страна Министъра на правосъдието в писмен отговор по касационната жалба на синдика, излага съображения за недопустимост и моли да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение, че касационната жалба на министъра на правосъдието е неоснователна, а касационната жалба на Х. М. допустима и основателна, като решението на съда следва да се отмени само по отношение на връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени, че касационната жалба на Министъра на правосъдието за редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима и основателна.

Касационната жалба на Х. М. е недопустима по аргумент на чл.210, ал.1 от АПК, предвид постановеното благоприятно решение за страната.

С обжалваното решение, АССГ, е отменил заповед № СД-06-20/20.09.2022 г. за изключване на Х. М. от списъка на лицата, които могат за бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон и върнал преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Заповедта е издадена на основание чл.655, ал.3 във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 Търговския закон/ редакция 2014г./, във вр. с чл. 23, ал. 3, предл. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, с която Х. Б. М. с [ЕГН] е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със Заповед след изпит за придобиване на квалификацията синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. /Д.в. бр. 16/2006 г./ на Министъра на правосъдието.

Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, с установени правомощия съгласно чл.655, ал.3 ТЗ/ред 2014г/ и разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, посочена също като правно основание за издаване на оспорената заповед. Установено е спазването на изискуемата обща писмена форма на акта и изпълнение на изискванията за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително и изложение на фактическите и правни основания за издаването му.

Оспорваният акт е приет като незаконосъобразен, предвид констатираните от съда основания по чл. 146, т. 3-5 АПК – допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издаването на акта в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Съдебната проверка за законосъобразност на акта е проведена след подробен и задълбочен анализ на всяко едно от основанията, въз основа на които се е позовал министъра на правосъдието при издаването на заповедта, а именно констатирани нарушения от синдика Х. М. по търговско дело № 961/2006г. по описа на Окръжен съд – Враца.

В заповедта са описани допуснати нарушения по т. д. №961/2006 г. на ОС-Враца, изразяващи се в неспазване на задълженията на Х. М. в качеството си на синдик на „Либра 4” ООД в производството по несъстоятелност на дружеството, които съдът приел като несъществени.

С оглед спиране, а впоследствие възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът изложил изводи в оспореното решение, които сочат на липса на възможност синдикът да изпълнява функциите си при спряло производство по несъстоятелност.

Относно допуснатото нарушение от синдика М. по т.1 от заповедта, съдът приел липса на спор за едновременно подаване на съгласието по чл.656, ал.1 и декларацията по чл.656, ал.2 от ТЗ, подадени на 15.02.2019 г., като описаното от административния орган нарушение не е възприето от съда като съществено. В тази връзка съдът изложил мотиви свързани с липсата на данни синдикът да не отговаря на изискванията на чл.655, ал.2 при встъпването като синдик в производството по несъстоятелност на „Либра 4” ООД, както и заявените в декларацията обстоятелства да са се променили към момента на заемането на длъжността и да са настъпили и след този момент.

Съдът не е възприел като нарушение и описаното в заповедта нарушение на чл.656, ал.3 от ТЗ, предвид липсата на посочена от административния орган промяна на обстоятелствата, за която синдикът е бил задължен да уведоми съда.

По третото констатирано нарушение за неизпълнението на задължението за встъпване на синдика на определената от съда дата съгласно чл.656, ал.4 от ТЗ,съдът отново счел, че липса на нарушение. Изложил доводи за неизпълнение на задължението, което произтичало от късното връчване на синдика на определението на съда за дата на встъпването му. Обосновавайки липсата на нарушение съдът изложил съображения, че това действие не санкционирано от съда с предприета замяна на синдика по реда на чл.656, ал.4 от ТЗ.

По четвъртото установено нарушение, това по чл.659, ал.2 от ТЗ, съдът приел липсата на представени по делото отчети за дейността на синдика за периода от м. март до края на м. декември 2019 г. като несъществена предвид представен един отчет за целия период и представените по делото заверени преписи от ежемесечните отчети на М., за периода от началото на 2020 до м. юли на 2021 г., които са с входящи номера на ОС – Враца.

По т.5 относно нарушението по чл.663а от ТЗ във вр. с чл.22, ал.1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредбата) съдът изложил правни изводи за формалност на нарушението, въпреки изричната констатация, че тридневният срок от дата на встъпване не е спазен от синдика в продължителен период - повече от 5 месеца след определената от съда дата на встъпване.

По т.6 от заповедта, прието от административния орган на нарушение на чл.660, ал.1 във вр. с чл.716, ал.2 от ТЗ, съдът не възприел обвързаност между липсата на разрешение по чл.716, ал.2 от ТЗ с изискването на чл.660, ал.1 от същия закон за полагане грижата на добър търговец. Изложени са правни изводи за липса на необходимост да се иска от съда ново разрешение продажбата да се извърши по реда на чл.718 от ТЗ, след като с определение № 941/19.12.2011 г. по т. д.№ 961/2006 г. ОС – Враца вече е било разрешено на предходния синдик на дружеството да извърши продажба по този ред и са последвали няколко провалени продажби по чл.717в и чл.717ж от ТЗ. Според състава на АССГ, законът не поставял условие при замяна на синдика да се повтарят действията, извършени от предходния синдик в производството по несъстоятелност. Изложени са съображения за необходимост да се поиска ново разрешение от съда по несъстоятелността във връзка с новонастъпили обстоятелства, но се излагат подробни аргументи относно същността и съдържанието на грижата на добрия търговец, каквато синдикът следвало да упражнява.

Настоящият съдебен състав намира оспореното решение на АССГ за неправилно, при изложени вътрешно противоречиви мотиви относно приложението на материалния закон, като не споделя правните доводи на съда по всяко едно от нарушенията на синдика по оспорената заповед на Министъра на правосъдието. Решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Не се споделят правните изводи относно нарушението по т. 1 от Заповедта. Съгласно чл.656, ал.1, изр.1 от ТЗ в приложимата му редакция (изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.), съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията по чл.655 и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа. Според чл.656, ал.2 от ТЗ, при назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. Процедурата предвижда съгласието се по чл.656, ал.1, синдикът да даде преди да бъде назначен за синдик в производството по несъстоятелност. Именно с него той се ангажира да води производството по несъстоятелност. Декларацията по ал.2 е свързана с липсата на пречките и съответно наличието на положителните предпоставки за упражняване на дейността като синдик и се подава към момента на назначаване на синдика, а при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал.2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. В тази връзка са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че за да е налице нарушение административният орган следвало да посочи какво изменение в обстоятелствата по ал.2 на чл.656 е настъпило за синдика, поради което не следва да се ангажира отговорността му. ТЗ изрично и последователно е посочил правните действия по подаване на декларации от синдика при неговото назначаване, които в настоящия случай не са изпълнени в тази последователност и е налице допуснатото нарушение, което не следва да се приема като формално.

По т.2 от заповедта нарушението е по чл.656, ал.3 от ТЗ. Съгласно посочения текст, при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал.2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. Действително административният орган не е обосновал посоченото нарушение, като не е посочил какво изменение в обстоятелствата по ал.2 на чл.656 е настъпило за синдика, което той да не е заявил. В тази връзка правилни са правните изводи на съда за липса на възможност да се ангажира отговорността на синдика за неизпълнение на задължението му, регламентирано с императивната разпоредба, но те като извод не променят крайния изход от касационната проверка.

Не се споделят обаче правните изводи на първоинстанционния съд относно третото посочено нарушение. Съгласно чл.656, ал.2 от ТЗ с определението за назначаване на синдика съдът по несъстоятелността определя и датата за встъпване му в длъжност. Съгласно ал.4 на чл.656 от ТЗ, синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Тази регламентация води до извод, че датата на встъпване се фиксира с определението на съда и няма отношение на коя дата синдикът е бил уведомен за това. След като синдикът е приел да бъде назначен от съда, подал е декларации по чл. 656, ал.1 и ал.2 от ТЗ, той следва да следи за постановените от съда актове в производството по несъстоятелност. Без значение е обстоятелството за фактическата липса на делото в съответния съд и висящността му пред Апелативен съд София. Производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, за което важат специфичните норми на ТЗ, като по същността си спирането на производството по несъстоятелност се различава от спирането на съдебното производство по общия ред. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да не сподели правния извод на първоинстанционния съд за късно уведомяване на синдика за встъпване в права. В производството по несъстоятелност синдикът е единствен представител на дружеството обявено в несъстоятелност, поради което законът не е предвидил възможност тази представителност да не бъде упражнявана и прекъсвана.

Противоречие е налице и в мотивите на съда по нарушението но т.4 от заповедта, които обосновават незаконосъобразен съдебен акт и в тази част. Тук съдът изложил съображения за извършено нарушение и потвърдил установеното от административния орган, но в съдебното решение приел формалност и несъщественост на това нарушение. По силата на чл.659, ал.2 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност. Липсата по делото на доказателства за изпълнение на задължението за представяне на ежемесечни отчети прави обоснован извода на административния орган за допуснато нарушение на чл.659, ал.2 от ТЗ. Представените в хода на съдебното производство заверени отчети на синдика за дълъг период от време, не обосновават липсата на извършено нарушение. Отделен е въпросът, че възнаграждението което се следва на синдика е свързано именно с одобряване от съда на представените ежемесечни отчети за дейността.

Не се споделят и правните изводи относно несъщественият характер на нарушението по чл.663а, ал.1 (ред.ДВ, бр. 58 от 2003 г.). Съгласно тази разпоредба синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл.655а, ал.1. Разпоредбата на ал.2 на цитирания законов текст определя, че задължението по ал.1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност. Според чл.22, ал.1 от Наредбата синдикът се застрахова за времето, през което е назначен в конкретно производство по несъстоятелност, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

Целта на въведеното от закона задължително професионално застраховане на синдиците е защитата на лицата, претърпели вреди от виновно неизпълнение на задължения на синдика. Доколкото рискът от такива вреди е винаги потенциален спрямо всяко упражняване респ. неупражняването на синдикални правомощия. Виновното неизпълнение на това задължение е свързано с риск от увреждане интересите на длъжника или кредитора във времето преди или след откриването на производството по несъстоятелност.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд противно на приложимия материален закон – чл. 663а ТЗ е приел за незаконосъобразно установеното от министъра на правосъдието нарушение на посочената норма във връзка с дейността на синдика и омаловажил императивните задължения на синдика в ролята на добър стопанин на имуществото на дружеството в производство по несъстоятелност.

Съгласно изискването на чл. 663а ТЗ, синдикът е бил длъжен да се застрахова за времето, през което е назначен за синдик в производството по несъстоятелност, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задължения му. В случая, административният орган правилно е приложил закона като е установил при безспорна между страните обстановка, че нарушението на чл. 663а ТЗ е налице. Нарушението на задължението е формално, поради което наличието или липсата на вредоносен резултат от неспазването на закона се явява неотносимо за изследване обстоятелство, в какъвто смисъл са възраженията на касатора.

Не се подкрепят и правните изводи на съда по извършеното нарушение, визирано в т.6 от оспорената заповед. Налице са нови обстоятелства ново събрание на кредиторите, на което е взето решение за изменение на реда и начина на осребряване на масата на несъстоятелността, определянето й, както и направената нова пазарна оценка на активите след преценка на съда по несъстоятелността, които определят разрешението за продажба на активите на дружеството издадено на първия синдик да бъде отново преценено от съда по несъстоятелността. В тази връзка е и изменение на чл.718 от ТЗ (обн.ДВ, бр.105//30.12.2016 г.), синдикът във всички случаи на продажба по реда на чл.718 от ТЗ е следвало да поиска от съда разрешение да я извърши по този ред, а предходно издаденото разрешение не го ползва с оглед изричната разпоредба на ал.1 изр.1 „По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал „. Според чл.716, ал.2 (ДВ, бр. 58 от 2003 г.), продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда. Правилно в оспорената заповед на Министъра на правосъдието е прието, че синдикът не е съобразил изменението на чл.718, ал.1 от ТЗ, обнародвано в бр.105/2016 г. на „Държавен вестник”, в сила от 01.01.2017 г., според което по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл.717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. Незаконосъобразен е изводът на съда, че чл.716, ал.2 от ТЗ предвижда разрешението на съда да се даде преди първата продан и като приел, че с определение № 941/19.12.2011 г. по т. д.№ 961/2006 г. ОС – Враца е разрешил на синдик да извърши продажба по реда на чл.718 след няколко провалени продажби по чл.717в и чл.717ж от ТЗ, законът не поставял условие за повтаряне на тези действията. Този правен извод на съда не намира потвърждение в приложимата правна уредба, поради което е незаконосъобразен.

С оглед изложеното по-горе касационният съд намира, че неправилно първоинстанционният състав е приел за недоказани шест от нарушенията, включени като основание за издаването на заповедта по чл.655, ал.3 от ТЗ. По пет от нарушенията настоящата инстанция не сподели правните изводи на съда, но и установените по делото пет нарушения са достатъчни, за да обосноват налагането на мярката по чл.655, ал.3 от ТЗ от страна на министъра. Законът не изисква извършването на тежки нарушения, нито посочва вида на нарушенията, които следва да са извършени от синдика, за да се наложи мярката. Достатъчно е да са извършени две или повече нарушения, за да е упражнено законосъобразно правомощието на министъра, изразяващо се в изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, на синдик, който е извършил нарушения във връзка с дейността си като синдик. От данните по делото не може да се направи извод за упражняване на административното правомощие на министъра на правосъдието по чл.655, ал.3 от ТЗ за цели, различни от предвидените в закона или за превратно упражняване на това правомощие. Целта на предоставеното правомощие на министъра е да се гарантира изпълнението на правомощията на синдик в производството по несъстоятелност само от лица, които освен че отговарят на всички предвидени в закона изисквания да бъдат вписани в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ, също така осъществяват дейността си като синдици в съответствие със закона. Правомощието на министъра е предвидено наред и независимо от правомощията на съда по несъстоятелността да преценява законосъобразността на дейността на синдика и по този начин представлява една допълнителна гаранция за законосъобразно упражняване на тези правомощия от страна на синдика.

Настоящата съдебна инстанция приема, че министърът на правосъдието е упражнил своето правомощие по чл.655, ал.3 от ТЗ в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Със заповедта несъмнено се засягат правата и интересите на лицето, чието заличаване от списъка е разпоредено, но това засягане е обусловено и оправдано от защитата на интересите на обществото и държавата, които налагат дейността на синдик в производството по несъстоятелност на търговски дружества да се осъществява само от лица, които притежават високи професионални качества и осъществяват правомощията си с необходимия професионализъм, точност и в съответствие със закона.

Изложеното до тук води до извод за законосъобразност на заповедта на министъра, предмет на първоинстанционното съдебно производство. Като е стигнал до извод, различен от горния, състав на АССГ е постановил неправилен съдебен акт.

По отношение касационната жалба на синдика Х. М., в частта с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съдът намира за недопустима на осн. чл.210 ал.1 от АПК, предвид постановеното благоприятно решение за страната. Оспорването на решение, с което е удовлетворена жалбата и отменен оспорения акт е недопустимо поради липса на правен интерес. Връщането на преписката на административния орган не е решение на спора по същество, поради което касационната жалба на М. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което оспорването на заповед на министъра на правосъдието се отхвърли като неоснователно.

Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5708/27.09.2023г. по адм. дело № 9816/2022г. по описа на Административен съд София град и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Б. М. против заповед № СД-06-20/20.09.2022 г. за изключване на Х. М. от списъка на лицата, които могат за бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон .

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ