Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО К. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 3606 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160 ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ен Пи Си“ЕООД със седалище в гр. София, чрез адв. Б., срещу Решение №783 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело №8615/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Ревизионен акт /РА/ № Р-22220621001441-091-001/10.01.2022 година на ТД на НАП – София, потвърден с Решение №1065 от 06.07.2022 г. на Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на общо 218 166,59 лева и лихви в размер на 18 870,42 лева. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”(ОДОП) – София, чрез процесуалният си представител – юриск. Кирилов, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.

За да отхвърли жалбата на търговеца срещу обжалвания ревизионен акт, в частта, потвърдена с решението на ответника, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин реалното напускане на стоките от страната, респ. получаването им на територията на друга държава-членка на Общността от посочения за техен получател, доколкото представените от жалбоподателя писмени доказателства не установяват при условията на необходимото пълно доказване осъществяване предпоставките, посочени в нормата на чл.45 ППЗДДС.

Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за необосновани.

Преди всичко следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС - "Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка".

Съответно на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка.

В тази връзка, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Р. България, съответно получателят по доставката да е данъчно-задължено лице в друга държава-членка на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11/.

Съответно в чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, е нормативно установен начинът за нейното доказване като проявен юридически факт.

Тези документи регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС са разделени в две групи – документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.

Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.

В случая не е спорно наличието на 28 бр. фактури, съдържащи казаното нормативно съдържание.

От своя страна чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

Относима към казуса (с оглед действително развилите се отношения) е новелата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, съгласно която е посочено изискването за транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

Видно е от представените още в хода на ревизията документи (договор от 01.10.2020г., сключен между ревизираното лице и регистрираното в Ч. Р. дружество WEST INTERMIDAL LOGISTC s.r.o.), че доставката на въпросните количества: течност против замръзване на соларни системи, разредител за алкални бои, откалъпващо масло и разредител за битум е била е изпълнена при уговорка Еx Works, за което са били издадени и 28 бр. проформа фактури в периода м.12 2020г. и м.01. 2021г., съответстващи на тази уговорка.

Доколкото в съглашението е посочено, че купувачът заявява съответните количества стоки чрез ел. поща или телефон(т. е. не във всички случаи остава писмена следа), от страна на продавача са изготвени към всяка фактура и съответни заявки, удостоверяващи именно поръчаните количества продукти, превозвача, условията за доставката(вкл. плащането на същата за сметка на получателя), датата на натоварване, мястото на доставката(Ampelokipio, Солун), номера на превозното средство и името на шофьора, като са издадени на същите тези дати и международни товарителници /CMR/. От своя страна последните са надлежно оформени, съдържащи всички необходими реквизити, вкл. след получаването им в крайния пункт на доставка с поставен подпис и печат в кл.24 от компания DENISCHEM M.I.K.E., с указание, „trade-distribution delegetior“, т. е. търговско-разпределителен делегат.

За извършения международен превоз са налице писмени доказателства, съответстващи на вписаните в съответната товарителница регистрационен номер на превозното средство, като е установено напускането им през посочените данъчни периоди 12.2020г. и 01.2021г.(общо пет броя товарни автомобила на превозвача „Ен Пи СИ Трейд“ЕООД) в посока Гърция или С. М. като от данните на модул ПТРР на Агенция „Митници“ е установено превозването с тях на: „изделия от пластмаса, изделия от мед, никел, олово, цинк, калай, строителни материали, пропан-бутан, електроуреди, растителни продукти, втечнен въглероден газ и други материали.

Представени са също така две писмени потвърждения от дати: 28.10.2020г. и 05.02.2021г., в които чешкото дружество удостоверява получаването на стоките на доставния пункт в Гърция.

Досежно реквизитите на тези потвърждения, които да покриват изискванията на чл. 45, т. 2, б. “а“ ППЗДДС, то е налице удостоверяване (съгласяване) от страна на получателя, чийто печат и подпис са надлежно положени на двата документа.

Във връзка с констатациите на първоинстанционния съд досежно недостатъците в оформените международни товарителници, подписани от получател, посочен, че действа като делегат, то тази недостатъци не се отразяват за покриване на нормативните изисквания, тъй като посоченото правило изисква или транспортен документ, или писмено потвърждение, последното е редовно оформено, поради което и на това отделно основание не могат да се споделят изводите на административния съдия.

Същественото тук е, че и в първото по делото съдебно заседание, а и в следващото(когато отново са представени от касационния жалбоподател документите за процесните ВОД), не са оспорените приетите частни документи, поради което следва същите да се ценят съобразно тяхната доказателствена стойност, който не е била оборена от останалите събрани доказателства.

В тази връзка следва да се посочи, че изводи в полза на развитата от приходната администрация теза не могат да се почерпят и от получените по обмен данни от чешката приходна администрация, в които се сочи, че дружеството е в процедура по ликвидация към датата на отговора и е с назначен от съда ликвидатор, като няма данни за трансакции с българския доставчик.

От получения отговор обаче не могат да се почерпят никакви обективни факти, освен че назначения през м. юни 2021г. от съда ликвидатор не разполага със счетоводната документация, респ. няма данни за извършени плащания към българския доставчик(то и по делото няма спор, че плащане не е извършено). В отговора не се съдържат твърдения, че чешкото дружество е било използвано за извършване на измамни транзакции, поради която няма как да се вмени на българския доставчик, че не е положил дължимата грижа и е действал недобросъвестно, при положение, че самата чешка приходна администрация не сочи конкретни факти, определени по време и място, за участие на получателя в измамни сделки и то към релевантния за спора момент.

В тази връзка неправилно е прието от първоинстанционния съд, че доставчикът (ревизираното българско дружество) не е представил документи, доказващи транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга страна-членка на Общността(в случая Гърция), респ. очевидно не е изпълнил задължението си да провери дали към момента на доставката получателят е с валиден ДДС идентификационен номер, доколкото това обстоятелство също е безспорно установено(в обжалвания ревизионен акт съвсем необосновано се посочват начална дата на регистрация по ДДС през 2019г. и дата на прекратяване на регистрацията през 2020г. на чешкото дружество-получател, като в тази връзка следва да се посочи, че дори при проверка в общодостъпния портал на чешката данъчна служба на адрес https://adisspr.mfcr.cz/adis/jepo/epo/dpr/apl_ramce.htm?R=/dpr/DphReg?ZPRAC=FDPHI1%26poc_dic=2%26OK=Zobraz се установява по данъчния номер, че получателят е регистриран по ДДС от дата 22.09.2017г., а прекратяването и е станало едва на дата 17.10.2022г.).

Т.е. очевидно данни за наличие на данъчна измама с участие на ревизираното лице липсват, като в тази връзка следва да се посочи, че според приетото от СЕС в решение от 6 септември 2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek-Gabona Kft, /т. 53 / националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама.

В тази насока и в ревизионния акта, респ. решението на ответника, с което той се потвърждава, както и в първоинстанционното съдебно решение, липсват обективни факти, обосноваващи формирания иначе извод за липса на добросъвестност в действията на „Ен Пи Си“ЕООД в случая с тези доставки.

Или въз основа на изложеното следва да се обобщи, че съгласно съдебната практика при тълкуването на анализираната по-горе правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки: когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и именно цитираното решение на СЕС по дело С-273/11.

В разглеждания случай, според касационната инстанция, са изпълнени изискванията на материалния закон, тъй като от една страна се установява транспортирането на стоката до друга държава-членка на Общността и че в следствие на това транспортиране стоката е напуснала физически територията на Р. България, а от друга са създадени редовни документи, доказващи това.

С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че не е установена ВОД за чешкото дружество по изброените 28 бр. фактури, издадени в данъчните периоди м. декември 2020г. и м. януари 2021г. по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, поради което е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК.

Консеквентно това обосновава отмяна на неправилното решение на административния съд, като вместо него на основание чл. 222 ал.1 АПК следва да се постанови друго, с което се отмени ревизионния акт в частта, потвърдена с Решението от 06.07.2022г. на ответния Д. Д. „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на общо 218 166,59 лева и закъснителни лихви в размер на 18 870,42 лева.

Следва да се отмени решението и в частта за разноските, като с оглед изхода от спора се присъдят разноски на „Ен Пи Си“ЕООД, които се установиха да са в размер на общо 6 946,30 лева, включващи 5 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение и 1 946,30 лева разноски за платени държавни такси.

По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №783 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело №8615/2022 г. по описа на Административен съд – София град, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22220621001441-091-001/10.01.2022 година на ТД на НАП – София, потвърден с Решение №1065 от 06.07.2022 г. на Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП в частта относно допълнително начислен ДДС на „Ен Пи Си“ЕООД в размер на общо 218 166,59 лева и лихви в размер на 18 870,42 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите със седалище в гр. София да заплати на „Ен Пи Си“ЕООД, [ЕИК], със седалище в гр. София направените в двете инстанции разноски по делото в размер на общо 6 946,30 (шест хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и тридесет стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ