Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 3715/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Варна“ ЕООД,[ЕИК] със седалище и адрес гр.Варна, пл.Славейков № 1 чрез адв. Т. - Куцарова, против Решение № 160/09.02.2023 г., постановено по адм. дело №2718/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадената писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание №РД-11-39/20/13.10.2022г. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Варна, чрез началник отдел Правно и администратвно осигуряване на дейността - Й. Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание №РД-11-39/20/ 13.10.2022г на директора на РЗОК - Варна, с която на МБАЛ Варна ЕООД, на основание чл.76б ал.1 от ЗЗО, е постановено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 4765,20 лв по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, съгласно изложеното в Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-39/5/11.03.2022г.

С. П. за неоснователно получени суми № РД-11-39/5/11.03.2022г. /по чл.74, ал.3 от ЗЗО/, са установени общо шест случая на лекувани лица по КП № 78.1,документирани с ИЗ № 149/2021г, ИЗ № 166/2021г , ИЗ № 167/2021г , ИЗ № 153/2021г , ИЗ № 150/2021г , ИЗ № 163/2021г/ диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години, за които е налице нарушение на разпоредбите на чл.27 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020г.-2022г., във връзка с чл.52 ал.1 от ЗЗО и т.19.4 от глава пета, раздел ІІІ на Наредба № 1/31.01.2014г., чл.30 т.1, чл.288 ал.1 и чл.292 т.2, вр. с пар.1 т.2, б.“Б“ от ДР на НРД и чл.30 т.2, чл.280, вр. с чл.344 ал.1 т.1 б.“б“ от НРД и чл.278 ал.1 т.1 от НРД.

Протоколът е връчен на упълномощено от касатора лице - д-р Д. А. на дата 16.03.2022г.От страна на Директора на РЗОК-Варна е издадена заповед за налагане на санкции № РД-11-39/16/21.04.2022г на основание чл.76 ал.2 ЗЗО.Същата е връчена на 19.05.2022г и видно от определение №2350/09.08.2022г на АС-Варна същата е влязла в законна сила на 24.08.2022г.Въз основа на влязлата в сила заповед за налагане на налагане на санкции е издадена и писмената покана за възстановяване на суми, получени без основание №РД-11-39/20/13.10.2022г на директора на РЗОК - Варна, предмет на разглеждане от АС-Варна.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законо-съобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Няма спор между страните, че заповед за налагане на санкции № РД-11-39/16/21.04.2022г на основание чл.76 ал.2 ЗЗО е влязла в сила на 24.08.2022г. Според ал.1 на чл.76б от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение на ЗЗО или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в ЗЗО или в НРД.

Разпоредбата на чл. 76 б, ал. 2 от ЗЗО е императивна и задължава компетентния орган - директора на РЗОК винаги, когато сумата е получена без правно основание в резултат на извършено нарушение, да издаде покана за възстановяване. Фактът на извършване на нарушението следва да бъде доказан с влязло в сила наказателно постановление или, както е в конкретния случай – с влязла в сила заповед за налагане на санкция.Законът не изисква законо-съобразността на заповедта за налагане на санкция да е била проверена по съдебен ред.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи налагането на санкции на лечебното заведение за болнична помощ.

Предвид горното следва да се приеме, че процесната писмена покана е законосъобразен индивидуален административен акт.

Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна.На последния му се дължи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ГПК вр. чл.144 АПК вр. чл.24 от НзПрП в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/09.02.2023 г., постановено по адм. дело №2718/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА МБАЛ Варна“ ЕООД,[ЕИК] със седалище и адрес гр.Варна, пл.Славейков № 1 да заплати на Директора на РЗОК Варна сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнагражедние.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ