Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 3763/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Д. Т. ООД (сега ЕООД), [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. А., против Решение №140/24.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. №3278/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение №Р-466/32-395540/07.12.2021 г. на директора на А. М.
С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК, жалбоподателят претендира неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба - директорът на А. М. оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Н.. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представя списък на разноските.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение №Р-466/32-395540/07.12.2021 г. на директора на А. М. с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 28, ал. 2, т. 8 от Правилника за прилагането му (ППЗАДС) е отнет Лиценз №48 на лицензиран складодържател Д. Т. ООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в с. Първенец, ул. Персенк №8 с идентификационен номер на данъчния склад ВGNСА 00067001 и идентификационен номер на лицензирания складодържател ВGNСА 00067000, и е прекратено действието на лиценза.
Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, определен в чл. 53, ал. 3 ЗАДС, в предвидената от закона писмена форма. Обсъдил е съдържанието на протоколите от проверките, на които административният орган се позовава в мотивите на издаденото от него решение, и е приел, че са несъответни констатациите в акта на съдържанието на протокола от 06.10.2021 г., но указанията в протокола от предходната проверка на 01.09.2021 г. са ясни и конкретни. Въпреки, че е определил решението на митническия орган за противоречиво и с непоследователно отразена фактическа обстановка, съдът е формирал извод за материалната му законосъобразност, приемайки че в крайна сметка дружеството не е предприело действия по изпълнение на предписанията, дадени при проверката на 01.09.2021 г. Посоченото обстоятелство не е установено и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно.
При съответни на доказателствата по делото фактически установявания, съдът е направил логически необосновани изводи, довели до неправилно прилагане на материалния закон.
При извършена проверка в данъчния склад за производство и складиране на акцизни стоки в с. Първенец на ул. Персенк №8 на 01.09.2021 г. инспекторите от ТД М. П. са констатирали, че Д. Т. ООД в качеството си лицензиран складодържател е изпълнило изискването на чл. 47, ал. 1, т. 9 ЗАДС, като е предоставило интернет достъп до автоматизираната си система за отчетност (АСО), но не е изпълнило всички изисквания на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗАДС и чл. 28, ал. 2, т. 8 ППЗАДС, тъй като при осъществения достъп до АСО не се визуализира отделна справка за използваните суровини и материали в данъчния склад. Даден е от проверяващите 14-дневен срок, в който да бъде предоставен такъв достъп. Проверката е извършена в присъствието на И. Н., управител и представляващ Д. Т. ООД, а протоколът с №1766/01.09.2021 г. е подписан от него без искания, бележки и възражения.
На 17.09.2021 г. отново е извършена проверка в данъчния склад от митнически органи, резултатите от която са обективирани в Протокол №1923/17.09.2021 г. От същия е видно, че отново са проверявани изискванията по чл. 28, ал. 2 от ППЗАДС, но изрично е посочено, че не е извършена проверка относно изпълнението на изискванията по чл. 28, ал. 2, т. 8 ППЗАДС, независимо от това, че към датата на проверката 14 дневният срок, даден на дружеството при предходната проверка, е изтекъл. Протоколът е подписан от митническите органи и от представител на дружеството К. М. (технолог) без възражения.
Следващата проверка в данъчния склад е на 06.10.2021 г., резултатите от която са обективирани в Протокол №2136/06.10.2021 г. От него се установява, че според проверяващите дружеството е изпълнило изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 9 ППЗАДС. С цел проверка относно изпълнението на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 8 ППЗАДС са изискани дневник за стоковите наличности за м. септември 2021 г. и справка за наличностите към 30.09.2021 г. Констатирано е, че предоставеният дневник съответства на генерирания през WEB - базираното приложение от АСО. Представена е справка на наличностите към 30.09.2021 г. и тя е приложена към протокола.
След това адв. Д., пълномощник на дружеството, е поискал от проверяващите да напуснат територията на данъчния склад, тъй като не разполагат с изрично писмено възлагане на проверката. След като са си тръгнали, митническите органи са поискали съдействие от органите на МВР. Протоколът е подписан освен от съставителите и от полицейски инспектори при ОД на МВР Пловдив, както и от адв. Д. от името на дружеството.
Данните сочат, че проверката е продължила със съдействието на органите на ОД на МВР Пловдив, но в него не се съдържат констатации за това дали лицензираният складодържател изпълнява точно изискването на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗАДС използва АСО, която позволява извършването в реално време на контрол на суровините и материалите.
В административната преписка е налично писмо рег. №32-328116/15.10.2021 г. до директора на А. М. с което директорът на ТД М. П. го уведомява, че на 13.10.2021 г. е осъществен отдалечен достъп от служители на ТД М. П. до АСО на Д. Т. ООД, както и че не се визуализира справка за използваните суровини и материали. Налично е и писмо с изх. №32-364287/16.11.2021 г. от директора на ТД М. П. до директора на Д. А. дейност и методология при А. М. според което на 12.11.2021 г. отново е осъществен отдалечен достъп от служители на ТД М. П. до АСО на Д. Т. ООД, при която отново не е достъпена справка за използвани суровини и материали.
От така установените факти следва, че макар чл. 47, ал. 1, т. 9 ЗАДС да е посочено като правно основание за издаването на оспорения административен акт, то не е подкрепено от фактическите констатации в него. Данните по делото и фактическите основания в акта сочат, че лицензът на складодържателя Д. Т. ООД е отнет и е прекратено действието му поради това, че лицензираният складодържател използва АСО, която не позволява извършването в реално време на контрол на суровините и материалите, представляващо неизпълнение на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗАДС.
Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС лицензът за управление данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, а съгласно чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява при отнемане на лиценза.
В случая решението на директора на А. М. за отнемане на лиценза и за прекратяване на неговото действие не е мотивирано с констатираното при проверката на 01.09.2021 г. неизпълнение на посоченото по-горе изискване на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗАДС, тъй като тогава е даден 14 дневен срок на складодържателя да отстрани проблема в използваната от него АСО. Решението е мотивирано с това, че при извършените следващи проверки отново е констатирано, че АСО на Д. Т. ООД не визуализира справка за използваните суровини и материали.
В изпълнение на чл. 29, ал. 1 ППЗАДС в производството по издаване на лиценз митническите органи извършват проверки на мястото, посочено като местонахождение на данъчния склад, и за резултатите от тях съставят протокол (чл. 30, ал. 1 ППЗАДС).
Директорът на компетентната териториална дирекция изготвя становище относно възможността за осъществяване на контрол в данъчния склад във връзка с изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му, което становище заедно с протокола за извършената проверка се изпраща до ЦМУ на А. М. (чл. 30, ал. 2 ППЗАДС). Тези разпоредби съгласно чл. 30, ал. 5 ППЗАДС се прилагат и в случаите на извършване на проверки връзка с промяна на обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад.
По арг. на чл. 30, ал. 5 ППЗАДС редът, регламентиран в чл. 29 и чл. 30 ППЗАДС, е приложим и в административното производство по издаване на решение за отнемане на лиценз и прекратяване на неговото действие. Съгласно чл. 53, ал. 4 ЗАДС това решение подлежи на обжалване по реда на АПК.
Изложеното налага извод, че неизпълнението на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗАДС, на което се позовава издателят на административния акт, следва да е доказано с протоколи от извършени проверки на митническите органи в данъчния склад, които протоколи се изпращат в ЦМУ със становище на директора на компетентната териториална дирекция. В случая, както беше посочено по-горе, констатациите от първата проверка в данъчния склад не са послужили като фактическо основание за издаването на оспореното решение. При нея е констатирано нарушението и е даден 14-дневен срок от отстраняването му.
При следващите две проверки в данъчния склад обаче видно от протоколите липсват констатации за това, че нарушението не е било отстранено. Становищата на директора на ТД от 15.10.2021 г. и от 16.11.2021 г. се основават само и единствено на неговите твърдения, че служители на дирекцията са осъществели отдалечен достъп до АСО на Д. Т. ООД, при който са установили, че не е достъпена справка за използвани суровини и материали, но тези твърдения не са подкрепени с доказателства.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че административният орган не се е справил с тежестта на доказване, която му е възложена с чл. 170, ал. 1 АПК, и не е установил чрез допустимите в чл. 171 от кодекса доказателства и доказателствени средства съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него акт, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. СТЕ, приета по делото, не отговоря на поставените въпроси, тъй като АСО в обекта не е в цялост, обстоятелство констатирано от вещото лице при огледа преди изготвянето й (депозирана е в съда на 06.12.2022 г.). Не е в тежест на жалбоподателя обаче да доказва, че към датата на акта е изпълнил изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 8 от закона.
Като е достигнал до различни правни изводи и е потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на А. М.
При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК, приложим и за касационното производство с оглед препращането в чл. 228 АПК. В първоинстанционното производство той е заявил своевременно искането си за разноски и е доказал такива в размер на 950 лв. За настоящото съдебно производство няма заявено искане за разноски. Внесена е държавна такса в размер на 370 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №140/24.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. №3278/2021 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №Р-466/32-395540/07.12.2021 г. на директора на А. М.
ОСЪЖДА А. М. С. да заплати на Д. Т. ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица]разноски за двете съдебни производства в общ размер 1 320 лв. /хиляда и триста и двадесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА