Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: К. А. В. А. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 3767/2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. С., с адрес гр. Асеновград, [улица], срещу Решение №309 от 15.02.2023 г. на Административен съд - Пловдив, по административно дело №3235/2022 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Стефчев, срещу Отказ №2393-460 от 02.12.2022 г. на началника на Районно управление Асеновград, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отказано да му се издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Касационният жалбоподател С. С., счита обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че е налице сериозна причина за носене на огнестрелно оръжие за лична самоотбрана и отбрана на имущество.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление (РУ) Асеновград при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:
На 02.11.2022 г. С. С. подава Заявление, вх. № 239000-18881 до началника на РУ Асеновград при ОДМВР - Пловдив за издаване (подновяване) на разрешение за съхранение и носене на оръжие пистолет Макаров, калибър 9х18, фабричен №КТ201617. Към заявлението са приложени свидетелство за съдимост и медицинско удостоверение, че е психично здрав.
На 18.11.2022 г. е изпратено Писмо, изх. №239000-202180 до заявителя, с което му е предоставена възможност, в 3 дневен срок от получаване на уведомлението, да изложи реални мотиви за притежание на оръжието.
На 19.11.2022 г., във връзка с извършената проверка, е изготвена Докладна записка, в която е посочено, че лицето не е осъждано, няма криминалистически регистрации, не е установяван като извършител на престъпления от общ характер.
На 21.11.2022 г. във връзка с допълнително извършена проверка е изготвена Докладна записка, в която е посочено, че заявителят е бивш служител на МО, не е криминално проявен, няма данни за злоупотреба с алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
На 30.11.2022 г. заявителят предоставя допълнителни мотиви за удължаване срока на разрешителното. В тях сочи, че живее сам и се страхува за живота си и имуществото си, сочи че след развода е имал разправии с някои от свидетелите по делото. Сочи, че е [заличен текст] от армията. Твърди, че притежава недвижим имот в гр. Калофер, който е необитаем и само защото притежава оръжие същият не е обект на посегателства. Сочи, че на нива и овощни дръвчета са посягали диви прасета и вълци.
На 02.12.2022 г. е постановен Отказ № 2393-460 на началника на РУ Асеновград, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице, с който, на основание чл. 58, ал.1, т. 10 ЗОБВВПИ, се отказва издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на С. С., и се разпорежда да се отнеме оръжие пистолет Макаров, кал.9x18, №КТ201617 и боеприпаси за него.
По делото като свидетел е разпитана М. Р., чийто показания са кредитирани от първоинстанционния съд.
Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Приема, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение.
Съдът счита, че фактът на издадено предходно разрешение, както и обстоятелството, че жалбоподателят е заемал определена длъжност, не обосновават извод за основателност на искането.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.
Изводът на съда е правилен.
Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението за издаване на исканото разрешително с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.
Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.
От доказателствата по делото не се установява наличието на такива обстоятелства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Сочените от жалбоподателя обстоятелства не обосноват извод за основателност на заявлението за издаване на разрешение, както правилно приема и първоинстанционният съд. Обратното тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи.
При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана.
При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ е правилен, което прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила.
Предвид изхода на спора на ОДМВР - Пловдив юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, се дължат направените и претендирани по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което съдът определя на 100 лева, на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №309 от 15.02.2023 г. на Административен съд - Пловдив, по административно дело №3235/2022 г.
ОСЪЖДА С. С., с адрес гр. Асеновград, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив, седалище и адрес: гр. Пловдив, [улица], разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА
/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА