Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 3870/2023 г. Производството е във фаза на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на „МКТрейдинг“ ЕАД, чрез процесуалния му представител адв. Г. Ж. срещу Решение № 1349 от 02.03.2023 г. по адм. дело № 88/2023 г. по описа на Административен съд – София град, първо отделение, 21 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № СФР20-РД77-29 от 13.04.2020 г., издаден от служители в Столична община, потвърден с решение № СОА20-РД28-20 от 03.07.2020 г. на кмета на Столична община, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 75 343.66 лева за д. п. 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и в полза на Столична община са присъдени разноски в общ размер на 6650,00 лева.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че при новото разглеждане на делото от състава на АССГ не са изпълнени дадените с отменително решение № 11102 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 1203/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение указания, което е довело до формиране на неправилния и необоснован извод за материална законосъобразност на оспорения РА. На второ място, поддържа, че данъчните органи при Столична община са били длъжни да вземат предвид обезценката на имотите и на основание чл. 21, ал. 4 ЗМДТ да определят данъчната оценка на имотите със съответната корекция поради неправилни счетоводни данни от страна на дружеството. Счита решението за неправилно и в частта на разноските. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък.

Ответната страна – кметът на Столична община, представлявана от гл. юрк. С. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № СФР20-РД77-29 от 13.04.2020 г., издаден от служители в Столична община, потвърден с решение № СОА20-РД28-20 от 03.07.2020 г. на кмета на Столична община, с който спрямо „МКТрейдинг“ ЕАД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 75 343.66 лева за д. п. 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

С първото решение по адм. дело № 8233/2020 г. по описа на АССГ процесният РА е отменен. Според съда ревизиращите органи на Столична община са били длъжни да вземат предвид обезценката на имотите / кафене и фитнес и детски кът, находящи се в гр. София, район Витоша, ж. к. Гърдова глава, ул. „Д. Б. № 32/. След като отчетната стойност на сградите в размер на 2 173 493,27 лева за ревизираните периоди е определена в нарушение на закона, на основание чл.21, ал. 4 ЗМДТ служителите са били длъжни да определят данъчната оценка в съответствие със закона, като отчетат действителната пазарна стойност на имотите. Това нарушение в хода на ревизионното производство опорочава РА до степен на неговата незаконосъобразност, тъй като е установено по делото със СОЕ, че действителната пазарна стойност на имотите е повече от трикратно по-ниска от стойността, въз основа на която е извършено облагането с ДНИ и ТБО. СОЕ и ССчЕ са кредитирани от решаващия състав, като същият е отменил изцяло РА.

Производството пред АССГ, по което е постановено обжалваното решение, е второ по ред и е в изпълнение на решение № 11102 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 1203/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение, с което е отменено решение № 5497 от 29.09.2021 г. по адм. дело № 8233/2020 г. по описа на АССГ.

Според втория състав на АССГ указанията на ВАС са в насока, че на основание чл.160, ал. 1 ДОПК съдът следва да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, какъв е размерът на задълженията, като съобрази цялата налична информация по делото за релевантните факти и данни, нужни за определяне на данъчната оценка на имота и за определяне на дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди. Съответно, съдът следва да мотивира крайния си извод с обосновка дали кредитира заключението на в. л. по намалените размери за ДНИ и ТБО, което не е направил при първоначалното разглеждане на делото.

При второто разглеждане на делото съдът е формирал извод за законосъобразност на процесния РА, излагайки мотиви, че същият е издаден от компетентни органи, в установената форма, при липса на съществени процесуалния нарушения в ревизионното производство. Посочил е, че правилно приходните органи са взели предвид отчетната стойност на имотите, така както е декларирана от задълженото лице с подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ. По отношение на твърдяната обезценка на имотите в решението се обосновава, че същата не е заведена пред компетентните служители на СО, както и от проверка на ГФО и декларация по чл.92 ЗКПО за 2016 г. се установява, че няма промяна в отчетната стойност на имотите, както и че не са отчетени разходи/приходи от последващи обезценки на активи в частта на преобразуване на годишния финансов резултат. Съдът не е ценил СОЕ и ССчЕ, тъй като при определянето от вещото лице на КСПС на имотите се влиза в противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и чл. 17, ал. 1 НОРМД, доколкото тя е по-ниска от данъчната оценка, определена от приходните органи съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. От друга страна, съдът посочва, че направените от в. л. изчисления по втория вариант на ССчЕ биха били приложими само в случай, че ДЗЛ е спазило процедурата по Счетоводен стандарт /ССч/ 36, т. 3 относно обезценката на имотите. В обобщение счита, че задълженията за ДНИ и ТБО за ревизираните периоди са определени в размери съгласно приложимите разпоредби на ЗМДТ и жалбата на дружеството се явява неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

На първо място, настоящата инстанция намира, че указанията на Върховния административен съд, съдържащи се в решение № 11102 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 1203/2022 г., са изпълнени при второто разглеждане на делото от АССГ. Обратно на твърдението на касатора, в отменителното решение не се съдържа изрично указание процесният РА да бъде изменен или отменен в определени негови части. Видно от мотивите на първата касационна инстанция същата сочи, че при разглеждане на въпроса за законосъобразността на конкретен РА съдът е винаги инстанция по същество и следва да упражни правомощията по чл. 160, ал. 1 ДОПК. В този смисъл според ВАС първоинстанционният съд е отменил изцяло РА, кредитирайки заключението по приетата по делото експертиза, но не е изложил конкретни съображения приема ли изчислените от нея размери на ДНИ и ТБО. Основният въпрос, който първостепенният съд е бил длъжен да изясни, но не е сторил, е да определи задълженото лице, в случая по отношение на установените задължения за ТБО и ДНИ за процесните периоди и съответно, ако ревизираното дружество е това задължено лице, да определи какъв е размерът на задълженията според събраните по делото доказателства и приложимата материалноправна уредба. Действително, както твърди касаторът, в отменителното решение на ВАС се съдържа констатация, която указва вторият първоинстанционен съд да измени РА в една част, а по отношение на ТБО евентуално да го отмени, но това указание е извадено извън контекста на мотивите на първата касационна инстанция за допуснато от съда съществено процесуално нарушение досежно липсата на мотиви дали следва да се възприемат изчисленията на размерите на ДНИ и ТБО според оценителната експертиза. Това означава, че при новото разглеждане на делото обосновано новият състав на АССГ е извършил преценка на законосъобразността на РА във всички негови части съобразно чл. 160, ал. 1 ДОПК, като е обсъдил констатациите на вещите лица по СОЕ и ССчЕ и е формирал извод за материална законосъобразност на РА, приемайки, че „МКТрейдинг“ ЕАД е задължено лице за установените задължения за ДНИ и ТБО за процесните периоди по отношение на декларираните сгради и размерите на същите са правилно определени от служителите на Столична община.

На второ място, неоснователни са развитите от касатора доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.

Фактите са правилно установени от АССГ, като мотивите в обжалваното първоинстанционно решение се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция като логични и последователни и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към тях.

Основните възражения на касационния жалбоподател се отнасят до некредитирането от страна на съда на заключенията по СОЕ и ССчЕ. При разглеждане на спора по същество съдът не е длъжен да възприема безкритично заключенията на вещите лица, а е следва да ги обсъди съобразно останалия доказателствен материал и приложимите материалноправни разпоредби. В тази връзка съдът правилно отчита, че обезценката на процесните активи би имала значение за определяне на задълженията на дружеството само при условие, че дружеството своевременно и правилно, съобразно изискванията на закона, е осчетоводило и декларирало промените в обстоятелствата, имащи значение за определянето на ДНИ и ТБО. Обосновано съдът е приел РА за законосъобразен в частта на задълженията за ДНИ за съответните данъчни периоди, като е възприел за законосъобразно определянето на данъчната основа по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, а именно декларираната от „МКТрейдинг“ ЕАД отчетна стойност на процесните сгради в размер на 2 173 493.27 лева съгласно подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7202-29219 от 20.10.2015 г., която е по-висока от определената от приходните органи данъчна оценка. Съгласно 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В процесния случай съдът е обсъдил приложимостта на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, като се е позовал на Счетоводен стандарт/ СС/ 16, СС 4, СС 36 и чл. 57, ал. 2, т. 2 ЗКПО, обосновавайки, че обезценката на имотите би имала значение за определяне на задълженията, ако е отразена своевременно от ревизираното дружество. По категоричен начин е установено, че ревизираното дружество не е отразило счетоводно промяна в отчетната стойност към края на 2016 г., както и обезценката на имотите съгласно доклад от м. април 2016 г. не е постъпила в отдел „Общински приходи“ – район Витоша към СО, както и няма декларирана промяна на данните в първоначалната декларация по чл. 14 ЗМДТ от задълженото лице досежно отчетната стойност на сградите. От съдържанието на ГФО и балансите на дружеството, публикувани в търговския регистър, предоставени на ревизиращите, е видно, че отчетната стойност на процесните сгради не е променяна през годините. Представеният доклад за обезценка също няма данни да е намерил отражение в счетоводството на дружеството и съответно, да е налице намаляване на отчетната стойност на процесните ДМА чрез обезценка. Не е спазен редът по СС 36 за обезценка на активите. Отделно от това не може да намери приложение и редът по чл.21, ал. 4 ЗМДТ, доколкото не са налице данни от предоставените от дружеството счетоводни документи за допусната счетоводна грешка при отразяване на отчетната стойност на имотите или нарушение на счетоводното законодателство.

В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че за отчетна стойност на имотите следва да бъде приета тази, която е декларирана от лицето, а именно стойността по счетоводното завеждане на активите. Обосновано е некредитирането от страна на съда на СОЕ и ССчЕ, тъй като крайната справедлива пазарна стойност на имотите противоречи на чл. 21, ал.1 ЗМДТ и чл. 17, ал. 1 от НОРМД на територията на Столична община и тя е по-ниска от определената от служителите на СО данъчна оценка на имотите / за 2015 г. и 2016 г. в размер на 775 105,75 лева, за 2017 г. в размер на 771 230,30 лева и за 2018 г. в размер на 767 354,70 лева/. От друга страна, правилно съдът е посочил, че не може да се намалят размерите на задълженията за ДНИ съобразно втория вариант от ССчЕ, тъй като липсва изпълнение на процедурата от страна на дружеството за извършена обезценка на активите съгласно т. 3 от СС 36.

Съобразно горното, правилен и съответстващ на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на РА относно задълженията за ДНИ за процесните периоди както по отношение на задълженото лице, така и по отношение на размера на задълженията.

На следващо място, настоящият състав на Върховния административен съд споделя приетото от АССГ за законосъобразност на РА и в частта на задълженията за ТБО. Размерът на задълженията за ТБО за съответните ревизирани периоди за съответните компоненти е определен на основание чл.67, ал. 1 ЗМДТ / в приложимата редакция/ и чл.26, ал. 1 от НОАМТЦУПСО. Приходните органи към СО са отчели факта, че за 2015 г. имотите не попадат в границите на район, в която се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а в следващите периоди - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. имотите са включени в тези граници. Отчетени са и подадените от „МКТрейдинг“ ЕАД декларации по реда на чл. 23, ал. 1 и по чл. 27, ал. 2 НОАМТЦУПСО за 2016 г. и 2018 г., че имотите няма да се ползват през посочените години. Съобразно това, за 2017 г. е определена ТБО за всички компоненти /услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места/, за съответната част от 2015 г., за 2016 г. и 2018 г. ТБО включва само услугите за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Правилно съдът е приел за недоказано твърдението на дружеството, че за процесните имоти нямало поставени съдове за сметосъбиране. В тази връзка съдържащата се констатация на в. л. в СОЕ за липса на поставени съдове за отпадъци в имотите при извършен оглед на същите, включително и по устни данни от представител на ревизираното лице, не оборва посоченото в становище на началник районен инспекторат „Витоша“ за 2016 г. – 2018 г. / на л. 295, том първи/ и съответно, съдържащите се в приложените към административната преписка писмени доказателства за осъществени услуги на чистотата за район Витоша /където са разположени процесните сгради/ от съответните дружества, с които СО е сключила договорите за обществени поръчки.

С оглед на горното, правилно АССГ е развил съображения за законосъобразност на РА и в частта на задълженията за ТБО за съответните години.

Следователно, доводите в касационната жалба за неправилност на решението се явяват неоснователни и като е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила.

Решението се явява правилно и в частта за разноските. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6650,00 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1349 от 02.03.2023 г. по адм. дело № 88/2023 г. по описа на Административен съд – София град, първо отделение, 21 състав.

ОСЪЖДА „МКТрейдинг“ ЕАД, [ЕИК] да заплати в полза на Столична община разноски в размер на 6650,00 лева за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА