Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 3864 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез упълномощения представител старши юрисконсулт Д. Д., против решение №963 от 15.02.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело №9312/2022 година. С него е отменено решение №13572 от 08.09.2022г. на заместник-председателя на ДАБ пир МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Принсес, гражданка на Нигерия, пълнолетна към датата на постановяване на съдебния акт.

С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът Ф. Принсес лично и чрез процесуалния си представител адв. В. П. оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане съдебния акт да бъде оставен в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Ф. Принсес, гражданка на Нигерия, срещу решение №13572 от 08.09.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени с решението. При осъществения контрол за законосъобразност на акта в производството по чл.84, ал. 3 от ЗУБ и чл. 145 и сл. АПК, Административен съд София град е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. На първо място административния съд е извършил изключително подробен и задълбочен анализ на актуалната ситуация в Нигерия. На следващо място е приел, че Ф.Принсес отговаря на определението за бежанец по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, в това число основателни опасения от преследване по причина на нейната принадлежност към определена социална група, поради която причина същата не може или не иска да се ползва от закрила на държавата на произход или да се завърне в нея. Съдът е установил, че действията на който може да бъде изложена Ф.Принсес при евентуалното и завръщане в Нигерия, отговарят на определението по чл.8, ал. 4 от ЗУБ, както и че да бъде същата изложена на тези действия попада в забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

На следващо място съдът е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ, тъй като видно от информацията относно страната на произход , Ф.Принсес не са изпълнени предпоставките, в т. ч. невъзможност да пътува сигурно и законно, да получи достъп до част на държавата, където може основателно да се установи.

Административния съд не споделя доводите на административния орган, предвид възприетата ситуация в Нигерия, че най-висшия интерес на детето по отношение на Ф.Принсес и сестра й Н.Принсес е да продължат да живеят в семейна среда с родителите си в Нигерия, без посочена алтернатива за вътрешна закрила, място за установяване, достъп до същото, пътуването на семейството и приемането му в него. Прието е, че чуждата гражданка живее в Р.България повече от 4 години, посещава училище и се е интегрирала. Съдът е обосновал извода, че интеграцията сама по себе си не е основание за предоставяне на международна закрила, но същата следва да бъде съобразена при преценка висшия интерес на детето, разгледан с принципа за целостта на семейството, което повече от 4 години не е върнато в страната на произход. Изминалият период от време, през който чуждата гражданка в България и който е сред основните при формиране на човешко съзнание и мироглед, следва да се преценят като лични обстоятелства, който са специфични за Ф.Принсес. Въз основа на установените по отношение на кандидатката индивидуални обстоятелства към момента на приключване на съдебното дирене, отнесени към достъпната информация за страната й на произход, административния съд е достигнал до извода за наличие на основание за предоставяне на статут на бежанец. Административния съд е приел, че чуждата гражданка отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. По изложените съображения съдът е отменил решението и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила, като на кандидата да се предостави статут на бежанец на основание чл.8, ал.1 от ЗУБ

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Първоинстанционният съд неправилно е направил преценка на личното положение на кандидата и не е оценил коректно последвалата напускането на страната обстановка на страната на произход на Ф.Принсес.

Настоящата инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са й отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не са установени дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба.

Видно от доказателствата по делото Ф. Принсес за първи път е поискала предоставяне на международна закрила на 26.11.2018г. При проведеното интервю е заявила, че в страната си на произход не е била преследвана на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Твърди че поради сражения с Б. Х. семейството избягало и се е скрило при преподобен отец, който им предоставил самолетни билети до Р.България. Напуснали страната защото не било безопасно за тях. Административния съд е разгледал и представената бежанска история и на двамата й родители. С решение №1289/26.02.2019г. на председателя на ДАБ е отхвърлена първата молба на Ф.Принсес за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Същото е оспорено от чуждата гражданка, като с решение №4522/01.07.2019г. по адм. дело №4942/2019 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Ф.Принсес. Постановения съдебен акт е потвърдено с решение №8415/29.06.2020г., по адм. дело №10484/2019г. на Върховния административен съд /ВАС/. На 31.08.2020г. чуждата гражданка е подала втора молба за международна закрила, мотивирайки я с принципите за най-добър интерес на детето и запазване целостта на семейството, тъй като се е родила сестра й Н. Принсес. По така депозираната молба интервюиращия орган при ДАБ се е произнесъл с решение №30-ОК/14.09.2020г., с което на основание чл. 76б, ал.1, т. 2 от ЗУБ не е допуснал същата до производство за международна закрила. Постановения административен акт е оспорен, като с решение №7513/23.12.2020г. по адм. дело №9567/2020г. на АССГ е отхвърлена жалбата, същият е влязъл в законна сила. Ф.Принсес е подала и трета молба за международна закрила на 17.09.2021г., в която са изложени твърдения, че са налице нови обстоятелства относно личното й положение и страната и на произход. По така подадената молба е последвало решение №31-ОК/01.10.2021г. на интервюиращия орган при ДАБ, с което отново не е допусната до производство за международна закрила. С решение №606 от 04.02.2022г., по адм. дело №10256/2021г. на АССГ, влязло в законна сила е отменено горепосоченото решение на интервюиращия орган при ДАБ. Въз основа на което административния орган е постановил решението предмет на настоящото производство.

Видно от доказателствата по делото Ф.Принсес е гражданка на Нигерия, семейно положение - неомъжена, [етническа принадлежност] и е [вероизповедание]. От проведеното повторно интервю същата е заявила, че не е имала проблеми основаващи се на религия, не е членувала в политическа партия или организация, не е имала взаимоотношение с армията или с полицията в Нигерия, както и че не е била лично заплашвана, не е оказвано насилие, не е била задържана/арестувана. Твърди че преподобен отец им е помогнал с предоставяне на визи, въз основа на което е напуснала Нигерия на 20.11.2018г. със самолет и на 21.11.2018г. легално е пристигнала в Р.България. Като причина за напускане на страната и на произход се е позовала на нападение на Б. Х. на селото й. От това нападение са загинали брат й и сестра й, а повечето и приятели са напуснали страната като са отишли в европейски държави. Сочените обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец.

За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещия убежище трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. Видно от изнесеното от Ф.Принсес не обосновава основателен страх от лично преследване поради, принадлежност към определена социална група, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход, както неправилно е приел, административния съд. Ф. Принсес както стана ясно, е напуснала Р.Нигерия легално с полет до България, поради което може да се обоснове извода, че същата не е била ограничавана от надлежните органи на властта. Отделно от проведените интервюта може да се обоснове извода, че лично не е била обект на посегателство и преследване, както и че в първото интервю изрично е заявила, че не принадлежи към определена социална група. Твърдението за нападението на Б. Х. в селото й, вследствие на което е опожарен домът й, както и че са загинали нейни близки, следва да се приеме като спорадичен, който няма характер на осъществено насилие спрямо чужденката. Опасението на Ф.Принсес за бъдещо нападение от групировката Б. Х. не са свързани с конкретна причина, която да обоснове търсената закрила, тъй като действията предприети от тази групировка не са лични спрямо нея, противно на приетото от административния съд. При анализ на така установената информация и съобразена със приложената по делото справки на дирекция Международна дейност към ДАБ МС съдържащи информация за обстановката в Нигерия е официална такава, изготвена от специализирана дирекция при ДАБ - МС, тя представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), може да се обоснове извода, че правилно административният орган е приел, че сочените от Ф.Принсес обстоятелства не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съмненията на лицето, произтичащи от опасения за евентуални атаки от страна на групировката Б. Х. не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни, противно на възприетото от административния съд. Отделно само по себе си положението в Нигерия не може да е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Следователно първоинстанционният съд неправилно не е възприел изводите на зам. - председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Не е съобразил, че срещу Ф.Принсес не е имало конкретни посегателства и не е преживявала насилие

Неправилна е преценката на административния съд за приложимост на принципът non-refoulment /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /refouler/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, се извършава въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Предвид направените от административния орган изводи, че чуждата гражданка не е била принудена да напусне страната си на произход Нигерия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени нейния живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement.

Във връзка с приложението на чл. 9 ЗУБ настоящата съдебна инстанция намира, че според предвиденото в чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Няма данни по делото Ф.Принсес да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Причините, които чужденката посочва в интервюто са единствено криминални такива - страха от терористични нападения на Б. Х. В тази насока хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е предвидено основанието за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденката е принудена да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността ѝ като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Както административния орган, е изследвал положението в страната на произход на търсещата закрила е достигнал до правилното заключението, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал.1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл.15, б. в от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателката, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт.

Според актуалната ситуация в Нигерия не може да бъде характеризирана като ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Освен това от приложената справка за актуалното състояние в страната на произход - Нигерия, става ясно, че няма въоръжен конфликт, а спорадични атаки от страна на Б. Х. щата Борно. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут.

Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, следва да се съобрази т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, където се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на Ф.Принсес се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ.

Пред настоящата съдебна инстанция е представена актуална справка от, която потвърждава липсата на вътрешен или международен въоръжен конфликт и към момента.

На следващо място по силата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/. По аргумент от препращащата разпоредба на 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ във връзка с 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Вложеният от законодателя смисъл на цитираното понятие предполага не просто формалното изпълнение на предвидените в чл. 15 ЗЗкД процедурни изисквания при участието на дете в административни и/или съдебни процедури чрез предоставянето, както в разглеждания случай на социален доклад, съдържащ принципни заключения, относими към всяко едно дете, а извършването на задълбочена и индивидуална преценка на благоденствието на конкретно засегнатото дете. Понятието за най-добрия интерес на детето, идентично по смисъл с възприетото в международното и европейското право понятие за висш интерес на детето, не е абстрактно, като налага на всеки орган, оправомощен с вземането на решение, касаещо дете, да съхрани неговото благоденствие и да гарантира социалното му развитие съобразно посочените в 1, т. 5 ДР на ЗЗкД критерии.

Приложимите в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, уреждащи в националното ни право основанията за предоставяне на дете на статут на бежанец или на хуманитарен статут, както и законовите основания за отказ от предоставянето на закрила, трябва да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на посочените по-горе европейски правни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето, като основополагаща ценност, прокламираната в Конвенцията за правата на детето. В тази връзка съставът намира за необходимо да отбележи, че когато една вътрешна правна норма попада в приложното поле на правото на ЕС, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота нейните цели, съдържание и правни последици, като съответстващото на правото на ЕС тълкуване на вътрешната правна норма в неговия обхват е определящо за прилагането на тази норма. Предвид така очертаната нормативна уредба, регламентираща охраната на висшия интерес на детето на международно, европейско и вътрешно ниво, приложена и тълкувана в контекста на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че висшият интерес на детето Ф.Принсес, която към момента на издаване на атакувания административен акт е била все още непълнолетна е взет предвид от страна на административния орган. Приобщените по делото доказателства и формулираните от първостепенния съд мотиви в атакувания съдебен акт сочат, че предвидените в чл. 15 ЗЗкД изисквания във връзка с чл. 6а ЗУБ са спазени.

Ето защо и по изложените съображения, решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено. Молбата за предоставяне на закрила на чужденката, преценена съобразно относимите разпоредби на ЗУБ е неоснователна, тъй като не са налице основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл.146 АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилното решение, съдът следва да постанови ново по същество на спора, като отхвърли жалбата на О. Фрида срещу решението на заместник-председателя на ДАБ при МС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 963 от 15.02.2023 г. постановено по адм. дело № 9312/2022 г. на Административен съд - София град с което е отменено решение № 13572 от 08.09.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Фрида, гражданка на Нигерия, срещу решение № 13572 от 08.09.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА