Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 3899/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 217 от 01.03.2023 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 2125/2022 г., с което е отменена негова Заповед № 684 от 14.09.2022 г.

Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че актът за прилагане на принудителната административна мярка съответства на събраните по делото доказателства и приложимия закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендират се разноските по водене на делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.

Ответникът – „В. Т. ЕООД [ЕИК], чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 684 от 14.09.2022 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на „В. Т. ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да принуждава потребителите да заплащат цената (9 лв. за двоен комплект и 6,10 лв. за единичен комплект) за комплект шезлонг, масичка, шалте и чадър на северен плаж в гр. Бургас, плажна ивица пред ЗХР бистро „Тортуга“ и да ограничава свободата на избор за заплащане самостоятелно на всеки един от предлаганите артикули, описани на информационната табела, в нарушение на чл. 68з, предл. 2 (принуда) във връзка с чл. 68и, т. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

За да отмени заповедта, съдът е приел, че от представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че е налице принуда по отношение на клиентите на търговския обект да ползват услугите на плажа единствено в пакети от 9,00 лв. и 6,10 лв. От представения в административната преписка финансов бон се установява, че проверяващите са заплатили за поисканата от тях услуга сумата от 5,60 лв., което само по себе опровергава твърдението им, че услугите са се предлагали единствено под формата на два комплекта – за двама или един потребител, на цена съответно от 9,00 лв. и 6,10 лв. Следователно не се установяват материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл. 68з, предл. 2 (принуда) във връзка с чл. 68и, т. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, както необосновано е приел административният орган. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Тежестта за доказване на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административния мярка е за административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. Съгласно посочената разпоредба административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При недоказване на относимите за предмета на спора факти и обстоятелства за административния орган следва неблагоприятната последица, съставляваща отмяна на издадения от него акт.

Правилно е прието от съда, че в случая разпоредителната част на административния акт не се подкрепя от доказателствата по делото. Посочените от административния орган стойности не отговарят на действително заплатените. По горните съображения се потвърждава изводът на административния съд, че от страна на административния орган не са установени предпоставките за прилагането на принудителната административна мярка.

Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Възражението за прекомерност на посочената сума е неоснователно, тъй като договореният и платен размер отговаря на действителната правна и фактическа сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 217 от 01.03.2023 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 2125/2022 г.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати в полза на „В. Т. ЕООД [ЕИК] разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА