ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2393

гр. София, 07.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Зоя Атанасова

Членове:Владимир Й.

Димитър Д.

като разгледа докладваното от Владимир Й. Касационно гражданско дело № 20238002100308 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А., срещу въззивно решение № 1066 /11.08.2022 г. по в. гр. д. № 546 /2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 262838 /19.11.2021 г. по гр. д. № 14251 /2020 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от А. С. С. срещу жалбоподателя А. С. А. иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 5 500 лева, представляваща неустойка по чл.4.2. от договор за правна помощ от 16.01.2020 г, начислена поради неоснователно оттегляне на пълномощията и неоснователно прекратяване на договора, за която сума е издадена Заповед № 2857 /23.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ответникът по касационната жалба А. С. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Претенцията е за неустойка, уговорена в договор за правна помощ за получаване на застрахователно обезщетение за претърпени от доверителя неимуществени вреди от ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на дете на доверителя и той е получил наранявания.

Уговорено е доверителят да заплати на адвокатите сума в размер на 25 % от полученото от него обезщетение. Ищецът претендира сумата 5 500 лева.

За мотивите на въззивния съд:

Договорът за правна защита и съдействие е договор за поръчка, но за него са приложими и специалните норми, предвидени в ЗАдв.

Страните не спорят по съществуването на договорното правоотношение по силата на договор за правна услуга.

Договорът не е оспорен от ответника, бил е подписан от негов качеството му на доверител и затова е действителен.

Договорът е прекратен с писмено предизвестие няколко дни след сключването му, за каквото може да се приеме оттеглянето на пълномощното.

Договореният резултативен адвокатски хонорар не противоречи на нормата на чл.36, ал.4 ЗАдв.

В срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба ответникът не е направил възражение за нищожност на уговорката за неустойка, а само за виновно неизпълнение от страна на ищеца (адвоката) и за прекомерност. Въззивният съд не може да се произнася по валидността на клауза за неустойка без направено възражение.

Уговорената неустойка е в съответствие с разпоредбата на чл.26 ЗАдв., която предвижда възможност за клиента по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката, но адвокатът има право на възнаграждение – в пълен размер, когато оттеглянето на пълномощията е неоснователно и за положения труд, когото оттеглянето е било основателно.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че развалянето на договора за правна помощ е било основателно. Въззивният съд не споделя и изводите на първоинстанционния съд за нищожността на клаузата. Въззивният съд приема, че съдът има задължението да следи служебно и е длъжен сам да преценява валидността на сделката. Но приема, че договорът е валиден, а клаузата за неустойка не е нищожна, за което излага мотиви.

Като се позовава на ТР № 1 /2010 на ОСТК на ВКС въззивният съд приема следното: Накърняването на добрите нрави е приравнено на противоречието на договора със закона.

Клаузата за неустойката ще бъде нищожна поради накърняването на добрите нрави, само когато е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В случая не се установява неустойката да е уговорена извън тези функции. Уговарянето и е било с цел гарантиране на изпълнението на поето задължение и да служи като обезщетение срещу неоснователно оттегляне на пълномощното.

В случая неизпълнението на договора не е по вина на изпълнителя (ищецът по делото адвокат С.. Той е изпълнил поетите от него задължения, доколкото това му е било възможно за краткото време на действие на договора (от 12.01 до 27.01.2020 г.)., доколкото му е било възможно за краткото време на действие на пълномощното му, за което очевидно не би могъл да изпълни в цялост поетите от него задължения. Но дори в този кратък период е извършил правни действия – подал е заявления до застрахователното дружество.

Поради това прекратяването на договора не се дължи на виновно неизпълнение на поетото от адвоката задължение, а поради субективно поведение на ответника. Относно размера на неустойката:

Прекомерността не може да бъде основание за нищожност, а само за намаляването на обезщетението по размер.

В случая оттеглянето на пълномощното е неоснователно и затова е приложима първата хипотеза на чл.26, ал.2, предл.1 на ЗАдв.

25% от изплатените обезщетения в общ размер 60 000 лева е равно на 15 000 лева общо за двамата адвокати или по 7 5000 лева за всеки един от тях. Т.к. ищецът сам е ограничил претенцията си на 5 500 лева, за която е издадена и заповедта по чл.410 ГПК, то сумата не надвишава вредите, последвали неизпълнението на договорните задължения и съответно изпълнява присъщата на неустойката обезщетителна и санкционна функция.

Поради което искът е основателен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател се позовава на вероятна недопустимост на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК поради неконституирането на другия адвокат по сключения договор като необходим другар, чието участие в процеса е задължително.

Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за недопустимост на обжалваното решение.

Касационният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следните въпроси (дословно), за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 /27.04.2022 г„ постановено по тълк. д. № 1 /2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 1 /09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 /2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК и Тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. по описа на ВКС, ОСТК, както и на решение № 384 /02.11.2011 г. по гр. д. № 1450 /2010 г. на ВКС, І г. о. и решение № 223 /19.04.2016 г. по т. д. № 3633 /2014 г. на ВКС, I т. о.: Длъжен ли е съдът в мотивите на решението си да се произнесе по нищожността на правни сделки и на отделни техни клаузи от значение за изхода на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна? Какви са предпоставките за нищожност на неустоечна договорна клауза? Кои са критериите, които следва да се съобразяват при произнасяне по нищожността на договорна клауза за неустойка с оглед наличието на противоречие със закона и добрите нрави? Следва ли съдът при своята преценка относно валидността на неустоечна договорна клауза да съобрази не само съдържанието на същата, но и да извърши комплексна оценка на всички значими фактори в тази връзка? При въведено възражение за прекомерност на претендираната неустойката как следва да се преценява същата от съда и към кой момент? При преценка прекомерността на претендирана неустойка следва ли да се съпостави тя с реално настъпили от неизпълнението вреди или с евентуални такива?

Въпросите за нищожността на клаузата за неустойка и за критериите за преценка на нищожността са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с установената практика, защото въззивният съд ги е разгледал и е изложил самостоятелни мотиви в съответствие с установената практика (с посоченото ТР № 1 /2010 на ОСТК), че клаузата не е нищожна, тъй като не е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, които е обосновал. Въпросите за прекомерността на неустойката също са разрешени в съответствие с установената практика (с посоченото ТР № 1 /2010 на ОСТК и посоченото решение по т. д. № 3633 /2014 г. на I т. о.), като е изследвано съотношението между претърпените от кредитора вреди и размера на уговорената неустойка към момента на неизпълнение на договора.

Въззивният съд не е допуснал противоречие с посочените тълкувателни решения и решения на ВКС по чл.290 ГПК.

Касационният жалбоподател се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което формулира следните въпроси:

В случай на неизпълнение на договор за поръчка от изпълнителя и предсрочното му прекратяване от страна на възложителя, поражда ли се право на уговорена неустойка? Явява ли се така уговорената неустойка нищожна? Загубата на доверие у личността, добросъвестността и компетентността на довереника, поради неизпълнение на договорните му задължения, достатъчно основание ли е за едностранно прекратяване от страна на доверителя на сключения договор за поръчка? Предвид личния характер на отношенията при договора за поръчка, следва ли съдът при своята преценка относно основателността на прекратяването на договора, да вземе предвид личната оценка на доверителя по отношение личността, добросъвестността и компетентността на довереника, в случай че последният не е изпълнил добросъвестно своите договорни задължения? Първият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че изпълнителят (адвокатът) не е изпълнил задълженията си по договора за поръчка (за правна помощ), а обратно – че той е изпълнил поетите от него задължения, доколкото това му е било възможно за краткото време на действие на договора. Следващите въпроси не са обуславящи, тъй като въззивният съд е приел, че договорът за правна защита и съдействие е договор за поръчка, но за него са приложими и специалните норми, предвидени в Закона за адвокатурата и тази на чл.26 изрично предвижда възможността клиентът по всяко време да оттегли пълномощното си от адвоката.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е представил списък на разноски и доказателства аз направени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 1066 /11.08.2022 г. по в. гр. д. № 546 /2022 г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.