ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60841

гр. София, 20.12.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 1689/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба „С. Б. ООД, представлявано от управителя на дружеството М. З. С., със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. В. И. от АК-Плевен срещу въззивното решение № 260010 от 18.1.2021 г, постановено по въззивно гр. дело № 826/2020 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, пети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 260058/16.8.20 г по гр. дело № 8294/18 г на Районен съд-Плевен, с което касаторът „С. Б. ООД е осъден да заплати на М. А. Б. сумата 50 810 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, възникнала на 18.5.18 г, на основание чл.200 ал.1 КТ.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба М. А. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор депозиран чрез процесуалния му представител адв.Я. Д. от САК.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, осъществени при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото настъпването на трудовата злополука по време на работа, както и получените от пострадалия травматични увреждания. Спорният въпрос по делото е бил дали е налице принос от страна на работника в настъпилото увреждане, т. е проявена ли е груба небрежност.В тази насока въззивният съд е анализирал събраните по делото гласни доказателства, съгласно които злополуката е настъпила вследствие на дефектирал тъчскрийн на дисплея на таблото за управление, поради което при спряна машина на ръчен режим е бил произведен неконтролируем удар от ножа на пресата и са нанесени увреждания на пострадалия довели до частична ампутация на пръстите на двете ръце.Свидетелите, колеги на пострадалия са установили така също, че ръчното полиране на ножа на пресата не представлява ремонт и се налага многократно при работа в рамките на една работна смяна, за което операторите на преса са инструктирани.В представената по делото инструкция за безопастност с преса, раздел „Здравословни и безопасни условия на труд“ е посочено, че когато се налага полиране на инструмента, това следва да се извърши само при напълно спряна машина и да не се предприемат каквито и да било действия преди напълно да е преустановено движението на маховика.Липсва посочено изрично изискване в тези случаи да се спре електрическото захранване на машината.В случая машината е спряна от таблото, където има поставени три спирателни бутона, като пострадалият е използвал този за ръчен режим.Автоматичната работа на пресата е била преустановена, преди операторът да започне да полира ножа.Работникът е бил назначен на длъжност „обслужващ работник в цех преси“ и не е бил все още назначен на длъжност „оператор преса“, като всички инструктажи са провеждани, видно от извършените отбелязвания за действително заеманата длъжност.Това обстоятелство кореспондира й с изготвения подробен доклад на Инспекцията по труда, приложен по делото.При това положение въззивният съд е стигнал до извода, че при изпълнение на задълженията си за ръчно полиране на инструмента на пресата, Б. не е проявил груба небрежност, довела до процесната трудова злополука.Той е спрял машината, но не е изключил електрозахранването, защото не е бил инструктиран в тази насока, а в представените инструкции няма предвидено изрично такова изискване.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид заключението на допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза съгласно която вследствие на настъпилото стресогенно събитие М. Б. е отключил реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, потиснатост, безпокойство, чувство за невъзможност да се справя със ситуацията и за загуба на контрол върху живота си, както и невъзможност да планира бъдещето си, липса на желания за социални контакти, неувереност и тревожност при необходимост да шофира или да извършва работа с машини.Отделно от това въззивният съд е обсъдил подробно претърпените от пострадалия увреждания, довели до частична ампутация на пръсти на ръцете, като тези увреждания значително ограничават възможността оптимално ефективно да си служи с ръцете си и е изключително затруднен при извършване на действия, изискващи прецизност, както и при действията му свързани с ежедневното битово обслужване.Налице е и неестетичен ефект от видимите увреждания по ръцете, от което пострадалият изпитва срам.Взети са предвид и отчетени силните болки и страдания, които е следвало за търпи пострадалият във връзка с извършената частична ампутация и при физическото му възстановяване от злополуката.Взето е предвид обстоятелството, че в резултат на последната на Б. е определена пожизнено трайно намалена работоспособност от 50 % с решение на ТЕЛК.Травматичните увреди са необратими.Ампутацията на палеца на дясната ръка обуславя безвъзвратно загубата на основната функция на ръката-хватателната и я осакатява видимо, а недобре зарастналият ампутационен чукан на ампутирания палец, причинява на пострадалия болка при всеки допир.Като въз основа на всички тези отчетени от съда и подробно анализирани обстоятелства е определено присъденото обезщетение в размер на 50810 лв.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

Формулиран е въпросът относно липса на мотиви за обосноваване на така присъдения от съда размер на обезщетение като в този смисъл се сочи противоречие с ППВС № 4 от 23.12.68 г.Сочи се противоречие с практиката на ВКС относно факта налице ли е проявена от пострадалия „груба небрежност“.В тази насока касаторът е представил решения на ВКС.

Така формулираните въпроси не обосновават достъп до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на ръководните указания, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. То задължава съдилищата, при преценката кое обезщетение е справедливо, да съобразят всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на размера му.Постановлението указва на съдилищата тези обстоятелства да бъдат посочени в мотивите на решението и да бъде обсъдено тяхното значение, като се отчитат спецификите на всеки отделен случай.В ППВС № 4/1968 г., както и в трайно установената практика на ВКС, намерила израз в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / напр. - решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., решение № 67/16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., решение № 85 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о. на ВКС и др./ е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, характера и степента на увреждането; причинените морални страдания; вид и продължителност на лечението, прогнозата за в бъдеще, респ. последиците за физическото и психическото здраве на лицето, за работоспособността му, за трудовата и социална реализация; икономическите условия в страната и др.Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правнорелевантни факти и да анализира и оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта като правен принцип, прогласен в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие.Тя трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона - постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент.Въззивният съд изцяло е съобразил посочената задължителна съдебна практика, като е изложил подробни мотиви, защо с оглед особеностите на конкретния случай определеното обезщетение в размер на 16212 лв е справедливо, съобразно критериите на чл.52 ЗЗД.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Относно въпросът, свързан с това кога е налице проявена от пострадалия „груба небрежност“.

В практиката на ВКС по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ /напр. решение на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 3251/2008 г. / е посочено, че когато възражението за съпричиняване се приеме за основателно, отговорността на работодателя се намалява съобразно вината на страната, допринесла за увреждането, т. е. с оглед на конкретно установените данни по делото. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената груба небрежностза вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. Съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. IV г. о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д. № 251/2018 III г. о. и решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на ВКС. Тази установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение и е изцяло съобразена във въззивното решение.Представените от ищцата съдебни актове не разрешават въпроса по начин, противоположен на този в обжалваното решение, а разглеждат различни фактически и правни хипотези, поради което не са относими и не обосновават приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

В случая обаче доказателствата по делото не са установили наличието на проявена от пострадалия груба небрежност.С така формулираният въпрос касаторът единствено изразява несъгласието си с изводите на въззиния съд относно основателността на исковата претенция, но въпросът относно правилността на съдебния акт не може да се разглежда във фазата по селекция на касационната жалба.Соченото противоречие с приложените решения не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Относно твърдението за очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.

Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б. чрез законовия критерий очевидна неправилност се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т. е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл.280 ал.1 ГПК.

При твърдения за очевидна неправилност, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Сочените от касатора твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на дружеството със формираните от съда изводи относно основателността на иска.

Предвид изхода на спора, касаторът дължи на адв. Я. Д. от САК присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, осъществени при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

По горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260010 от 18.1.2021 г, постановено по въззивно гр. дело № 826/2020 г на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, пети въззивен състав.

ОСЪЖДА „С. Б. ООД, представлявано от управителя на дружеството М. З. С., със седалище и адрес на управление в [населено място] и съдебен адрес : [улица] вх.Б, ап.2 да заплати на адв.Я. Д. Д. от САК, с адрес на кантората : [населено място], [улица], ет.2, офис 10 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, осъществено при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 2055 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.