ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4768
Гр. София, 22.10.2025г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание през октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
АТАНАС КЕМАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Ат. Кеманов ч. гр. д.№2579 по описа на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Г. и С. Г., чрез процесуалния им представител адвокат И. В. от ВАК, срещу решение №1154/07.11.2024г. по в. гр. д.№1531/2024г. на Варненския окръжен съд в частта, в която са потвърдени определения №5726 и №5725, постановени по гр. д.№11953/2022г. на Варненски районен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в обжалваната му част.Поддържа се, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за една инстанции са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на спора, за което своевременно са били направени и възражения. Позовават се на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., според което договорът за правна помощ и съдействие не е обвързващ съда при извършването на преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частните касационни жалби се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли съдът при присъждане на разноски и определянето на възнаграждение за адвокат, при оказана безплатна правна помощ да изложи мотиви, от които да е видно основанието за определянето на неговия размер ;
2.Може ли съдът при постановяване на съдебния акт, с който определя като разноски размера на възнаграждението на адвокат оказал безплатна правна помощ да се позовава при определяне на този размер на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не представлява ли това противоречие с решение С-438/22г. на СЕС ;
3.Представлява ли празнота в закона неприложимостта на чл.38, ал.2, изр.2 вр. чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждението съгласно размерите, определени в Наредба №1 след постановяване на решение С-438/22г. на СЕС и следва ли това да се попълва с тълкуване на нормата на чл.36, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата или следва да се определи от съда чрез мотиви относно правната и фактическа сложност на делото и положения труд от адвоката.
Ответникът по частната жалба адв.К. М. изразява становище за нейната неоснователност, тъй като при определяне на възнаграждението по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, въззивният съд е съобразил естеството на възникналия между страните спор, видът и броя на предявените искове и степента на положения от адвоката труд.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадените от ищеца по първоначалния иск две частни жалби, с които се обжалва размера на присъденото от първоинстанционния съд в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение, което му се дължи за предоставеното безплатно процесуално представителство са неоснователни. Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“.Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.Национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, §. 1 ДФЕС.С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК.Въз основа на това въззивният съд е приел, че предвид степента на положен труд и характера на производството, вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че решаващата съдебна инстанция правилно е определила размера на хонорара по всеки един от тях, с оглед естеството на процеса, вида и характера на исковете, степента на положения труд и, разбира се, изхода на спора.
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия поставен в изложението въпрос, тъй като въззивният съд е изложил формални мотиви за обстоятелствата, които са от значение за размера на адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвоката по реда на чл.38 от ЗАдв. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от съда по тях.В случая в обжалвания съдебен акт, въззивният съд при отхвърляне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и броят на проведените пред първата инстанция съдебния заседания.В първото по делото съдебно заседание е изготвен окончателен доклад и са изслушани становищата на страните по предмета на спора, а във второто е прието заключението по допуснатата СТЕ.Не е отчетено, че фактите и обстоятелствата, които са били предмет на доказване по първоначалния и насрещния искове са едни и същи, както и правните изводи на съда за тяхната неоснователност/основателност – на основание чл.200, ал.1 от ЗУТ е недопустимо придобиването по давност на реална част от урегулирани поземлени имоти.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.С оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждението, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/9.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.В случая между ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск и неговия адвокат е уговорено, че процесуалното представителство по делото ще бъде безплатно, поради което съдът е следвало са съобрази горните обстоятелства, за да прецени размерът на неговото възнаграждение.
Въз основа на горното следва да се приеме, че подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като в полза на процесуалния представител на ответника по първоначалния иск/ищец по насрещния/ бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. по всяка една от претенциите
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1154/07.11.2024г. по в. гр. д.№1531/2024г. на Варненския окръжен съд в частта, в която са потвърдени определения №5726 и №5725, постановени по гр. д.№11953/2022г. на Варненски районен съд.
ОТМЕНЯ решение №1154/07.11.2024г. по в. гр. д.№1531/2024г. на Варненския окръжен съд в частта, в която са потвърдени определения №5726 и №5725, постановени по гр. д.№11953/2022г. на Варненски районен съд, с които в полза на адвокат К. Е. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за производството пред първоинстанционния съд, за разликата над 1500/хиляда и петстотин/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ определения №5726 и №5725, постановени по гр. д.№11953/2022г. на Варненски районен съд в частта, в която в полза на адвокат К. Е. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за производството пред първоинстанционния съд, за разликата над 1500/хиляда и петстотин/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1154/07.11.2024г. по в. гр. д.№1531/2024г. на Варненския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: