6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4762

гр. София, 22.10.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1424 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Г., чрез пълномощник адв. Б. В., против въззивно решение № 654/31.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3024/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отменяна на решение № 16762/17.10.2023 г., по гр. д. № 10031/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от С. А. Г. против „Т. С. ЕАД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника извършено със Заповед № 2 /12.01.2022 г. на ИД на „Т. С. АД за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Ръководител звено“, звено „Анализи и оценка на обекти“, отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, както и за присъждането на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното й уволнение за периода от 12.01.2022 г. до 12.07.2022 г.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Необходимо ли е да са налице писмени технически и технологични правила, приети от работодателя, за които да се установи, че са нарушени от работника или служителя?“; 2. „При липса на изрични приети писмени технически и технологични правила от страна на дружеството работодател, може ли съшият да се позовава на нарушението им в заповед за уволнение?“; 3. „Допустимо ли е без наличие на изрични писмени технически и технологични правила на работодателя да се направи обективна оценка дали същите и в каква степен са нарушени и по какви критерии се прави преценка за качеството на произведената продукция?“; 4. „В заповедта за уволнение работодателят длъжен ли е да посочи конкретно коя част от техническите и технологични правила са нарушени от работника/служителя?“; 5. „При липса на единен държавен стандарт и методология за остойностяване, допустимо ли е констатирани разлики в условия на пазарна икономика и конкурентна среда между обявена прогнозна стойност по обществена поръчка и предложена офертна цена на изпълнение от участник в обществена поръчка да се квалифицира от работодателя/възложител, като нарушение на техническите и технологични правила и произвеждане на некачествена продукция от страна на отдела извършил остойностяването?“; 6. „При наличие на две звена в йерархична зависимост отговарящи за една и съща дейност в определено предприятие кой носи отговорността за качеството на крайния продукт?“ и 7. „Необходимо ли е за ноторно известни факти като растящата инфлация страните да представят доказателства пред съда?“. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи се и основанието по смисъла на чл. 280 ал.2 предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са твърдения, че преценката на работодателя за тежестта на нарушението, възприета и във въззивното решение е извършена в противоречие с практиката на ВКС за прилагането на чл. 189 ал. 1 КТ, но без от страна на касатора да е формулирал правен въпрос.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Т. С. ЕАД е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивния съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата е работила при ответника, като с Допълнително споразумение към трудов договор № 21001636/15.02.2021 г., Г. е била преназначена на длъжност „ръководител звено“ в централно управление, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Контрол и оценка на ИРД“, звено „Анализ и оценка на обекти“.

Според представената длъжностна характеристика за длъжността, трудовите задължения на ищцата включвали: проучване и събиране на информация за цени на различни стоки и услуги на пазара; определяне стойностите на обектите от инвестиционната програма на дружеството и Програма за присъединяване на нови абонати. Функциите и задълженията се изразявали в: организиране, проверка и изготвяне на разходи при изпълнение на различни видове СМР, извършвани от външни организации по обекти, стопанисвани от дружеството; участие в контрола по изразходването на средствата; контрол по спазване на нормативните актове, участие в подготовката при изготвянето на документация по ЗОП и изпълнението на други задачи. Длъжността била прякото подчинена на ръководител отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“. Задачите се получавали от него и изпълнението им се отчитало пред него. При изпълнение на трудовите си задължения ищцата носела отговорност за: качеството на извършената работа, нарушаване на професионалните задължения и етика; предоставените й задания и документи, както и за спазване на трудовата дисциплина.

С процесната Заповед № 2/12.01.2022 г. на изпълнителния директор на „Т. С. АД, на основание чл.195, ал.1, чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4, предложение първо и т.7 от КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3, т.4, т.7, т.8, пр. първо, т.10 от КТ на С. Г. било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“, като на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, затова че при обявени дванадесет броя обществени поръчки, пет от тях били прекратени поради постъпила само една оферта, но надхвърляща прогнозната стойност. При извършване дейността по изготвяне на оценки били взети предвид стойности от предходни сключени договори, без да се отчитат нарасналите цени, което поставяло дружеството пред две възможности: или сключването на договор на по-висока стойност или прекратяване на обществената поръчка. Подобен подход в ситуация на непрекъснато растящи цени на материали и труд водел до ощетяване на дружеството. Средният процент, с който било направено надвишаване на заложените прогнозни стойности бил 15,72 %. Средният процент, с който е налице надвишаване на заложените прогнозни. За три от обектите надвишаването на представените офертни предложения било 121,47 %.

Прието е, че преди налагане на дисциплинарното наказание е била спазена процедурата по чл. 193 КТ: работодателят бил уведомен с доклад вх. № УС-521/02.12.2021 г. за възникналите проблеми с обявените обществени поръчки; на 05.01.2022 г. същият поискал от С. Г. писмени обяснения за посочените в поканата действия и бездействия. Обясненията били дадени на 07.01.2022 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание й била връчена на 12.01.2022 г.

Въззивният състав е посочил, че спорът между страните е за това дали Г. при изпълнение на задълженията си на ръководител на звено „Анализи и оценка на обекти“ в отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“ е спазила трудовите правила при изготвянето на прогнозната стойност по подготвяните обществени поръчки. Посочено е, че по делото не са били представени правила за ценообразуване за изготвянето на прогнозните стойности на обектите, предмет на подготвяните обществени поръчки. На вещото лице по изслушаната ССчЕ била представена методика за оценка на енергийните обекти, но същата била само частично относима към посочените в процесната заповед обществени поръчки. От ангажираните от ищцата гласни доказателства - показанията на св. Ш. и св. А. бивши служители в същото звено е прието за установено, че в дружеството - ответник се работело по определени правила, които свидетелката Ш. определила като държавни стандарти, тъй като всички в страната работели по тази методика, а именно: работа по часови ставки, по трудови норми в строителството или по осреднени трудови норми. Според свидетелите, при работата им се използвали Уедрени сметни норми и Трудови норми в строителството, а при изчислението на часовите ставки били вземани данни от счетоводството на дружеството. Според приетото от съда, този начин на работа, като дейност по остойностяване бил траен, тъй като данните за него били изнесени от служители с дългогодишен стаж в дружеството. Индиция за съществуването на правила относими към предмета на дейност за длъжността на ищцата бил и проведения разговор между нея и изпълнителния директор на дружеството, за който свидетелствала св. Д., в който разговор било обърнато внимание на ищцата, че вътрешните правила за остойностяване на обекти, касаещи строителството следвало да бъдат осъвременени.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищцата, че в уволнителната заповед не били посочени обществените поръчки, за които се твърдяло занижено остойностяване. Посочено е, че заповедта съдържала изброяване на дванадесет обявени обществени поръчки, индивидуализирани по обект с кадастрален номер и адрес и специфика на дейност по него. Това изброяване било номерирано. След изброяването било конкретизирано, чрез групиране кои обществени поръчки са прекратени поради несъответствия на техническите предложения на участниците – по т.3 и по т.10 от списъка и кои са прекратени поради надхвърляне на прогнозната стойност в подаденото предложение от участника: тези по т.1, т.6, т.7, т.9 и т.11. Било посочено и усреднено процента на разминаване в стойностите. Позовавайки се на заключението на ССчЕ съдът е приел, че от дванадесетте проведени обществени поръчки, шест са прекратени поради надвишаване в подадената оферта на прогнозните цени. При обществена поръчка с № 00277-2021-0036 на обект в сграда на [улица] разликата била 8 979,05 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0034 за обект в сграда в м. „Б. шосе – рамка“ разликата била 9 107,09 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0035 за обект в сграда в[жк], район „Искър“ разликата била 11 381,09 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0023 за обект в сграда на [улица] разликата била 8 328,04 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0052 за обект в сграда в на [улица] разликата била 9 907,32 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0034 за обект в сграда на [улица]-106 разликата била 30 591,49 лв. Ищцата не доказала твърденията си, че причина за разликата били настъпилите инфлационни процеси в страната. За неоснователно е прието и твърдението й, че изготвеното остойностяване следвало да се съгласува с началника на отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и работна дейност“ и становището на ръководеното от нея звено не било окончателно.

За да приеме, че искът за признаване на уволнението на ищцата е неоснователен, съдът е направил извод, че установените от работодателя разлики по горепосочените обществени поръчки представляват неизпълнение на трудовите й задължения, тъй като ищцата в качеството си на ръководител на звено „Анализи и оценка на обекти“ произвела некачествена продукция - нарушение на чл. 187, т. 4 КТ. Същата носела отговорност за качеството на извършената работа – раздел IV, подраздел „За резултат от трудовата дейност“, т. 1 от длъжностната й характеристика. Некачествената продукция нямала само материален израз, но можело да бъде и интелектуален резултат.

Във въззивното решение е прието, че тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства на допуснатите нарушения, тъй като нарушенията на трудовата дисциплина се отнасяли до шест обществени поръчки, като наказание било обусловено и от размера на констатираните разлики в остойностяването и подадените оферти.

По изложените съображения, след отмяна на първоинстанционното решение, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне, за извършване на проверка за наличие на „очевидна неправилност“ на въззивното решение поради явна необоснованост, във връзка с изводите на въззивния съд за наличие на допуснати от служителя С. Г. нарушения на трудовата дисциплина обуславящи дисциплинарното й уволнение, заради неточно изготвени от звеното което ръководи, прогнозни стойности на обекти по обявени от дружеството - работодател шест обществени поръчки /според въззивния съд/, доколкото съдът е приел, че остойностяването на поръчките от страна на звено „Анализ и оценка на обекти“ ръководено от ищцата е погрешно, съпоставяйки го само и единствено с офертната цена дадена от участник в посочените обществени поръчки.

По поставените в изложението въпроси съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Жалбоподателят, на осн. чл.83 ал.1 т.1 ГПК е освободен от внасяне на държавни такси в производството.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 654/31.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3024/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.