Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 4058/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. чрез процесуалния му представител адв. Г. К. срещу Решение № 160 от 16.02.2023 г. по адм. дело № 1679 от 2022 г. на Административен съд (АС) - Бургас.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ от 30.08.2022 г. на директора на О. Д. З. - гр. Бургас, по подадено заявление за промяна на регистрацията на колесен трактор, Case IH Quantum 75 V с номер на рама Z9JF09544 и рег. № [рег. номер] на името на жалбоподателя на основание чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ).

Касационният жалбоподател С. А., счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Посочва, че противно на изводите на административния орган, възприети и от съда, същият се е легитимирал като собственик на трактора въз основа на представено постановление от 01.07.2022 г., издадено от нотариус И. К., с рег. № 255 район на действие Районен съд Бургас, с което е признат за собственик по давностно владение на основание чл. 80 от Закона за наследството.

Счита за неправилни изводите на съда, че единствената валидна форма за извършване на промяна на собствеността, която поражда задължение за вписване в регистъра към съответната областна дирекция Земеделие, е договор с нотариална заверка на подписите.

Намира за противоречиви изводите на съда, който от една страна приема, че собствеността може да се придобие и на различно основание, в това число по давност, наследяване, публична продан, съдебно решение за делба и други, но от друга страна приема, че за да може собствеността да бъде променена, прехвърлянето пред О. Д. З. следва да бъде единствено в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните.

Посочва, че разпоредбата на чл. 12 ЗРКЗГП касае само случаите, когато собствеността се придобива с договор, но няма законово изискване собствеността да се придобива само и единствено с договор с нотариална заверка на подписите.

Излага подробни доводи и твърди, че в чл. 15 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ (Наредба №2), изчерпателно са посочени документите необходими за извършване на промяна на регистрацията, като в т. 1 е предвидено представянето на документ за собственост с данни за марка, модел и фабричните номера на рамата. Допълва, че в цитираната разпоредба законодателят е използвал общия термин документ за собственост без да конкретизира какъв и на какво основание трябва да бъде, от което следва, че е допустимо придобиването да е по всички начини, предвидени в закона.

Позовава се на съдебна практика и сочи, че няма законова пречка колесният трактор да бъде придобит по давност.

Посочва, че съдът не е съобразил факта, че издаденото от нотариуса постановление се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и държавните органи и частноправни субекти следва да се съобразяват с това до доказване на противното с влязло в сила решение, като сочи, че в настоящия случай липсват данни това постановление да е атакувано по съдебен ред.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени като незаконосъобразен издадения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д. на Областна дирекция Земеделие гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

О. С. лозя ООД, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На 01.07.2022 г. С. А. е подал заявление за промяна на регистрация на колесен трактор с марка Case IH, модел Quantum 75 V с номер на рама Z9JF09544 и рег.№ [рег. номер].

На 13.07.2022 г. с писмо издадено от ОД Земеделие гр. Бургас, заявителят е уведомен за констатирани непълноти и несъответствия. В писмото е посочено, че в регистъра за регистрация, отчет и контрол на техниката, за посочения в заявлението колесен трактор, като актуален собственик е вписано юридическо лице, регистрирано на територията на Р. Б. съответно от заявителя не е представен договор за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. За отстраняване на констатираните нередовности на лицето е предоставен тридесет дневен срок.

В посочения срок Арабаджиев е подал възражение.

На 30.08.2022 г., директорът на ОД Земеделие гр. Бургас е постановил отказ, изх. № ЗГТ-01-917-2, по подадено заявление за промяна на регистрацията на колесен трактор с марка Case IH, модел Quantum 75 V с номер на рама Z9JF09544 и рег. № [рег. номер]. Постановеният отказ е мотивиран с неизпълнение на разпоредбата на чл. 12 ЗРКЗГТ, съгласно която договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е посочено, че при наличието на посочените предпоставки органът вписва в регистрите промяната на собствеността на техниката. В допълнение е посочено, че в конкретния случай такъв договор не е представен от заявителя и съответно не са налице законовите предпоставки за промяна на регистрацията на колесния трактор.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и е приел, че от доказателствата по делото се установява, че от страна на лицето, искащо промяна в регистрацията на земеделската техника, нито пред административния орган, нито в съдебното производство, е представен писмен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне правото на собственост в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл. 12 ЗРКЗГТ.

Първоинстанционният съд е приел, че посочената разпоредба е императивна, законът е специален, предвид специфичността на урежданите обществени отношения, поради което и правото на собственост се установява с изрично предвидените от законодателя документи.

По изложените аргументи, че Арабаджиев е собственик на процесната движима вещ на основание давностно владение, установено, чрез обстоятелствена проверка въз основа на която е издадено постановление на нотариуса, същите са приети за действителни, но съдът е посочил, че този акт не е законопосоченият документ, необходим за доказване прехвърляне на собствеността върху движимата вещ, съгласно чл. 11 и чл. 12 ЗРКЗГТ, респ. чл. 15 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. Посочил е, че постановлението на нотариуса единствено удостоверява, че лицето е придобило собственост върху движимата вещ поради изтекла в негова полза погасителна давност, но то няма обвързваща сила в частта, в която нотариуса признава лицето за собственик по давностно владение към трети лица и няма отношение към вписването на промяна в регистрацията на трактора, тъй като не попада в обхвата на изрично посочените документи за вписване на промяна.

Въз основа на горното, съдът е приел краен извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 1 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ, със същата се определят условията и редът за първоначалната регистрация, промяна в регистрацията и прекратяване на регистрацията, както и отчисляването на земеделска и горска техника, включително превозните средства и машините за земни работи, наричани по-нататък техниката.

В разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 2 е посочено, че промяна в регистрацията на техниката се извършва при: 1. промяна на постоянния адрес или на адреса по съдебна, съответно търговска регистрация на собственика; 2. промяна на собствеността и/или името на собственика; 3. промяна на данните за техниката, посочени в свидетелството за регистрация; 4. изгубване или унищожаване на регистрационната табела за регистрация.

Съгласно чл. 15 от Наредба № 2, собственикът в 15-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 14 подава в съответната ОДЗ заявление по приложение № 1, към което представя документите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 3 и 4, както и: 1. документ за собственост с данните за марка, модел и фабричните номера на рамата само при смяна на собствеността или смяна на основен агрегат (рама и/или двигател); 2. свидетелството за регистрацията на техниката; 3. табела за регистрационен номер с изключение на случаите по чл. 14, т. 4; 4. техниката трябва да е преминала на изпитване и оценка за съответствие с приложимите изисквания за безопасност по реда на наредбата по чл. 10, ал. 3 от ЗРКЗГТ при възстановяване на регистрация на техника с прекратена регистрация при условията на чл. 18, ал. 2, т. 2 и 4.

Анализът на цитираната по-горе разпоредба води до извод, че при промяна в регистрацията на техниката, собственикът е длъжен да представи към подаденото заявление, документ за собственост с данните за марка, модел и фабрични номера на рамата. Следователно, като е представил постановление на нотариус, с което лицето е признато за собственик по давностно владение на основание чл. 80 от Закона за наследството, касаторът е изпълнил законовите изисквания посочени в Наредба № 2.

Неправилно от страна на административния орган и първоинстанционния съд е направено стеснителното и буквално тълкуване на поставеното от законодателя изискване.

Не се споделят изводите на съда, че подаденото от касатора заявление не отговаря на поставените в чл. 15 от Наредба № 2 изисквания. Действително от законодателя не е направено подробно посочване на начините, чрез които може да се докаже собствеността на дадена движима техника, обект на специалния закон, както и документите, чрез които това обстоятелство може да се докаже, за да се извърши исканата промяна в регистрацията. Липсата на такова посочване на всички възможни придобивни способи обаче, не следва да се тълкува стеснително и да препятстват правата за заявителя.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, като именно от такова лице е издадено постановлението на което позовава придобитата собственост касатора. Недопустимо е осъществяването в рамките на производството по промяна в регистрация на техниката (колесен трактор) от служителите на ОД Земеделие гр. Бургас на косвен контрол, а в рамките на настоящото съдебното производство и на косвен съдебен контрол върху постановлението на нотариуса, с което касаторът е признат за собственик на посочения трактор на основание давностно владение.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че с представеното постановление единствено се удостоверява, че лицето е придобило собственост върху движимата вещ поради изтекла в негова полза придобивна давност, но то няма обвързваща сила в частта, в която нотариусът признава лицето за собственик по давностно владение към трети лица и няма отношение към вписване на промяна в регистрацията на трактора.

Безспорно от доказателствата по делото не се установяват данни представеното постановление да е било оспорвано по съответния ред от заинтересовани трети лица, следователно в рамките на регистърното производство нотариалното постановление се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и държавните органи и частноправните субекти следва да се съобразяват с неговата удостоверителна сила и да го зачитат като валиден акт, удостоверяващ в случая право на собственост от страна на заявителя.

Следователно няма законова пречка, след като касаторът е собственик на трактора, същият да може да поиска и промяна в регистрацията, съгласно постановлението на нотариуса.

Не на последно място, следва да се посочи, че относно процесния трактор не са ангажирани каквито и да било доказателства за предприети издирвателни действия, действия по изземването му или предявени претенции от трети лица, за да се отказва регистрация на основание защита на права на трети лица. Противно на приетото от съда, след представен документ за собственост от собственика, административният орган е длъжен да извърши исканата промяна в регистрацията.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което отказът, обективиран в Писмо с изх. №ЗГТ-01-917-2 от 30.08.2022 г. на директора на О. Д. З. гр. Бургас, следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С. А. с вх. №ЗГТ-01-917 от 01.07.2022 г. за издаване на разрешение за промяна на регистрация на колесен трактор, при спазване на разпоредбата на чл. 15, т. 1 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. и съобразно мотивите в настоящото съдебно решение на касационната инстанция.

С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди О. Д. З. гр. Бургас юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 780 лв., от които 80 лв. (70,00 лв. + 10,00 лв.) държавна такса за двете съдебни инстанции и 700 лв. (300,00 лв. + 400,00 лв.) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 160 от 16.02.2023 г. по адм. дело № 1679/2022 г. на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Отказ, изх. № ЗГТ-01-917-2 от 30.08.2022 г. на директора на О. Д. З. - гр. Бургас.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С. А., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА О. Д. З. - гр. Бургас, адрес на управление: гр. Бургас, [улица], да заплати на С. А., сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА