Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 4162/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две жалби, както следва:

1. Касационна жалба, подадена от началник О. М. данъци и такси (МДТ) при О. Ч. чрез адв. Н. С., срещу Решение № 6 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 289 по описа на Административен съд Смолян (АС - Смолян) за 2022 г. в частта му, с която е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-149-1 от 19.08.2022 г., издаден от Г. С. - орган по приходите в Отдел МДТ при О. Ч. в частта, с която на В. К. са установените задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за горницата над 239,64 лв. главница и лихва за горницата над 61,79 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) за горницата над 166,92 лв. главница и лихва за горницата над 41,77 лв., до потвърдения с Решение № 94-00-1518/1/ от 16.09.2022 г. на началник отдел МДТ при О. Ч. размер на установените задължения. При това преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне. С решението О. Ч. е осъдена да заплати на настоящата ответница по касация разноски по делото в размер на 220,56 лв.;

2. Частна жалба, подадена от В. К., срещу Определение № 139 от 09.03.2023 г., постановено по адм. д. № 289 по описа на АС - Смолян за 2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на настоящата частна жалбоподателка за допълване на Решение № 6 от 09.01.2023 г., постановено по посоченото дело и е прекратено производството, образувано по тази молба. Наред с това, с посоченото определение е отхвърлено искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските относно претендираните суми в размер на 332,00 лв. за присъждане на такива за дневни пари и пътни пари за процесуалния представител на страната.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че фактическите установявания на съда не кореспондират на доказателствата по делото и че не са формирани правно и логически обосновани изводи по спорните по делото въпроси. Прави се тълкуване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), както и на разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за горите (ЗГ), въз основа на което се оспорва като неправилен формираният от първоинстанционния съд извод, че за 22 от 24-те недвижими имоти, които са предмет на спора, е приложима хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, в частта ѝ, която гласи, че не се облагат с данък горските земи. Предвид, че имотите са в строителните граници на [комплекс], което обстоятелство е безспорно установено по делото, включително с приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и не представляват горска територия, се поддържа становище, че за тях са дължими ДНИ и ТБО. Цитира се съдебна практика в този смисъл. Относно ТБО се поддържа, че процесните имоти попадат в границите на територия, за която общината е определила, че ще предоставя и фактически е предоставяла услугата за процесните периоди, което е установено и според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Наред с изложеното се повдига оплакване за неправилност и неяснота на правните последици от първоинстанционното решение в частта, с която се разпорежда, че след отменяне на оспорения акт преписката се връща на органа по приходите. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение в обжалваната част, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу АУЗ и в тази част и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, тъй като при изчисляване на разноските на страните по делото, съдът не е съобразил собственото си решение и е объркал обжалваемия интерес. Иска се изменение на първоинстанционното решение в частта, с която не е уважена претенцията за заплащане на разноски за транспортни разходи и дневни пари за процесуалния представител на страната. Моли се за присъждане на разноски, съразмерно на уважения правен интерес на всяка от страните по делото, както и присъждане на разноски за дневни пари и транспортни разходи.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател и ответник по частната жалба не се явява и не изпраща представител. В писмено становище по делото, чрез упълномощения адвокат, поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касационната жалба и частен жалбоподател В. К., чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор от 08.03.2023 г. и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение в обжалваната част.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и поддържа подадената частна жалба. Моли за оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част и за уважаване на частната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационното производство съгласно списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част и на обжалваното определение на релевираните касационни основания, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен в обжалваната част, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, а частната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Смолян е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2022-149-1 от 19.08.2022 г., издаден от Г. С. орган по приходите в Отдел МДТ при О. Ч. в частта, в която е потвърден с Решение № 94-00-1518/1/ от 16.09.2022 г. на началник отдел МДТ при О. Ч. С оспорения акт, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК на В. К. са установени задължения за ДНИ и ТБО, ведно с лихва за забава. Задълженията са обвързани с притежаваните от Караиванова по наследство от В. П. идеални части от правото на собственост върху 24 недвижими имота, находящи се в [комплекс].

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не се формира, от правна страна първоинстанционният съд приел, че спорният АУЗ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

По въпросите, свързани с обжалваната пред АС-Смолян част на АУЗ, съдът приел, че спорът по делото касае правилното прилагане на материалния закон по отношение на процесните 24 недвижими имоти и изисква отговор на въпроса представляват ли те облагаеми обекти по общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ или са изключени от данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ.

При съобразяване на приобщените по делото доказателства и заключението на изслушана СТЕ и на СИЕ, първоинстанционният съд приел оспорването за частично основателно. Взел предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която на облагане с ДНИ подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), независимо дали се намират в строителните граници на населените места и селищните образувания или са извън тях. Според приетото от съда, за 22 от процесните 24 имоти е налице единствено действащ Общ устройствен план (ОУП) на [комплекс], с който, се определя само характера на територията, на която се намират, но не се установява и не би могло, с оглед на чл. 106 ЗУТ, да се установи конкретното им предназначение, което съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ се определя с ПУП. Съдът съобразил, че одобрени и действащи ПУП са налице единствено по отношение на два от процесните имоти с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214. Дал приоритет на установеното по делото, че по отношение на 22 от поземлените имоти липсва действащ ПУП, за което се позовал и на заключението на вещото лице, изготвило допуснатата СТЕ. Предвид липсата на ПУП посочил, че не е определено и предназначението на имотите, поради което направил извод, че не е налице кумулативното допълнително изискване - извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква от специален закон. Допълнително се аргументирал, че имотите отговарят на изискванията на чл. 2 от Закона за горите, не попадат в обхвата на общия принцип за облагане, въведен в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и спрямо същите следва да се приложи чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, който изключва облагането с ДНИ, тъй като се касае до иглолистна гора, имоти, които не са застроени и не представляват прилежаща площ към застроени терени съгласно влезнали в сила ПУП. По същите съображения намерил за основателна и жалбата, с която са оспорени задълженията за ТБО за същите 22 имота. Не отдал значение на обстоятелството, че те се намират в строителните граници на [комплекс]. Така достигнал до извод, че с оглед естеството и предназначението си тези имоти не попадат в обхвата на общия принцип на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и спрямо тях е приложима нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която предвижда изключение от облагането с ДНИ. Доколкото за посочените 22 имота не се дължи ДНИ, на основание чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, съдът заключил, че за тях не се дължи и ТБО. Предвид изложеното, счел жалбата за основателна в частта, касаеща начислените ДНИ и ТБО за тези имоти и отменил процесния АУЗ по отношение на тях, като върнал преписката на органа по приходите за произнасяне при спазване на дадените от указания.

За имоти с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214, за които не се спори, че има изработени и действащи ПУП, определящи предназначението им по чл. 8, т. 1 ЗУТ, съдът приел, че установените задължения за ДНИ са дължими съгласно общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. На основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ по отношение на тези имоти, съдът заключил, че с АУЗ правилно са установени и задълженията за ТБО и техните размери, като е отчел, че за застроения имот, с идентификатор 80371.244.84 правилно е начислена такса и по трите компонента, а за незастроения имот, с идентификатор 80371.244.214 правилно е начислена само такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да формира тези изводи, съдът се позовал и на заключението по СТЕ и СИЕ, както и на представените по делото доказателства за предоставяне на услугите по поддържане на чистотата на въпросните територии, в релевантния период. По изложените мотиви, крайният извод на първоинстанционния съд е, че публичните задължения съществуват и са правилно установени само по отношение на имоти с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214, за които има действащи ПУП. В тази част решението на АС Смолян не е обжалвано и не е предмет на инстанционна проверка в настоящото производство.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

След изменението на ЗМДТ с ДВ бр. 106/2004 г., в сила от 01.01.2005 г., подходът обектите по чл. 10, ал. 1 да се определят чрез изчерпателно изброяване е изоставен и с посочената разпоредба е въведен критерият обект на облагане да са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти тези извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Изключенията от общия принцип на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се съдържат в ал. 3 на същия член, съгласно която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен. Тези изключения са относими отново само към втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за поземлените имоти извън строителните граници.

В конкретния случай не е спорно по делото, че поземлените имоти, предмет на обсъждане, се намират в урбанизирана територия и в границите на регулационен план за [комплекс] от 1966 г. Това ги отнася към първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, за които се дължи ДНИ. В подкрепа на тези изводи са констатациите на експерта, изготвил заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ. Съгласно него процесните имоти са в строителните граници на [комплекс] с одобрения регулационен план през 1966 г. За тях в одобрените КККР на землището на гр. Чепеларе през 2006 г. е отбелязано, че са с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - иглолистна гора. За [комплекс] има одобрен регулационен план със Заповед № 82/17.01.1966 г. на председателя на Държавен комитет по строителство и архитектура - София. С. З. № 358/29.12.2001 г. на Кмета на О. Ч. бил одобрен Общ устройствен план на [комплекс] за частта попадаща в землището на гр. Чепеларе. В него били отбелязани границите по регулационния план от 1966 г. С. З. № 1968/03.11.2009 г. на МРРБ - София било одобрено изменение на Общ устройствен план на [комплекс] в частта на землището на гр. Чепеларе. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 94/27.11.2009 г. Не е изработен нов ПУП, съобразен с ОУП, като при възникнала необходимост се изработват и одобряват частични ПУП. През 2016 г. и 2017 г. има одобрени два такива, касаещи ПИ с идентификатори 80371.244.84 и 80371.244.214. Според посоченото от вещото лице предназначението на земята по отношение на процесните имоти е установена с одобряване на регулационен план на [комплекс] през 1966 г. То се запазва и в одобрения ОУП на [комплекс] през 2001 г. за частта, попадаща в землището на гр. Чепеларе.

Аргумент в посока на по горе направения извод за дължимост на ДНИ се извлича и от разпоредбата на 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ), съгласно който Горски територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, определени с околовръстен полигон съгласно 13, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (обн., Изв., бр. 76 от 1960 г.; попр., бр. 96 от 1960 г.; изм., бр. 92 от 1962 г.; изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.; попр., бр. 55 от 1964 г.; изм., бр. 64 от 1965 г. и отм., бр. 62 от 1973 г.), отразен в едромащабни топографски карти или в графични материали към създаване на съответния кадастрален план до 1 юни 1973 г., или определени със застроителен и регулационен план, одобрен до 1 юни 1973 г., се смятат с променено предназначение и за тях не се извършват процедури за промяна на предназначението по реда на този закон.

Обстоятелството, че имотите са част от горския фонд и имат начин на трайно ползване иглолистна гора, не обосновава обратен извод - че са необлагаеми с ДНИ, тъй като попадат в строителните граници на [комплекс] и са определени в границите на регулационния план на [комплекс] от 1966 г. Поради изложеното, по отношение на облагането с ДНИ на спорните 22 имота, предмет на касационната жалба, не намира приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. В този смисъл като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение в тази част, което подлежи на отмяна.

При същите мотиви и доколкото процесните имоти са в строителните границите на [комплекс] при съобразяване на заключенията по двете приети съдебни експертизи, посредством които е установено и доказан статута на имотите и това, че общината е предоставяла за процесните периоди услугата по почистване на териториите за обществено ползване, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и в частта, с която АУЗ е отменен за задълженията за ТБО за тези 22 имота. Съдът правилно е съобразил, че по делото са приобщени справки, ведомости и други доказателства, както и решенията на Общински съвет - Чепеларе и заповедите на Кмета на общината за определяне графика и районите по населени места за сметопочистване, сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване, от които се установява, че за процесния период от 2017 г. - 2022 г. общината реално е предоставяла услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци в депа, както и поддържането на чистота на територията за обществено ползване, има реално функциониращо депо за битови отпадъци, както и това, че недвижимите имоти - предмет на оспорвания акт, собственост на Караиванова попадат в територията на [комплекс], за който се предоставят реално услугите. При тази фактическа установеност следва да се приеме, че с обжалваното решение в тази част, в нарушение на материалния закон съдът е отрекъл дължимостта на ТБО за процесните 22 имота. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в О. Ч. предвижда, че за незастроени урегулирани поземлени имоти на граждани и юридически лица се дължи такса за поддържане на чистотата на обществените места тоест задълженията за процесните имоти са само за тази компонентна, в какъвто смисъл е и утежняващият административен акт. По тези причини обжалваното съдебно решение и в тази част следва да се отмени, като оспорването срещу АУЗ и в тази част следва да се отхвърли.

С оглед изложените правни съображения, решението на АС Смолян в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в противоречие на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Спорът в тази част следва да се пререши от настоящия съд, като жалбата на Караиванова и в частта, с която на това лице са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за горницата над 239,64 лв. до 687,76 лв. главница и лихва за горницата над 61,79 лв. до 177,41 лв. или общо за тези задължения за сумата над 304,86 лв. до 865,17 лв. и такса битови отпадъци за горницата над 166,92 лв. главница и лихва за горницата над 41,77 лв. или общо за тези установени задължения за сумата над 208,69 лв. до 297,22 лв., тоест до потвърдения с Решение № 94-00-1518/1/ от 16.09.2022 г. на началник О. М. данъци и такси при О. Ч. размер на задълженията, следва да бъде отхвърлена. Друга преценка на възражението, свързано с договора за продажба на наследство, извън направената с това решение, е недължима при липсата на други представени доказателства.

При тези изводи решението подлежи на отмяна и в частта на присъдените разноски.

При този изход на спора, неговото пререшаване и своевременно направените претенции за присъждане на разноски на касационния жалбоподател, подкрепени с доказателства, и при липса на възражение за прекомерност, в полза на О. Ч. следва да се присъдят претендираните разноски за водене на делото в двете съдебни инстанции в общ размер на 1770,00 лв.

Предвид направените изводи по касационното оспорване, инстанционният контрол на обжалваното определение се обезсмисля. В този смисъл недължимо се явява произнасянето по частната жалба на ответника по касация срещу Определение № 139 от 09.03.2023 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 289 по описа на Административен съд Смолян за 2022 г. в оспорваната част, с която е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-149-1 от 19.08.2022 г., издаден от орган по приходите в О. М. данъци и такси при О. Ч. в частта на установените задължения за данък върху недвижимите имоти за горницата над 239,64 лв. до 687,76 лв. главница и лихва за горницата над 61,79 лв. до 177,41 лв. или общо за тези задължения за сумата над 304,86 лв. до 865,17 лв. и такса битови отпадъци за горницата над 166,92 лв. главница и лихва за горницата над 41,77 лв. или общо за тези установени задължения за сумата над 208,69 лв. до 297,22 лв., тоест до потвърдения с Решение № 94-00-1518/1/ от 16.09.2022 г. на началник О. М. данъци и такси при О. Ч. размер на задълженията и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявената от В. К. жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-149-1 от 19.08.2022 г., издаден от Г. С. - орган по приходите в Отдел МДТ при О. Ч. в частта, с която на В. К. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за горницата над 239,64 лв. до 687,76 лв. главница и лихва за горницата над 61,79 лв. до 177,41 лв. или общо за тези задължения за сумата над 304,86 лв. до 865,17 лв. и такса битови отпадъци за горницата над 166,92 лв. главница и лихва за горницата над 41,77 лв. или общо за тези установени задължения за сумата над 208,69 лв. до 297,22 лв., тоест до потвърдения с Решение № 94-00-1518/1/ от 16.09.2022 г. на началник О. М. данъци и такси при О. Ч. размер на задълженията.

ОСЪЖДА В. К., с [ЕГН] да заплати на О. Ч. сумата от 1770,00 (хиляда седемстотин и седемдесет) лв., представляващи сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА