Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 4183/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на „Аква фиш“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], област Силистра, чрез адв. М., против решение № 15 от 07.03.2023 г. по адм. дело № 163/2022 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-18-82/12.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-18-01173672/01.08.2022 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаването на административния акт са допуснати административнопроизводствени нарушения - чл. 34 и чл. 35 от АПК. Административният орган е взел предвид само три констативни протокола (КП) - № 500/29.09.2021 г., № 412/16.09.2021 г. и № 463/27.09.2021 г., но нито той, нито първоинстанционният съд са взели предвид съдържащото се във втори КП № 500/29.09.2021 г., съставен от Я. И., КП № 96/08.10.2021 г., който е в два екземпляра, подписани от различни лица, КП № 40/22.06.2021 г., съставен от Я. И. и КП от 08.10.2021 г., в които е отразено, че наетите на трудов договор лица, извършват съответната работа. Неправилни са изводите на съда, че липсват доказателства за изпълнението на конкретни функции от страна на наетите по субсидираните от държавата трудови договори. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО, за да бъде осигурено едно лице трябва да са налице кумулативно две предпоставки – да са внесени осигурителните вноски и да работи действително, а не само фиктивно да се отчита. Моли да се вземе предвид и дадените от управителя на дружеството обяснения в съдебно заседание, относно начина, по който са работили с различни собственици на имоти, за които те са извършвали услугата „поддържане на имота“ за времето, през което са отсъствали от страната. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество или връщане на делото на друг състав на същия съд. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, чрез гл. юрк. Н. Н. – Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците – А. Мустафа, С. Алегбер, С. Мустафа и В. Бошнак – Мехмед, редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Със задължителни предписания № ЗД-1-18-01173672/01.08.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра, на „Аква фиш“ ЕООД, в качеството на осигурител е наредено да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на: 1. А. Мустафа за периода 21.04.2021 г. до 31.07.2021 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; 2. С. Мехмет за периода 21.04.2021 г. до 31.07.2021 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; 3. С. Алегбер за периода 21.04.2021 г. до 31.07.2021 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1; 4. В. Бошнак – Мехмед за периода 21.04.2021 г. до 31.07.2021 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1. В мотивите на предписанието е посочено, че с КП № КП-5-18-01173381/01.08.2022 г. е установено, че липсва основание за осигуряване по чл. 4 от КСО и не се счита за възникнало осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО. Липсват доказателства за действително упражнявана трудова дейност; липсва категоричност относно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както и относно осигуряването на лицата.

Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело е бил дали лицата - А. Мустафа, С. Алегбер, С. Мустафа и В. Бошнак – Мехмед са осъществявали трудова дейност или не са, за което на осигурителя „Аква фиш“ ЕООД са дадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация образец № 1. От данните по делото се установява, че „Аква фиш“ ЕООД е регистрирано на 17.03.2021 г. с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Г. Яшар. на 12.04.2021 г. между „Аква фиш“ ЕООД и Агенция по заетостта са сключени два рамкови договора за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб“ по програма „Развитие на човешките ресурси“. С договорите възложителят „Агенция по заетостта“ възлага, а работодателят „Аква фиш“ ЕООД приема да наеме на трудов договор на пълно и непълно работно време насочени и одобрени от възложителя безработни лица по условията на проект „Заетост за теб“.

Първият рамков договор от 12.04.2021 г. е за наемане на лице на длъжност „счетоводител“ с адрес на работното място – гр. Силистра, ул. „С. В. № 10, като на позицията е назначена В. Бошнак – Мехмед. Вторият рамков договор от 12.04.2021 г. е за три работни места за заемане на длъжностите „общ работник“, „работник – озеленяване“ и „технически сътрудник“ с адрес на работното място [населено място], [улица]. На тези длъжности са назначени съответно А. Мустафа (съседка на управителя на дружеството, живуща на същата улица, на която живее управителят и на която е седалището на дружеството, С. Мехмед (съсед на управителя на дружеството) и С. Алегбер (майка на управителя на дружеството).

По повод подадено от дружеството заявление за деклариране и заплащане на осигуровки на посочените лица за период от пет месеца (август 2021 г. – декември 2021 г.), е извършена проверка по разходите на ДОО от контролните органи при ТП на НОИ – Силистра. За обезпечаване на относим доказателствен материал, от управителя на „Аква фиш“ ЕООД са изискани документи по закона за счетоводството и същият е представил досиетата на четиримата работници и на Л. Гави (упражняващо функциите на деловодител в дружеството, но за който не са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО), отчетни форми, оборотни ведомости, справка за парични потоци за месеците от април до декември 2021 г., договори за наем, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудови договори, изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО, банкови извлечения за периода от 01.04.2021 г. до 30.05.2022 г. Установено е, че дружеството не води касова книга и не разполага с касов апарат.

На 17.09.2021 г. след извършена проверка от ДРСЗ – Русе, А. Мустафа е подала заявление, че не упражнява трудова дейност от август 2021 г., поради здравословни причини и трудовият й договор е прекратен.

По делото са разпитани свидетели и е безспорно установено, че за всички сделки сключени от дружеството, в изпълнение на предмета на дейност, не са издавани фактури, т. е. не са удостоверявани в писмена форма. Всички договори за изпълнението им, свързани с полагане на труд от наетите лица, е уговаряно устно.

Въз основа на така установеното, съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ – Силистра, с което са потвърдени задължителните предписания, издадени на „Аква фиш“ ЕООД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати административнопроизводствени нарушения и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочено е, че наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне и осигурителното правоотношение. От съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Първоинстанционният съд е изложил, че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Според съда, въпреки сключените трудови договори, за които факти по делото няма спор, и въпреки регистрирането им по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НАП, не може да се приеме, че се установява извършването на предмета на дейност, както от дружеството – жалбоподател, така и от наетите работници – В. Мехмед, С. Алегбер, А. Мустафа и С. Мехмед.

Посочено е, че всяка стопанска дейност се осъществява чрез сключването на търговски сделки, което от своя страна се обективира във физически носител на първични данни, какъвто е фактурата, съдържаща основни елементи на сделката – страни, цена, предмет. Административният съд се е позовал на чл. 6, ал. 7 от Закона за счетоводството, според който стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане. Фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество, представлява признание на задължението и опазва неговото съществуване (решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС). Разпитаните в съдебно заседание свидетели – С. Халил и Р. Хасан, са заявили, че поръчките са уговаряни по телефона или устно чрез трети лица, и че заплащането, когато е било „в брой“, е без разходооправдателен документ. Безспорно е, че дружеството няма касов апарат. От събраните по делото доказателства и от изявленията на управителя на дружеството – жалбоподател е установено, че последният сам е внасял пари по сметката на „Аква фиш“ ЕООД, самият той е бил наредител по тези сметки, като в „основание“ е отбелязвано „услуга“ или „сделка“. Тези данни се подкрепят и от годишната данъчна декларация с вх. № 1900 и 0139370 от 26.06.2022 г., където в показателите е записано, че дружеството има общи приходи от 30 879.76 лв. в т. ч. нетни приходи от продажби 20 530 лв. и общо разходи 30 720.21 лв. Изложеното сочи, че 10 000 лв. приходи не могат да се установят от къде са постъпили, а счетоводната печалба е в размер на 159.55 лв. В оборотната ведомост от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са посочени приходи от продажба на услуги 11 030 лв. и приходи от финансиране 10 349.76 лв., които според първоинстанционния съд, вероятно са от приходите, които са постъпили от Агенцията по заетостта.

Съдът е отговорил на възражението на жалбоподател относно съдържанието на протоколите, като е посочил, че за лицата В. Мехмед и С. Мехмед е констатирано, че не се намират на работното си място. Сравнително лаконичното обяснение в графа „Коментар по раздел I „Лицето е на обект“, съгласно обясненията в преписката според съда, лицето е изпратено на друг обект, различен от този, вписан в документацията по повод на Програмата „Развитие на човешките ресурси“, мярка „Заетост за теб“. Заявеният предмет на дейност по договора с В. Мехмед, който се субсидира от държавата е счетоводно обслужване, въпреки че няма спор по делото, че липсват официални документи в тази сфера, които да са подписвани от нея.

Относно А. Мустафа – една от четиримата работници, наети по програмата към Агенция по заетостта и съседка на управителя на дружеството, е установено, че в деня след проверката, е подала заявление, че не изпълнява трудова дейност от период, съвпадащ с проверката, и процесният договор е прекратен на 17.09.2021 г. Четвъртата наета работничка – С. Алегбер, майка на управителя на дружеството, е технически сътрудник по договора, субсидиран от Агенцията по заетостта.

При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че от гласните доказателствени средства и липсата на съответни писмени доказателства, удостоверяващи плащанията в брой, не се оборва изводът, че няма реалност на осигурителните правоотношения. Освен това доказателства за изпълнение на конкретни функции от страна на наетите по субсидираните от държавата трудови договори липсват. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 от КСО), а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.

Цитираните правни норми правилно са тълкувани и приложени от административния орган и първоинстанционния съд. Следва да бъде споделен изводът, че въпреки сключените договори, ведно с длъжностната характеристика и необходимите документи в трудовото досие на четиримата работници, не се установява извършването на действия от А. Мустафа, С. Алегбер, С. Мехмед и В. Бошнак – Мехмед по изпълнението им. Поради това не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. Не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникнат и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма категорични данни, а от събраните писмени и гласни доказателства, не се оборва изводът, че такава дейност не е била извършвана. Липсва упражняване на трудова дейност и с оглед представените пред първоинстанционния съд писмени обяснения от четиримата работници, които въпреки сключените от тях трудови договори, не са изпълнявали трудови функции, и нямат качеството на осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Свидетелските показания, изслушани пред първоинстанционния съд не могат да обосноват извод, че четиримата работници са упражнявали трудови функции по обекти, които им принадлежат, тъй като те нито са виждали работниците А. Мустафа и С. Мехмед, нито знаят кой точно се е грижел за имотите им, поради причината, че са били в чужбина. Обстоятелството, че не са заприходени по надлежния ред, постъпващите в дружеството печалби, също разколебава извода, че в „Аква фиш“ ЕООД е упражнявало реална търговска дейност. Показанията на Х. Алекбер – баща на управителя на „Аква фиш“ ЕООД и подписвалият счетоводните документи на дружеството, за реалното изпълнение на работата на В. Бошнак – Мехмед, също не следва да бъдат кредитирани като обективни, доколкото се касае за дейност, осъществявана от сина му. Въпреки твърденията му, че В. Мехмед е осъществявала труд като счетоводител, по делото не бяха представени счетоводни документи, изготвяни или подписвани от нея. Относно лицето С. Алегбер – майка на управителя на „Аква фиш“ ЕООД, по делото не са представени доказателства нито за естеството на работата й като деловодител, нито за реална необходимост от конкретно лице, което да упражнява посочената професия, още повече, че седалището на дружеството е в дома, в който същата живее.

Касационният състав намира за неоснователни доводите за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, както и за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Отказът на директора на ТП на НОИ – Силистра да предостави събраните при проверката документи, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на акта. Този отказ не е ограничил в значителна степен възможността на касатора да разбере констатациите на органа и да представи доказателства, които да ги оборят. Дружеството е имало възможност да реализира правото си на защита и да направи съответните възражения в хода на производството по обжалване на акта по административен и по съдебен ред. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание различно от процесния, какъвто не е настоящия случай. Административният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Констативните протоколи на служителите от Агенция по заетостта, на които се позовава касаторът не могат да обусловят различен извод, доколкото съдържанието им е доста оскъдно и не променя извода, че дружеството – осигурител не разполага с доказателства за реално осъществявана търговска дейност, за която да бъдат наети работници.

Не се установяват сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата инстанция. С обжалвания съдебен акт на ТП на НОИ – Силистра е присъдено възнаграждение в размер на 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят 120 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 163/2022 г. на Административен съд – Силистра.

ОСЪЖДА „Аква фиш“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], област Силистра, [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра с адрес гр. Силистра, ул. „Ц. Ш. № 5, 120 (сто и двадесет) лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА