Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА А. Д. при секретар А. И. и с участието на прокурора Я. Д. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 4279 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., чрез процесуални представители адв. Р. Х. и адв. Е. Х., против Решение № 339 от 28.02.2023 г., постановено по адм. д. № 377/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АС-Благоевград).

С обжалваното решение съдът, по жалба на О. П. е отменил Решение № РД-02-36-384/04.04.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013г., с което на О. П. е определена финансова корекция в размер на 143 527,99 лв. без ДДС в т. ч. 10 319,66 лв. без ДДС представляващ финансов принос на бенефициера по договор с „О. К. на царя“ ДЗЗД и 5 % върху допустимите разходи по договор с „Балистик сел“ ЕООД, за нередност за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). С решението Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е осъдено да заплати и направените от О. П. разноски по делото.

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.

Поддържа, че по отношение на нарушението, за което е определена финансова корекция от 143 527,99 лв. без ДДС, представляваща 100% от стойността на 4 броя съоръжения за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/030-S-01/16.07.2013 г. с „О. К. на царя“ ДЗЗД съдът не е обосновал извода си за несъстоятелност на констатациите за нарушения, водещи до налагане на финансова корекция. Съдът неправилно е приел, че принципите на ефикасност и ефективност не са нарушени от бенефициераи че са постигнати целите за устойчивост на инвестицията. Не е отчел, че в продължителен период от време от 22.11.2016 г. до 04.04.2022 г. съоръженията не са функционирали, което обстоятелство е признато изрично от бенефициера.

Сочи, че решаващият съд не е изложил мотиви досежно финансовата корекция за нарушението по договора с „О. К. на царя“ ДЗЗД, като е оставил без внимание факта, че към датата на издаване на административния акт 6 от препоръките от проверката на място от 22.11.2016 г. и всичките 11 препоръки от проверката на място от 01.11.2018 г. не са били изпълнени, както и установеното, че инвестицията не е функционирала според предвиденото в изискуемия минимален петгодишен период.

Излага подробни съображения и за неправилност на изводите на съда, че констатираните от административния орган нарушения нямат характер на трайно увреждане на инвестицията, поради което са малозначителни.

Посочва, че по отношение на нарушението, за което е определена финансова корекция от 163 399,97 лв. с ДДС, представляваща 5% върху допустимите разходи по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/030-D-02/30.08.2013 г. с изпълнител „Б. С. ЕООД първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви и решението е напълно необосновано. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил доказателствата, които се отнасят до нарушенията по договора с „Б. С. ЕООД, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт.

Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата на О. П. в цялост. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от адв. Р. Т., който поддържа касационната жалба, иска да се отмени оспореното решение, да се отхвърли жалбата на О. П. срещу административния акт и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции, съгласно представения списък.

О. О. П. чрез адв. М. П., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение.

Посочва, че съобразно събраните по делото доказателства - констативния акт за установяване годността за приемане на строежа от 23.04.2014 г. и разрешението за ползване от 09.10.2014 г., съдът правилно е приел за доказано, че заложените дейности са изпълнени, поради което не може да се направи извод за нарушаване на принципите на ефективност и ефикасност. Приема за правилни изводите на съда, че дори и да са налице констатираните при проверките през 2016 г. и 2018 г. отклонения от изпълнените СМР, приети от административния орган с окончателното плащане по проекта, същите не могат да бъдат квалифицирани като нередност във връзка с неизпълнение на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.

Иска оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила, ведно със законните последици.

В съдебно заседание пред настоящия съд, ответникът се представлява от адв. П., която оспорва касационната жалба, поддържа отговора и претендира разноските за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Посочва, че по делото не се спори че в продължение на дълъг период, около 6 години, изградените съоръжения не са функционирали, което сочи че инвестицията не е постигнала целта си и не е налице устойчивост; че съдът е игнорирал обстоятелството, че към датата на издаване на административния акт не са били изпълнени предписаните препоръки в цялост, както и че е неправилен извода на съда, че констатираните нарушения са малозначителни, без да са изложени мотиви в тази насока.

Счита, че са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като неправилно следва да бъде отменено.

Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е Решение № РД-02-36-384/04.04.2022 г. за определяне на финансова корекция на ръководителя на Управляващия орган на О. П. „Регионално развитие“ 2007-2013 г. (УО на ОПРР), с което по сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по Оперативната програма с № BG161РО001/3.1-03/2010/030(АБ ОПРР-685)/23.11.2011 г., във връзка с нарушения, установени със Сигнал за нередност с №1877, касаещи неизпълнение на условията, залегнали в чл.1.4 от Приложение Е-2 от Общите условия към АДБФП, както и на чл.14, т.14.8 от последния е определена финансова корекция в размер на:

- 143 527,99 лв., без ДДС, представляваща 100 % от стойността на четири броя съоръжения за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, изпълними по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/030-S-01/16.07.2013 г., подписан с изпълнителя „О. К. на царя“ ДЗЗД с предмет „Извършване на инфраструктурни дейности, свързани с културно-историческа атракция „С. К. ,

- 163 399,97 лв. с ДДС, представляваща 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-D-02/30.08.2013 г. с изпълнител „Б. С. ЕООД.

Съдът е установил, че О. П. е бенефициер по О. П. „Регионално развитие“ 2007-2013 г., като между нея и МРРБ е сключен Административен договор с № BG161РО001/3.1-03/2010/030 от 23.11.2011 г.(№ от ИСУН BG161РО001/3.1-03-0029-С0001) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 1 923 100,52 лв., от които 1 812 137,62 лв. БФП, предоставени от Европейските структурни и инвестиционни фондове по ОПРР 2007-2013 г., Приоритетна ОС 3 „Устойчиво развитие на туризма“, операция 3.1 „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура“, за изпълнение на проектно предложение BG161РО001-3.1-03-0029 „Хиляда години от битката на Самуил (1014-2014) – устойчиво развитие на туристическата атракция „С. К. “. Основните дейности по проекта били свързани с изпълнение на реставрация, консервация и експониране на обект „С. К. и доставка на оборудване.

Констатирал е, че след проведена откритата процедура по възлагане на обществената поръчка, Община - Петрич сключила следните договори: Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-S- 01/16.07.2013 г. с изпълнител „О. К. на царя“ ДЗЗД и с предмет „Извършване на инфраструктурни дейности, свързани с развитие на културно-историческа атракция „С. К. на обща стойност 899 325,73 лв., без ДДС;

Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-D-01/30.08.2013 г. за доставка и монтаж на информационни табели, табла-карти, илюстративни табла и други с изпълнител „Б. С. ЕООД, на стойност 139 690 лв., без ДДС; Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-D-02/30.08.2013 г. за доставка, инсталиране и тестване на система за видеонаблюдение, аудио-визуална система, доставка на аудио гидове и др. с изпълнител „Б. С. ЕООД, на стойност 63 750 лв., без ДДС; Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-D-03/30.08.2013 г. за изработка на специални съоръжения, декори и др. с изпълнител „Б. С. ЕООД, на стойност 34 884 лв. без ДДС – неприложен по делото и Договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-D-04/30.08.2013 г. за изработка и доставка на холографски копия на музейни експонати с изпълнител „Б. С. ЕООД, на стойност 152 100 лв., без ДДС.

Установил е, че на 23.04.2014 г. е съставен Констативен акт, образец №15 за установяване годността на приемане на строежа и издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1402/09.10.2014 г., като проектът е приключил с одобряването на окончателно плащане по него на 11.05.2014 г.

На 22.11.20216 г. е извършена планирана проверка на място в присъствието на представител на О. П. като в съставения от проверката Констативен протокол били описани 7 констатации - несъответствия, като по всяко от тях били дадени препоръки за отстраняването им и срок за изпълнение до 09.12.2016 г. След изтичане на срока е констатирано, че само една от препоръките е изпълнена. На 01.11.2018 г., на място, в присъствието на представител на О. П. е извършена последваща проверка, при която били констатирани 11 несъответствия, подробно описани в Констативен протокол, с конкретни препоръки и срок за отстраняване до 30.11.2018 г., които също не били изпълнени.

И при двете проверки е констатирано, че монтираните 4 броя съоръжения за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания не функционират (не са в експлоатационно състояние) и в тази връзка са дадени препоръки. На 11.08.2021 г. началник на отдел „Югозападен регион“ подал сигнал за нередност с рег.№ 1877, касаещ изпълнението на административния договор, а именно: чл. 1.4 от Приложение Е-2 от Общите условия към АДБФП, както и на чл. 14, т. 14.8 от последния. В сигнала е посочено, че с действията си – неотстраняване на констатираните несъответствия при двете проверки, бенефициерът осъществява продължаващо бездействие по отношение на запазването на резултатите от проекта и не е осигурил устойчивост на постигнатите резултати.

С писмо изх. № 99-00-6-888/22.12.2021 г. бенефициерът е уведомен за констатациите на органа във връзка с постъпилия сигнал за нередност, като в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ О. П. не подала възражения.

Последвало издаването на оспореното решение, с което ръководителят на УО на ОПРР приел, че бенефициерът не е изпълнил ангажимента си да осигури устойчивост на направената инвестиция по проекта, тъй като от 7-те препоръки, дадени в констативния акт за проверка от 22.11.2016 г., 6 не били изпълнени, както и не били изпълнени всичките 11 препоръки от проверката на място от 01.11.2018 г.

Органът е приел, че от страна на О. П. не са изпълнени условията, залегнали в чл. 1.4 от Приложение Е2-Общи условия към сключения АДБФП. Направен е извод, че с действията си бенефициерът е осъществил продължаващо бездействие по отношение на запазване на резултатите от проекта, не е осигурил устойчивост на постигнатите резултати и са налице отклонения, свързани с поддържането на инвестицията в добро физическо състояние. Органът е счел, че не е спазен принципът за добро финансово управление, нарушени са чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, като установеното отклонение има финансово влияние.

Финансовите корекции са определени, както следва: чрез прилагане на диференцирания метод, по реда на чл. 4 от Наредбата за посочване на нередности, в размер на 143 527,99 лв., без ДДС, представляваща 100 % от стойността на четири броя съоръжения за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, изпълними по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/030-S-01/16.07.2013 г. с изпълнителя „О. К. на царя“ ДЗЗД с предмет „Извършване на инфраструктурни дейности, свързани с културно-историческа атракция „С. К. и чрез прилагане на пропорционалния метод от Наредбата за посочване на нередности, в размер на 163 399,97 лв. с ДДС, представляваща 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № BG161РО001/3.1-03/2010/030-D-02/30.08.2013 г. с изпълнител „Б. С. ЕООД“. Нарушението е квалифицирано като нередност по т.2 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

В първоинстанционното производство е назначена комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, по която вещото лице инж. Р. е посочило, че туристическият обект, предмет на сключения АДБФП, е изпълнен съобразно изработения инвестиционен проект, както и че предвиденото по проекта оборудване е доставено, монтирано и функционира към момента на проверката, в т. ч. и четирите съоръжения за осигуряване на достъпна среда, а вещото лице счетоводител е отразило, че количествено-стойностните сметки на съоръженията са в размер, съответстващ на одобрения проект, а именно: 79 698,04 лв., без ДДС.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законноустановената форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Счел е, че заложените в АДБФП дейности са изпълнени, което се установява от издадените Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 23.04.2014 г. и разрешение за ползване № СТ-05-1402/09.10.2014 г. и се потвърждава от неоспореното заключение на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза.

Обосновал е извода, че след като заложените в проекта цели са постигнати, не са нарушени принципите за ефективност и ефикасност, поради което изложените в оспорения акт обстоятелства, послужили като основание за определяне на финансови корекции, се явяват необосновани. В допълнение е посочил, че дори и да се приеме, че са налице констатираните с проверките на 22.11.2016 г. и на 01.11.2018 г. отклонения от реализираните строително-монтажни работи, същите не могат да бъдат квалифицирани като нередност по смисъла на Регламент 1303/2013, тъй като същите се явяват резултат от експлоатацията на туристическия обект и количеството им е незначително спрямо общия обем извършени дейности, т. е. налице е малозначителност на допуснатите нарушения.

По изложените съображения съдът отменил оспореното решение.

Настоящият състав на ВАС намира решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правни и фактически основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Настоящият състав намира, че изложените в административния акт фактически и правни основания не са конкретизирани и съдържат вътрешни противоречия.

Касаторът е посочил като правно основание за определяне на процесната финансова корекция чл.70, ал.1, т.3 ЗУСЕСИФ във вр. с член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 във вр. с чл.33, чл.36, 1 и чл.61 от Финансовия регламент (Регламент 2018/1046).

Член 70, ал.1, т.3 ЗУСЕСИФ регламентира като основание за определяне на финансова корекция нарушаване на принципа на член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, а именно: принципът за добро финансово управление. Член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 задължава държавите членки да спазват принципа за добро финансово управление. Това задължение националният законодател е възложил и на бенефициерите - чл.2, ал.1 ЗУСЕСИФ. Следователно и те са задължени да спазват принципа при осъществяване на дейности, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно член 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро финансово управление е свързан с използване на публичния финансов ресурс на основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който е ориентиран към резултатите от изпълнението.

В конкретния случая административният орган е посочил като правно основание само нарушение на принципа на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013, без да конкретизира за кое от неговите три различни проявления става въпрос: а). принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б). принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в). принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности ( чл.33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година).

В параграф 3 на член 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок, цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.

Поставената обща цел в административния договор е разработване и популяризиране на интегриран туристически продукт – развитие на туристическа атракция „Самуилова крепост“ и свързаната с нея туристическа и техническа инфраструктура, в подкрепа на стимулиране на по-доброто опазване и съхранение на културно-историческото наследство и устойчиво социално-икономическо развитие в района на община Петрич. Поставени са и следните специфични цели: да се подобри състоянието на паметника на културата „Самуилова крепост“ и свързаната с него туристическа и техническа инфраструктура, развитие на конкурентна туристическа атракция в контекста на изискванията на световните тенденции за развитие на туристическите продукти, пазарно търсене и нагласи, увеличаване на броя на туристите и нарастване на приходите от туризъм в общината, повишаване на привлекателността и нивото на разпознаваемост на община Петрич като атрактивна туристическа дестинация, предлагаща разнообразни туристически продукти, базирани на предимствата и ресурсите на района, популяризиране на туристическата атракция на национални и международни пазари, като фактор за устойчиво развитие на района на микроикономическо ниво и привличане на посетители през цялата година и повишаване на компетенциите, знанията и уменията на персонала, пряко ангажирани в атракцията в подкрепа на създаване на възможност за устойчива заетост и развитие на човешките ресурси в района.

Основните дейности по проекта са свързани с реставрация, консервация и експониране на обект „Самуилова крепост“ и доставка на оборудване.

В оспорения административен акт обаче липсват мотиви коя част от общата или специфична цел по проекта не е постигната чрез осъществените дейности по проекта. Няма спор между страните, че всичките дейности по проекта са осъществени в срок и разходите за тях са приети за допустими, верифицирани и изплатени, съответно може да се приеме, че административният орган първоначално (към датата на приключването на проекта и окончателното плащане) е приел, че публичният финансов ресурс е използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използвани ресурси, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и в необходимата степен (ефективност). При веднъж направена такава констатация, ръководителят на УО е следвало да изложи съществени нови факти и обстоятелства, които да съпостави с поставените цели и осъществените дейности по проекта и да обоснове лошо съотношение между използвания ресурс, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и непостигането в съответната степен на поставените цели.

Изложените в акта фактически основания също не са конкретизирани и съдържат вътрешни противоречия. При преглед на препоръките се установява, че част от тях касаят повреди - теч по бетонов таван и стени на музейните помещения, счупени елементи от оградата на площадката за стрелба, счупен контакт в голямата землянка, неработещо осветление, друга част – нефункциониращо оборудване – в т. ч. и 4-те броя съоръжения за осигуряване на достъпна среда за хода с увреждания и трета част - некачествено изпълнени СМР - провиснал и деформиран окачен таван. Част от така изложените фактически основания сочат на основания за недопустимост на разходите, а с тях органът е мотивирал основание за определяне на финансова корекция.

Наред с горното мотивите на органа за нарушение на принципа на добро финансово управление са смесени с мотиви за неспазването на изискването за дълготрайност на операциите, което представлява друга категория нередност и за него законодателят е предвидил самостоятелно основание за финансова корекция.

В случая касаторът не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените от него факти. Налага се извода, че не е установено нарушение на принципа на добро финансово управление по чл. 4, 8 от Регламен (ЕС) № 1303/2013 г., тъй като посочените фактически основания не съответстват на хипотезата на посочените правни основания.

Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция, поради което административният акт се явява незаконосъобразен.

Като е отменил оспореното Решение № РД-02-36-384/04.04.2022 г. за определяне на финансова корекция на ръководителя на Управляващия орган на О. П. „Регионално развитие“ 2007-2013 г., АС - Благоевград е постановил правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143 АПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 9 600 лв. с вкл. ДДС, съгласно представените в касационната инстанция договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и фактура.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339 от 28.02.2023 г., постановено по адм. д. № 377/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица] да заплати на община Петрич, гр. Петрич, [улица]разноски по делото в размер на 9 600 (девет хиляди и шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА