Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 4283 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист“, подадена чрез процесуалния представител адв. В., срещу решение № 18 от 24.01.2023г., постановено по адм. дело № 283/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Кюстендил за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за сгради с идентификатори 65365.210.91.1 и 65365.210.91.2 по кадастралната карта на гр. Сапарева баня, обективиран в писмо изх. № 20-42567/04.08.2022 г. и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд относно придобиването на правото на собственост върху процесните сгради по силата на закона – чл. 17а от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/, което би било относимо в друго производство, доколкото е налице твърдение за конкуренция на права върху имота, са неправилни. Излагат се доводи относно незакосъобразността на постановения отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени отказа на началника на СГКК – Кюстендил, както и се присъдят направените по делото съдебни разноски.

Ответникът – началника на СГКК - Кюстендил, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист“, срещу отказ за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за сгради с идентификатори 65365.210.91.1 и 65365.210.91.2 по кадастралната карта на гр. Сапарева баня, обективиран в писмо изх. № 20-42567/04.08.2022 г. на началника на СГКК - Кюдстендил. Оспореният отказ е мотивиран с това, че към заявлението няма приложен документ в съотвествие с чл. 25, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/2016 г./, въз основа на който може да бъде извършена промяна в регистъра. Съгласно скица на сграда № 3190/17.06.2010 г. и скица на сграда № 3191/17.06.2010 г., издадени от СГКК – Кюстендил, като собственик на сграда с идентификатор 65365.210.91.1 е записана Държавата, въз основа на акт за частна държавна собственост /АДС/ № 6082/22.10.1999 г., и на сграда с идентификатор 65365.210.91.2 – Държавата, като и за двете сгради ТД „Р. Т. е вписан като носител на право на ползване. Видно от приложено по делото удостоверение изх. № ОК188/27.06.2006 г., издадено от Български туристически съюз /БТС/, СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист“ е правоприемник на ТД „Рилски турист“, гр. Самоков, и продължава да стопанисва и управлява туристическите обекти, предоставени преди това на ТД „Рилски турист“.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че се установява право на собственост на Държавата и право на ползване на жалбоподателя /правоприемник на ТД „Рилски турист“/, съгласно АДС № 5575/27.10.1987г. и АДС № 6082/22.10.1990г. върху сграда с идентификатор 65365.210.207.2 – хижа „Седемте езера“, като по отношение на сграда с идентификатор 65365.210.207.3 вписването в кадастралния регистър е извършено без наличие на документ за собственост, респ. за право на ползване, и за тази сграда сдружението не ангажира и никакви доказателства. С оглед на това съдът приема, че административният орган правилно, при съобразяване на правомощията му, е взел предвид писмените документи, попадащи в кръга на визираните в чл. 41, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а именно АДС № 5575/27.10.1987 г. и АДС № 6082/22.10.1990 г., които и актове се ползват със своята необорена по съответния законов ред доказателствена сила, и правилно е отказал извършването на изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за процесните сгради. Според съда изложените от жалбоподателя доводи относно придобиване на право на собственост върху сградите по силата на закона – чл.17а от ЗППДОП /отм./, са неоснователни и същите биха били относими в друго производство, доколкото е налице твърдение за конкуренция на права върху имот, а СГКК – Кюстендил не е компетентна да осъществява такава преценка, тъй като може да взема предвид само доказателственото значение на източника /в случая АДС/. Административният съд е обосновал извод, че след като жалбоподателя не ангажира други доказателства, различни от вече представените в службата и попадащи в обхвата на чл. 41 от ЗКИР, то законосъобразно органът е постановил отказ, тъй като данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в кадастралния регистър се записват въз основа на акта, от който те черпят правата си, или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесния отказ.

Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила.

Изводът на административния съд за съответствие на постановения отказ с материалния закон, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на кадастрални регистри при: възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. В съответствие с чл. 25 , ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват въз основа на акта, от който черпят правата си, или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си. Данните за актовете, от които лицата черпят правата си съдържат: вида на акта - нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността /ЗС/, подлежащ на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година. При съобразяване на цитираните разпоредби в конкретния случай административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР не са осъществени, тъй като заявителят в административното производство не ангажира доказателства, различни от вече представените в СГКК, легитимиращи го като собственик на процесните сгради. Приложените по делото от жалбоподателя писмени доказателства – удостоверение за правоприемство изх. № ОК188/27.06.2006 г., издадено от БТС, и извадка от инвентарна книга на дълготрайни активи към 01.04.2020 г., в която е вписано в сметка 203 – хижа „Седемте езера“, не представляват документи от категорията на посочените в чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. и не подлежат на вписване в кадастралния регистър. Отразяването в кадастралния регистър на вещни права върху обектите, елемент от кадастъра, се извършва само въз основа на титул за собственост, в който е обективирано надлежно възникнало материално право. В тази връзка следва да се има предвид също така, че представените от жалбоподателя документи не представляват и такива, легитимиращи го като собственик на процесните сгради по силата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, съгласно който при преобразуване на държавните предприятия имуществото им се предоставя в собственост на правоприемниците с акта на преобразуването. Инвентарната книга на сдружението не може да бъде противопоставена на вписаната по отношение на ответника по касация – Държавата, собственост върху сградите чрез съставени по надлежния ред актове за държавна собственост, ползващи се, както правилно приема първоинстанционният съд, с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото в случая не е налице документ, удостоверяващ дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ обект в кадастралния регистър, то това обстоятелство не обосновава и възможност за записването, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР на данните за всички лица и документи за собственост по отношение на процесните сгради.

За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, като от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за недвижимите имоти в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-голям от тези на актовете за собственост.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът следва да заплати сумата в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 24.01.2023г., постановено по адм. дело № 283/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист“, с [ЕИК], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА