О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
гр. София, 05.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 09 ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: К. Г. К. М.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №195/23 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Т. Ф. ООД-гр-В. ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение №566 от 05.08.2022 г. по в. гр. д. №202/2022 на САС, В ЧАСТТА, с която след отмяна на първоинстанционното решение №17/13.12.2021 г. по т. д. № 199/2020 на ОС-Монтана в съответната отхвърлителна част от страна на въззивния съд е уважен предявеният от Национална агенция за приходите, чрез Главен публичен изпълнител при ТД на НАП -В. Т. иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, против на „Т. Ф. ООД и „Гала Н“ЕООД ЕИК[ЕИК], като е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за цесия, сключен на 03.07.2019 г. между „Гала Н“ЕООД -цедент и „Т. Ф. ООД -цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои вземания към „Г. Т. къмпани“ АД и „Б.-2005“ООД , в общ размер на 3 429 810,87 лева. В КЖ се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска от ВКС отмяната му и пререшаване на спора в насока отхвърляне на иска със законните последици.
Ответникът по жалбата НАП изпраща писмен отговор на КЖ със становище за неоснователност.
С КЖ въззивното решение се обжалва в същата част и от страна на „Б.-2005“ЕООД. Въпреки, че това дружество не е било страна в производството по иска, който е уважен от апелативния съд, а е бил ответник по евентуалния иск относно действителността на договора за особен залог, то поради това, че уважаването на първия е условие за разглеждането на втория, следва да се приеме, че неговата КЖ е допустима, поради наличен правен интерес.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предявена е и насрещна касационна жалба по реда и в срока по чл.287 ал. 2 ГПК от страна на НАП-ТДУ-В.Търново срещу същото решение на САС, в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен искът на Държавата срещу същите ответници за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216 ал.1,т.2 ДОПК на договор за цесия, сключен на 03.07.2019 г. между „Гала Н“ЕООД -цедент и „Т. Ф. ООД -цесионер, както и в частта, с която е бил отхвърлен искът на Държавата за прогласяване за нищожен на договорът за особен залог от 28.06.2020 г. сключен между „Б.-2005“ООД и „Т. Ф. ООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:
От страна на НАП-ТДУ-В.Търново-оф.М. са предявени, следните обективно съединени искове: по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК срещу „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД за обявяване на относителна недействителност на сключената между ответниците сделка: договор за цесия от 03.07.2019 г.; а в условията на евентуалност, ако исковете не бъдат уважени, иск срещу същите ответници да бъде обявена нищожността на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД – накърняване на добрите нрави; както и в условията на евентуалност, ако някой от тези искове бъде уважен, е предявен и иск срещу „Б.-2005“ ООД и „Т. Ф. ООД за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД (накърняване на добрите нрави) на договор, сключен между ответниците за учредяване на особен залог на вземания от 28.06.2020 г., вписан в ЦРОЗ на 17.07.2020 г. (съгласно уточнителни молби от 29.01.2021 г. и 19.05.2021 г.).
От събраните по делото съответни писмени доказателства се установяват следните факти и обстоятелства:
Със заповед № Р-04001216003109-020-001/09.05.2016 г. на началника сектор на ТД на НАП В. Т. е възложена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК ревизия на „Гала-Н“ ЕООД относно дължим ДДС за периодите 01.10.2013 г. – 31.10.2014 г. и 01.07.2015 г. – 31.08.2015 г. Заповедта е връчена на ответното дружество по електронен път на 12.05.2016 г. С три последващи заповеди от 11.05.2016 г., от 12.08.2016 г. и от 09.09.2016 г., е разширен обхватът на данъчната ревизия, които допълнителни заповеди също са надлежно връчени на проверяваното дружество по електронен път. Производството по ревизия е било спряно със заповед от 03.10.2016 г. и възобновено със заповед от 17.05.2019 г. На 10.06.2019 г. е съставен ревизионен доклад № Р-04001216003109-092-1/10.06.2019 г., връчен на „Гала - Н“ ЕООД на 11.06.2019 г., който констатира задължения на проверяваното дружество в размер на 1 293 734.72 лв., формирани от дължим ДДС и лихви. Въз основа на констатациите по ревизионния доклад е съставен ревизионен акт № Р04001216003109-091-001/31.07.2019 г., съгласно който общият размер на дължимите данъци и лихви е 1 306 055.39 лв., от които 869 624.72 лв. – главница и 529 681.21 лв. – лихви. Връчването на ревизионния акт на „Гала - Н“ ЕООД е надлежно осъществено по електронна поща на 01.08.2019 г. За събиране задълженията на дружеството в ТД на НАП - В. Т. офис М., е образувано изпълнително дело №[ЕИК]/2016 г., по което задълженията са общо в размер на 1 967 137.20 лв., от които 1 344 224.50 лв. – главница и 622 912.70 лв. – лихви към 20.08.2020 г. По изпълнителното дело са предприети обезпечителни действия, но няма наложени такива обезпечителни мерки, които да гарантират вземането на държавата.
След започване на ревизионното производство и след получаване от „Гала - Н“ ЕООД на ревизионния доклад № Р-04001216003109-092-1/10.06.2019 г. (връчен на 11.06.2019 г.) е сключен договор за цесия от 03.07.2019 г. между „Гала - Н“ ЕООД като цедент и „Т. Ф. ООД като цесионер, който е представен, заедно с уведомление по чл. 99 ЗЗД, и тези документи са приети от първоинстанционния съд като писмени доказателства - с определението си по доклада от 10.02.2021 г. съдът е приел като писмено доказателство, наред с други документи, справка за вписвания по партидата на ЦРОЗ по партидата на дружеството „Б.-2005“ ООД, в която се съдържат и въпросните договор за цесия и уведомление по чл. 99 ЗЗД. Видно от съдържанието на договора за цесия - чл. 1, ал. 1 и чл. 3, цедентът „Гала - Н“ ЕООД прехвърля възмездно на цесионера „Т. Ф. ООД свои вземания от „Г. Т. К. АД и „Б.-2005“ ООД в размер на 3 429 810.87 лева, възникнали и произтичащи от споразумение от 12.09.2016 г. между „Гала - Н“ ЕООД и „Г. Т. К. АД и договор за встъпване в дълг от 14.09.2016 г., сключен между „Гала - Н“ ЕООД, „Г. Т. К. АД и „Б.-2005“ ООД, срещу продажна цена в размер на 1 500 000 лв., платима по банков път в 30-дневен срок от окончателно изплащане на цялата дължима сума от длъжниците. Длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, получено на 03.07.2019 г. С акт за прихващане или възстановяване от 15.04.2020 г. на инспектор по приходите към ТД на НАП [населено място], на основание чл. 129 ДОПК на „Б.-2005“ ООД било признато право да възстанови ДДС в размер на 2 590 055.54 лв. като с последващо решение от 22.04.2020 г. размерът бил променен на 1 535 493.02 лв. и лихва 1 054 562.52 лв. Впоследствие, на дружеството била възложена ревизия по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди 01.06.2015 г. - 31.08.2015 г. за установяване на отговорност за задълженията на дружеството „С. С. ЕООД, във връзка със сделка между двете юридически лица за закупуване на машини. Ревизиращите направили констатации за привидна сделка и привидно плащане, при което е издаден ревизионен доклад № Р2222О62ООО1893-092-001/03.08.2020 г., с който било направено предложение за установяване на отговорност за задължения на дружеството С. С. ЕООД в особено големи размери: ДДС в размер на 2 647 200 лв. и лихва за просрочие в размер на 1 344 202.92 лв. Междувременно, на 17.07.2020 г. в ЦРОЗ е вписан договор за особен залог между „Б.-2005“ ООД като залогодател и „Т. Ф. ООД като заложен кредитор, като заложеното имущество е „всички вземания на „Б. — 2005“ ООД по всички банкови сметки на територията на страната, включително и върху новооткрити сметки“. Вписаният договор за особен залог, сключен на 28.06.2020 г., обезпечава вземане на „Т. Ф. ООД към „Богдана2005“ ООД, придобито чрез договора за цесия от 03.07.2019 г. от „Гала - Н“ ЕООД. С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивният състав е формирал следните правни изводи:
По иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК срещу „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД:
Искът , разгледан по същество, е счетен за основателен. Изложени са съображения, че фактическият състав по т. 4 на чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване относителна недействителност на сделка, извършена от длъжника по публично вземане на държавата, включва обективен елемент (наличие по отношение на длъжника на публично задължение, установено с влязъл в сила административен акт или съдебно решение, и разпоредителна сделка с имущество на длъжника, сключена след датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчване на заповедта на ревизия) и субективен елемент (намерение на длъжника да увреди публичния взискател). Субективният елемент от фактическия състав - намерението за увреждане, не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца. Разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се явява специален закон по отношение на общата разпоредба за обявяване на относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД и не предвижда, когато атакуваното разпоредително действие на длъжника е възмездно, третото лице, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането, а когато разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, е достатъчно да се установи само намерение за увреждане у длъжника. В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, а именно: 1) По отношение на длъжника да е установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2) Длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение, или след датата на връчване на заповедта за ревизия; 3) Сделката или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател. Съответно, в тежест на ответниците и главно на ответника - длъжник на публично задължение, е да оборят твърденията, изложени в исковата молба, като установят, че не са налице фактическите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК като установят, че публичното задължение е погасено на някакво основание, че липсва намерение за увреждане, че длъжникът притежава достатъчно имущества, чрез насочване на изпълнението към които, взискателят може да бъде удовлетворен и пр. В случая, според съда, ищецът е установил, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всеки един от горепосочените кумулативни елементи на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. По делото е установено, за което и няма спор между страните, че по отношение на длъжника „Гала - Н“ ЕООД за периодите 01.10.2013 г. – 31.10.2014 г. и 01.07.2015 г. – 31.08.2015 г. е установено публично задължение за дължими данъци и лихви с влязъл в сила ревизионен акт № Р04001216003109-091-001/31.07.2019 г. в общ размер 1 306 055.39 лв., от които 869 624.72 лв. – главница и 529 681.21 лв. – лихви; както и че така атакуваната разпоредителна сделка (договора за цесия от 03.07.2019 г.) е извършена от длъжника след като му е била връчена (на 12.05.2016 г.) заповедта от 09.05.2016 г. за възлагане на данъчна ревизия, а дори и след връчването му на ревизионния доклад от 10.06.2019 г., (връчен на 11.06.2019 г.), констатиращ публичните задължения. Относно другия обективен елемент - увреждането на публичния взискател, съдът се позовал с константната практика на ВКС напр. решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. ІV-то гр. о. и др, според която увреждане е налице винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, като длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото и да е действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора, за да приеме, че такова увреждане в случая е налице: с процесния договор за цесия, длъжникът „Гала - Н“ ЕООД, прехвърляйки на другия ответник „Т. Ф. ООД, своите вземания в размер на 3 429 810.87 лв. не само че намалява това свое имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване вземането на ищеца, но на практика се лишава от имуществото си, предвид уговорката, че цесионерът ще плати сумата под условие – окончателно изплащане на цялата дължима сума от длъжниците, което събитие не е ограничено със срок и което не е сигурно и следователно, според съда, може и никога да не настъпи, дори в случай на незначителен остатък на дължимата от длъжниците суми. Изводът на съда е, че на практика срещу прехвърляне на своето вземане, длъжникът не е получил никаква насрещна престация – получаване на каквато и да било парична сума, каквото плащане не е налице и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, което плащане може и никога да не бъде извършено. По този начин, длъжникът е увредил кредитора си – държавата, като го е възпрепятствал да удовлетвори своето вземане.
Относно наличието на субективния елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател съдът се е позовал на приетото в решение № 27/28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, II т. о. и др, че естеството на намерението за увреждане няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спори че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В случая, намерението на длъжника за увреждане на своя кредитор се установява от обстоятелството, че договорът за цесия е сключен на 03.07.2019 г., т. е. след връчването на длъжника „Гала - Н“ ЕООД чрез управителя му на ревизионния доклад от 10.06.2019 г. (връчен на 11.06.2019 г.), както и от обстоятелството, че дружеството е прехвърлило свое вземане на „Транс фодер“ ООД, дружество, при което е установено с протокол № ПО-04000619055004-073- 001/27.12.2019 г., че то е подавало нулеви справки декларации по ЗДДС за периода от регистрацията си на 14.05.2019 г. до края на същата година, няма назначен персонал и няма регистрирани ЕКАФП, а съгласно подаден годишен финансов отчет за 2019 г. не притежава активи. Също така, следва да се има предвид, че „Гала - Н“ ЕООД не разполага с достатъчно друго имущество, различно от прехвърленото, с което да покрие задължението си към ищеца – в цитираното по-горе изпълнително производство, образувано в НАП срещу „Гала - Н“ ЕООД е установено, че освен вземанията на „Гала - Н“ ЕООД от „Г. Т. К. АД и „Богдана2005“ ООД, възлизащи 3 429 810.87 лева, длъжникът не притежава имущество, което да позволи на взискателя - държавата да погаси в пълен размер възникналите публични задължения – непогасени и до момента. На практика чрез процесната сделка (договора за цесия) „Гала - Н“ ЕООД се е лишило от единствения си актив, който би могъл да обезпечи и да гарантира събирането на публичните му задължения, поради което, според въззивния състав е явно намерението на длъжника, изразено чрез действията на управителните му органи, за увреждане на фиска. Ето защо, съдът е счел, че изложените съображения, искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК следва да бъде уважен като основателен и доказан като бъде обявена за относнително недействителна спрямо НАП сключената между ответниците „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД сделка: договор за цесия от 03.07.2019 г.
По иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК срещу „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД са изложени в мотивите на обжалвания въззивен акт следните съображения:
По този иск, според съда, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че даденото значително надхвърля по стойност полученото, което в случая не е сторено. Съгласно практиката на ВКС по въпроса, изразена в решение № 107/14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г., I-во т. о. на ВКС, равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият „равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. В случая, за да се направи такъв извод – за значителна неравностойност, не е достатъчно съпоставянето на номиналните стойности по процесния договор за цесия на размера на вземането и размера насрещната престация за цена, тъй като вземането, предмет на сделката има пазарна стойност, която може да не съвпада с номиналната му такава. Едва при установяване на действителната (пазарна) стойност на вземането на „Гала - Н“ ЕООД към момента на сключване на сделката може и да се прецени еквивалентността на насрещната престация. В случая, въпреки дадените му с доклада по делото указания, че носи доказателствената тежест за установяване на значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора за цесия, ищецът не е ангажирал доказателства и тези му твърдения остават недоказани. Ето защо, според въззивния съд, , искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По евентуалния иск на НАП по чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД срещу „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД съдът е изложил, че поради несбъдване на отрицателното процесуално условие за разглеждането му : отхвърляне на основните искове по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК), този иск не следва да бъде разглеждан.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД срещу „Б.-2005“ ООД и „Т. Ф. ООД, съдът е приел същия за процесуално допустим, доколкото макар и трето за атакуваната сделка лице, ищецът обосновава правен интерес предвид засягане на негово имуществено право и възможността му да удовлетвори вземането си срещу „Гала - Н“ ЕООД чрез насочване изпълнението върху вземането, което този длъжник притежава от „Б.-2005“ ООД. Приел е обаче, че искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като по отношение на тази сделка – учредяване на особен залог не е налице основанието за прогласяване абсолютната й нищожност, както претендира ищеца, поради накърняване на добрите нрави, каквато хипотеза в случая не е установена – обезпечаване на задължението, което има длъжникът не може да бъде прието като накърняване на добрите нрави, няма и данни страните по тази сделка със сключването й да целят увреждане на ищеца. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК срещу „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД и вместо него в тази му част постановено ново решение, с което този иск бъде уважен, а евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД срещу „Б.-2005“ ООД и „Т. Ф. ООД следва да бъде отхвърлен. В частта му, с която искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК срещу тези две дружества е отхвърлен, решението следва да бъде потвърдено макар и по други съображения от тези на първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД срещу „Гала - Н“ ЕООД и „Т. Ф. ООД следва да бъде обезсилено, доколкото при уважаване на основния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не се дължи произнасяне по евентуалния иск
Във връзка с развитите от първите двама касатори „Т. Ф. ООД-гр-В. и „Б.-2005“ ООД основания за допускане на касация не се формулират, каквито и да е било правни въпроси, адресирани до ВКС, с оглед подлагането им на дискреция по допълнителните основания за това уредени нормативно в разпоредбите на чл.280 ал.1т. т.1-3 ГПК, евентуално по ал.2. Вместо това се цитират извлечения от множество съдебни решения по чл.290 ГПК и се развиват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че и по двете КЖ липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
От изложеното следва, че от страна на тези, подали КЖ лица не е обосновано основание за допускане до касация.
По отношение на насрещната касационна жалба, подадена по реда и в срока по чл.287 ал. 2 ГПК от страна на НАП-ТДУ-В.Търново срещу същото решение на САС, в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен искът на Държавата срещу същите ответници за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216 ал.1,т.2 ДОПК на договор за цесия, сключен на 03.07.2019 г. между „Гала Н“ЕООД -цедент и „Т. Ф. ООД -цесионер, както и в частта, с която е бил отхвърлен искът на Държавата за прогласяване за нищожен на договорът за особен залог от 28.06.2020 г. сключен между „Б.-2005“ООД и „Т. Ф. ООД, то същата, съгласно разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК, не следва да се разглежда, доколкото не се допускат до разглеждане КЖ на другите двама касатори.
При този изход на производството по чл.288 ГПК направените от страните разноски в производството пред ВКС остават за сметка на всяка от подалите КЖ страни.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №566 от 05.08.2022 г. по в. гр. д. №202/2022 на САС.
Определението е окончателно в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба, продадена по реда и в срока по чл.287 ал. 2 ГПК от страна на НАП-ТДУ-В.Търново срещу въззивно решение №566 от 05.08.2022 г. по в. гр. д. №202/2022 на САС, в съответните части.
В тази част определението подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.