О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60445

София, 16.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2967 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Д. против решение № 26 от 08.04.2021г. по гр. д.№ 128/2021г. на ОС-Сливен, с което отменено решение № 260338 от 17.12.2020 г. по гр. д.№ 1640/2020 г. на РС-Сливен и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора положителен установителен иск за собственост против „НИКЪЛСЪНС ИНДИПЕНДЪНТ ТРЕЙДЪРС“ ООД ЕИК 148037867, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Н. В. № 5, ет.5, офис 501, представлявано от Ш. М. Н., гражданка на Великобритания, да се признае за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на на дворно место, съставляващо УПИ ....от кв. .... по ПУП на [населено място], [община], с площ 1800 кв. м., ведно с построената в същото дворно место масивна жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м. и седем стопански сгради.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност и необоснованост на извода, че ищеца не е бил във владение на имота, а само го е държал.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса : включен ли е сред елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика ? По този въпрос се твърди противоречие с Р № 262/29.11.2011 г. по гр. д.№ 342/2011г. на ВКС, ІІ гр. о., ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, Р № 11/29.02.2016 г. по гр. д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І гр. о., Р № 121/10.04.2020 г. по гр. д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о.

Ответникът по касация „НИКЪЛСЪНС ИНДИПЕНДЪНТ ТРЕЙДЪРС“ ООД ЕИК 148037867, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Н. В. № 5, ет.5, офис 501, представлявано от Ш. М. Н.,гражданка на Великобритания не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

В исковата молба, касаторът твърди, че през есента на 2008 г. е склучил устен договор за продажба на процесния недвижим имот с управителя на ответното дружество. Нотариалната форма не била спазена, но той установил владение върху имота от тогава и го владее спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано, обработвал дворното място и събирал плодовете, полагал грижи за построените в имота сгради и ги стопанисвал ежедневно. Никой не оспорил владението му върху имота и той изплатил местните данъци за него.

Видно от н. а. №.... г. „НИКЪЛСЪНС ИНДИПЕНДЪНТ ТРЕЙДЪРС“ ООД ЕИК 148037867, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Д. З. № 1, ет.3,купува процесния имот. Свидетелите К. и В. дават показания, че през 2007/2008 г. семейство англичани идвали в имота и го ползвали за кратко, от К. знаели, че имали уговорка с него да му го продадат и от тогава само К. го ползвал и се грижел за къщата. Представена е преводна квитанция от 21.11.2019 г. за внесен местен данък и такса смет за периода от 2008 г. до деня на плащане.

РС е приел, че ищецът е установил владение, което отговаря на всички изисквания на закона, поради което иска е основателен.

По въззивната на ответното дружество, въззивната инстанция е отменила решението и е отхвърлила иска, като е приела, че ищецът, въз основа на устната уговорка да купи имота от ответното дружество е установил държане и не е демонстрирал промяна на намерението си за своене на имота и да я противопостави на собственика. Посочено е, че фактическата власт с намерение за придобиване по давност на имота следва да се демонстрира явно, което не е сторил ищеца, а плащането на данъци не представлява действие на промяна на намерението за своене, а евентуално би представлявало неоснователно обогатяване. Презумпцията на чл. 69 ЗС е приета за оборена предвид установеното, че ищеца е само държател, а тази презумпция ползва владелеца.

В изложението е поставен въпроса: „включен ли е сред елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика“, по който се твърди противоречие с Решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д.№ 342/2011г. на ВКС, ІІ гр. о., ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 11/29.02.2016 г. по гр. д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І гр. о. и Решение № 121/10.04.2020 г. по гр. д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о.

Съдебната практика - ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС прие, че фактическия състав на придобивната давност за недвижими имоти, съгласно чл. 79 ЗС включва два елемента - владение и изтичане на десет годишен или пет годишен период от време. Мотивите на съда са свързани с признаците на владението – владението следва да е постоянно, спокойно, явно и несъмнително. Наличието на всеки един от тях се преценява във всеки конкретен случай въз основа на установените факти. /Р № 503/02.05.2012г. по гр. д.№ 83/2011г. І гр. о. Р № 262/01.11.2012г. гр. д.№ 439/12.ІІ гр. о./ Да е несъмнително владението според съдебната практика означава да са ясни и двата елемента, да са изявени чрез действия, които не са двусмислени, да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя. Да е явно владението означава всеки заинтересован, включително и собственика да може да научи /а не да е научил/ за него, като тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивна давност. Р № 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г. о. Р № 106/28.12.2015г. по гр. д.№ 2687/15 г. ІІ гр. о. В настоящия случай уговорката за покупка на имота между английското семейство и ищеца и последвалото ползване на имота от ищеца не може недвусмислено да се прецени като упражняване на владение, защото към момента на уговорката той е признавал правото на собственост на собственика и е имал очакване да му се продаде имота. Не твърди владението да му е предадено от собственика. При уговорка за покупка е установил ползване на имота и не е демонстрирал пред представителя на собственика, че ползва имота вече не предвид очакването да му го прехвърлят, а че го владее за себе си. Законът изисква фактическата власт на владеещия да е непрекъсната и необезпокоявана, но тези признаци нямат отношение към явността и несъмненоста. Плащането на данъци, освен, че не е достатъчно, за да се прецени като демонстрация на намерение за своене, в конкретния случай е извършено със задна дата – през 2019 г. са платени данъци за предходните години. Презумпцията на чл. 69 ЗС ползва владелеца – предположението е, че владелеца владее за сече си, а не държателя, какъвто е бил ищеца.

Касаторът твърди противоречие с Решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д.№ 342/2011г. на ВКС, ІІ гр. о. и Решение № 121/10.04.2020 г. по гр. д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о., с които е прието, че изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца съществува само при завладяване от съсобственик на съсобствен имот, при което съсобственикът следва да демонстрира промяната на намерението си пред другите съсобственици. Това е възприето и в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, което в настоящия случай е неприложимо, защото не се касае за завладяване на съсобствен имот от съсобственик. В цитираните решения, а и изобщо в съдебната практика се приема, че когато се завладява чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, но признаците на владението следва да са налице - владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. Въззивната инстанция не е приела, че собственика трябва да бъде уведомени, че ищеца владее за себе си имота, а че предвид съществуващата уговорка със собственика да закупи имота, той е установил само държане, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Поради това съдът е приел, че ищеца е следвало да демонстрира пред собственика, че е променил намерението си и е започнал да владее за себе си, отричайки правото на собственост на дружеството. Ищецът не е получил владението от собственика, а е имал само устна уговорка да купи от него имота, след което сам е завладял имот, според неговите твърдения в исковата молба, но след уговорката, дружеството – собственик не е посещавало имота. Тъй като фактическата обстановка е различна от тази в посочените решения, съдът не констатира противоречие с тях.

Второто цитирано Решение № 11/29.02.2016 г. по гр. д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І гр. о. е неотносимо към спора, тъй като разглежда хипотеза, когато владението е включено в наследството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и наследника, който владее може да се позове на придобивна давност. Настоящият казус не се отнася за владение, което да е включено в наследство.

Предвид изложеното, въззивното решение не противоречи на съдебната практика, поради което съдът не допуска касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26 от 08.04.2021г. по гр. д.№ 128/2021г. на Окръжен съд-Сливен по касационна жалба, подадена от К. Г. Д.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: