О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60891

гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1236 от 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. У., чрез адв. Д. С., срещу въззивно решение № 7795 от 18.11.2019 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 514870/24.10.2018 г. по гр. д. № 43216/2016 г. на Софийски районен съд и като краен резултат са отхвърлени предявените от Д. Д. У. против „Ю. Б. АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 1995/14.05.2016 г. на директора на „Човешки ресурс“ Е. Г. и началник отдел „Кадри“ Ц. П. и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4917,95 лева за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 4917,95 лв. до пълния предявен размер от 5901,54 лв. е влязло в сила като необжалвано от ищцата.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени в отговора на въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?“ – сочи се противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО и др.; 2./ „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което отхвърля предявените искове на ищеца, въпреки че в съдебния си акт е констатирал липса на конкретни правнорелевантни факти, които са били в тежест на работодателя – ответник при доказване на законоустановения ред за прекратяване на трудовото правоотношение?“ – сочи се противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 34/22.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, II ГО, решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I ГО, решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г. на ВКС, II ТО и др.; 3./ „Кои са критериите, на които следва да отговаря организационно-обособена структура от предприятието на работодателя, за да се дефинира като „част от предприятието“ в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ?“ – сочи се противоречие с решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 329/13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ВКС, IV ГО и решение № 187/28.07.2015 г. по гр. д. № 4168/2014 г. на ВКС, IV ГО; 4./ „Налице ли е „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, когато работодателят извършва реорганизация на дейността си, състояща се от закриване на офиси, сливане, разделяне и др. на отдели или други поделения на дружеството, които водят до намаляване на заетия персонал?“ – сочи се противоречие с решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 653/25.10.2010 г. по гр. д. № 1854/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 526/30.06.2010 г. по гр. д. № 1643/2009 г. на ВКС, III ГО; 5./ „Налице ли е „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено на предприятието работодател?“ – сочи се противоречие с решение № 144/08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 653/25.10.2010 г. по гр. д. № 1854/2009 г. на ВКС, III ГО и определение № 924/18.12.2017 г. по гр. д. № 1986/2017 г. на ВКС, III ГО; 6./ „Длъжен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на отделно звено, когато в оставащите структурни звена на предприятието в същото населено място съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции?“ – сочи се противоречие с решение № 100/05.04.2011 г. по гр. д. № 701/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 179/20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2015 г. на ВКС, III ГО, определение № 504/31.05.2018 г. по гр. д. № 1128/2018 г. на ВКС, IV ГО и др.

Ответната страна по делото „Ю. Б. АД в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение от 30.09.2020 г. настоящото производство е спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС. С определение от 02.11.2021 г. производството е възобновено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ , вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Въззивният съд е приел за установено, че между ищцата и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало през 2008 г. по силата на трудов договор от 18.07.2008 г., сключен с „А. Б. – клон България“, уредено по правилата на чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ след извършеното на 29.02.2016 г. прехвърляне на търговското предприятие на „А. Б. – клон България“ на „Ю. Б. АД, по което считано от 07.03.2016 г. ищцата Д. Д. У. е заемала длъжността „специалист, банка – офис супервайзър“ в „Ю. Б. АД, с място на работа: „Ю. Б. АД, „А. Б. – клон България“, „506 – офис Дупница“. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя – ответник със Заповед № 1995/14.05.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – „поради закриване на част от предприятието”, считано от 31.05.2016 г., при неспазен срок на предизвестие от работодателя. За безспорно по делото е прието, че Управителният съвет на ответното дружество е взел решение на 28.03.2016 г. за закриване на част от предприятието на „Ю. Б. АД, а именно на 49 офиса на дружеството, сред които и офисът в [населено място], в който е работила ищцата. От представен по делото протокол от 22.06.2016 г. е установено, че след извършеното прехвърляне на търговското предприятие на „А. Б. – клон България“, ответното дружество – работодател е одобрило нова организационна структура на банката с ново звено „Алфа клон“, което се намирало под пряко подчинение на главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Въззивният съд е констатирал съобразно представено длъжностно щатно разписание на „Ю. Б. АД – клонова мрежа, и на клонова мрежа към структурната единица „Алфа банк – клон България“, че към 01.03.2016 г. в [населено място] са съществували два офиса: 1/ офис „Дупница“ – част от структурната единица „А. Б. – клон България“, създадена в структурата на „Ю. Б. АД, с общ щат от 5 щатни бройки, от които 4 заети – 2 щатни бройки за длъжността „банков служител, касиер“, 1 щатна бройка за длъжността „ръководител офис, банка“ и 1 щатна бройка за длъжността „специалист банка – офис супервайзър“, заета от ищцата по делото; и 2/ офис „Дупница – ФЦ132“ – част от финансовия център на „Ю. Б. АД, съществувал преди извършеното прехвърляне, с общ щат от 7 щатни бройки, всички заети, както следва: 1 щатна бройка за длъжността „управител“, 2 щатни бройки за длъжността „специалист обслужване на клиенти“, 1 щатна бройка за длъжността „експерт индивидуално банкиране, 1 щатна бройка за длъжността „експерт индивидуално банкиране и главен специалист обслужване на клиенти“ и 1 щатна бройка за длъжността „ръководител сектор индивидуално банкиране“. С решението на Управителния съвет на „Ю. Б. АД от 28.03.2016 г. за закриване на 49 офиса на банката, включително офис „Дупница“, е прието ново длъжностно щатно разписание от 02.06.2016 г., съгласно което в [населено място] е премахнат офис „Дупница“ и остава единствено офис „Дупница – ФЦ 132“, с общ щат от 8 щатни бройки, като в последния се открива 1 щатна бройка за длъжността „специалист обслужване на клиенти“. Прекратени са трудовите правоотношения с всички служители, наети в офис „Дупница“, с изключение на служителката М. Б. Н., която е преназначена в офис „Дупница ФЦ 132“ на посочената длъжност „специалист обслужване на клиенти“.

Съобразно тези данни въззивният съд е стигнал до решаващия си извод, че всеки един от горепосочените банкови офиси притежава характеристиките на организационно обособена структура в предприятието на банката – ответник, на която е възложено осъществяването на относително самостоятелна стопанска дейност. Като доказателство за последното е счел приложените длъжностни характеристики, от които се констатира, че в щатните разписания на двата офиса съществуват различни длъжности, а оттук е направил извода, че всеки един от офисите е извършвал самостоятелна стопанска дейност. Съобразил е и заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, установило различия не в характера на извършваната дейност в офис „Дупница“ и в офис „Дупница – ФЦ 132“, а в параметрите на предлаганите от тях банкови продукти и услуги, органа, одобряващ кредитите, както и използваните софтуерни продукти. Посочил е, че като организационно обособена единица банковият офис може да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като при преустановяване дейността на някой от офисите и неговото цялостно закриване като част от структурата на предприятието на търговеца, какъвто е и процесният случай, служителите в съответния офис подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ. Предвид разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ в тези случаи липсата на проведен подбор не води до незаконосъобразност на уволнението. С оглед изложеното въззивният съд е приел за законосъобразно извършеното едностранно от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Д. У., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Първият и вторият въпрос са привързани към доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставени, въпросите по естеството си не представляват правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството, ако касационното обжалване бъде допуснато.

Въпроси от трети до шести обобщено се свеждат до въпроса кога е налице „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, както и дали в този случай работодателят е длъжен да направи подбор. По тези въпроси е постановено Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че „закриване на част от предприятието“ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ е налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието – то следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./. В някои случаи обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и/или самостоятелна сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община, област. По отношение на правото на подбор в тълкувателното решение е посочено, че при закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т. е. извършването му е по негова преценка. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции.

В процесния случай въззивното решение изцяло кореспондира с правните разрешения дадени с тълкувателното решение. Съдът е изследвал доказателствата по делото и е изложил мотиви защо е приел, че банковите офиси притежават характеристиката на организационно-обособена структура в предприятието на банката - ответник по делото. Посочил е, че офисът на банката, където е работила ищцата, е имал самостоятелна организационна структура, в която се предвиждат различни длъжности, свързани както с обслужването на клиенти, така и с ръководство на звеното, както и че всеки офис на банката е извършвал самостоятелна стопанска дейност. Въззивният съд е приел, че при преустановяване дейността на един от банковите офиси и премахването му като част от структурата на предприятието на търговеца работещите в него подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, като в този случай от преценката на работодателя зависи дали ще упражни правото си на подбор.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноските, сторени за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7795 от 18.11.2019 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Д. Д. У., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Ю. Б. АД, ЕИК: 000694749, сумата от 300 (триста) лева – разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: