Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЮЛИЯ КОВА. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 1004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Директор на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/- Варна, чрез процесуален представител юрк. Б. Й. срещу Решение № 1686/29.11.2023 г. на Административен съд – Варна постановено по административно дело № 1542/2023 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна, в частта й по т. 2, с която младши инспектор Я. Г. Г. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ-Златни пясъци при ОДМВР-Варна е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие, както и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна, с която е изменена първата заповед и срокът на отстраняването е удължен до 19.09.2023 г.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради необоснованост и противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на двете заповеди. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции..

Ответникът по касация – Я. Г. Г., в писмен отговор подаден от адв. В. оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

За да постанови обжалваното решение АС-Варна е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Според първоинстанционния съд е установено наличието на първата от двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но по отношение на втората предпоставка, в Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г на директора на ОДМВР -Варна няма изложени обективни данни служебното положение на Г. да затрудни разкриването на обективната истина.

Съдът е посочил, че не е спазен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на процесните заповеди, не е съобразено с целта, за която актът е издаден, и приложената мярка засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото.

Решението е неправилно.

Правното основание за издаване на Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд в процесния случай материалноправните предпоставки за временно отстраняване на младши инспектор Я. Г. са изпълнени.

Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство срещу служителя на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

Временното отстраняване от длъжност е мотивирано с част от съображенията изложени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, а именно: във връзка с изпълняваната длъжност като служител в ОДМВР-Варна, младши инспектор и старши полицай Г. би могъл да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване и да получи достъп до лични данни и адреси на свидетели по случая, на които да окаже въздействие и по този начин да затрудни разследването. Тези мотиви кореспондират с необходимостта в хода на дисциплинарното производство да се събират доказателства, вкл. такива по смисъла на чл. 44 АПК - сведения от не участващи в производството лица, включително от други полицейски служители и граждани. Това означава, че служебното положение на служителят би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство в смисъл, че предвид заеманата длъжност, същия е възможно да извърши действия в качеството му на полицейски орган, с които да окаже въздействие върху свидетели и манипулира служебна информация като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Изложените мотиви за временното отстраняване покриват законовия минимум, за да се приеме, че заповедта е мотивирана.

Срокът за отстраняване от длъжност по закон е кратък - два месеца, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Не посочването на срок в оспорената заповед не влече като последица нейната незаконосъобразност. Предвид издаване на последващата заповед - на 18.08.2023 г., с която е удължен срока за отстраняването на служителя до 19.09.2023 г. е видно, че е спазен законоустановения срок, съгласно нормата на чл. 214, ал. 3 ЗМВР. Липсват твърдения и данни служителят да е бил отстранен от работа за време извън законовоустановеното.

Неправилно АС-Варна е приел за нарушен принципа за съразмерност - Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна в оспорената й част, е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма - осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство.

Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбите срещу Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г., двете издадени от директора на ОДМВР -Варна да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1686/29.11.2023 г. на Административен съд – Варна постановено по административно дело № 1542/2023 г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Г. Г. срещу Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна, в частта й по т. 2, с която е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Г. Г. срещу Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Варна .

ОСЪЖДА Я. Г. Г. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Варна сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА