Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 4517/2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 2962 от 03.05.2022 г., постановено по административно дело № 2351/2022 г., Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отхвърлил жалбата на Р. П. срещу решение № 1040-21-128/11.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-1523-2 от 22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 214-00-1523-1/20.02.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) поради заличени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателката за периода от месец 01.2014 г. до месец 11.2017 г. вкл. от осигурителя „КОРТИНА СОФИЯ“ ЕООД, [ЕИК], разпореждане № 214-00-1523-3 от 22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, поради неизпълнение на условията на чл. 54а от КСО, и разпореждане № 214-00-1523-4 от 22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за периода от 06.02.2017 г. до 05.10.2017 г. в размер на 2310,72 лв.; 2) осъдил Р. П. с [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ – София-град съдебни разноски в размер на 100 лв.
Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Р. П., действаща чрез пълномощника си адвокат Челебиев, в която са изложени съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез отмяната на оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърдените с него три разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица, или, след отмяната на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане на АССГ. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез надлежно упълномощената главен юрисконсулт Атанасова, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Възвежда претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага същото да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
За да постанови оспореното пред АССГ негово решение директорът на ТП на НОИ – София-град е приел, че Р. П. в релевантния за казуса период не е била „осигурено лице“ по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, защото не е извършвала трудова дейност в полза на „КОРТИНА СОФИЯ“ ЕООД, с което дружество е била в трудово правоотношение. Органът се е позовал и на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, издадени на осигурителя, за заличаване на подадените данни за Пульова по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен доход и осигурителен стаж в регистъра на осигурените лица с вид осигурен „01“.
За да не уважи сезиралата го жалба от Пульова срещу това решение първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на административния орган, като е аргументирал извод, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразен.
Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение.
На първо място следва да се акцентира върху това, че издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което в последващ период би обусловило правото му да получава обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Поради това АССГ е трябвало да уважи направените от жалбоподателовия повереник доказателствени искания в тази насока с молбата му от 11.04.2022 г. Като не го е сторил, съдът не е обезпечил правото на защита на жалбоподателката.
Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град.
При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за това упражнявала ли е Р. П. трудова дейност в полза на „КОРТИНА СОФИЯ“ ЕООД през периода януари 2014 г. – ноември 2017 г. вкл., за което доказателствената тежест лежи върху жалбоподателката. Съдът следва също така да обсъди всички относими към предмета на спора нейни възражения и да им даде изричен отговор в мотивите си.
При този изход на делото по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2962 от 03.05.2022 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 2351/2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА