Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 4521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 406 от 01.03.2023 г., постановено по административно дело № 1813/2022 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил по жалба на П. П. решение № 2153-15-198/14.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-176/16.03.2022 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив; 2) изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – вх.№ 1012-15-245/16.05.2022 г., с което П. П. е отправил заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1-2 от КСО; 3) осъдил ТП на НОИ - Пловдив да заплати на П. П. сумата от 2 320 лв. разноски по делото.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло жалба на П. П. против решение № 2153-15-198/14.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив като неоснователна. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение. В допълнителна молба, подадена от пълномощника му старши юрисконсулт Панов, се подържат заявените искания, като е направено и възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касация П. П. от гр. Пловдив, действащ чрез пълномощника си адвокат Калчев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на разноските по делото и за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С процесното разпореждане от 16.03.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, на П. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б от КСО по заявлението му от 20.12.2019 г., тъй като не отговаря на едно от условията по чл. 69б, ал. 1 от КСО за пенсиониране по реда на тази разпоредба – няма 10 години осигурителен стаж от първа категория (изобщо няма придобит стаж от първа категория), и на едно от условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО – няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 11 години и 9 месеца. Недостигът на стаж от втора категория, където е съсредоточен спорът между страните, обусловил отказа за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора по т. 53б или т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./) положеният от заявителя труд през периода 01.01.2000 г. – 19.12.2019 г. на длъжностите „технолог, водещ специалист по ремонта на авиационна техника, инженер авиационно и самолетно оборудване, авиоинженер електро и приборно оборудване“, положен в „Авионамс“ АД – Пловдив. Същевременно в изпълнение на влязло в сила решение № 1179/08.02.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8521/2021 г., с което е оставено в сила решение № 1075/27.05.2021 г. по адм. дело № 3320/2020 г. на Административен съд – Пловдив, органът е зачел от втора категория труд положеният от Попов стаж на длъжност „технолог“ в „Авионамс“ АД – Пловдив, но за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г.

Недоволен от разпореждането, Попов го е обжалвал по административен ред с оплакване, че неправилно са тълкувани и приложени цитираните съдебни актове, защото съгласно тях като втора категория труд е следвало да бъде зачетен и стажът му в „Авионамс“ АД – Пловдив през периода 01.01.2000 г. – 19.12.2019 г. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането. По отношение на спорния стаж е посочил, че стажът, за който Попов претендира, че следва да се зачете от втора категория, е положен при действието на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в чийто обхват не попадат заеманите от заявителя длъжности през този период (01.01.2000 г. – 20.12.2019 г.).

За да счете жалбата на П. П. срещу това решение за основателна, Пловдивският административен съд е приел, че ако и решението и потвърденото с него разпореждане да са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и бе допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, те са в противоречие с материалния закон. Съдът се позовал на заключението на оспорената от административния орган съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Обсъждайки установените факти през призмата на приетите от него за приложими за спорния период разпоредби на т. 53б и т. 67 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониран, съдът е формирал решаващ извод, че трудът, полаган от П. П. през периода 01.01.2000 г. – 20.12.2019 г., следва да бъде приет за такъв от втора категория.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт и потвърденото със същия разпореждане, базиран върху неприложима за спорния период нормативна уредба.

За категоризиране на труд след 2000 г. не са приложими правилата на ПКТП, отм., а на НКТП, в чийто обхват не попадат заеманите от П. П. длъжности през периода 01.01.2000 г. – 20.12.2019 г. От свидетелските показания и заключението по назначената СТЕ също не се установяват факти и обстоятелства, които да водят до извод, че стажът на Попов в спорния период попада в обхвата на чл. 2, т. 11 от НКТП във връзка с чл. 9, ал. 19 от Инструкция № 13 от 31.10.2020 г. на управителя на НОИ (каквото е твърдението на неговия повереник). Същевременно в НКТП липсва аналогична разпоредба на т. 67 от ПКТП, отм., за причисляване на труд към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производство е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. За пълнота следва изрично да се акцентира върху това, че при произнасянето си административните органи стриктно са изпълнили указанията на съда, вменени им с цитираните по-горе съдебни актове, като са зачели за стаж от втора категория положеният от Попов труд в „Авионамс“ АД –Пловдив само в периода до 31.12.1999 г., а не и в последващия.

Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за основателност на оспорването от Попов на контролния административен акт и потвърдения с него отказ на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя (настоящ касатор) при хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, не може да бъде споделен. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на НКТП за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което следва да се приеме, че към датата на подаването на заявлението за пенсиониране за П. П. не е било възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия при условията на тази разпоредба: лицето да е работило поне 15 години при условията на втора категория, както законосъобразно са преценили и административните органи.

Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и на потвърденото с него разпореждане (по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК), поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Попов правилно не е бил пенсиониран при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд. Правото на лицето да се пенсионира при условията на 69б, ал. 2 от КСО към датата на заявлението му за пенсиониране (20.12.2019 г.) е неналично, в каквато насока е и съвпадащият краен правен извод на ръководителя на пенсионното осигуряване на ТП на НОИ – Пловдив, на директора на същото ТП на НОИ и на настоящия съдебен състав.

По тези съображения касационната инстанция намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Пловдивският административен съд при постановяване на решението си не е издирил приложимия в случая материален закон (НКТП), довело до неправилен краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на П. П. се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за възнаграждение на представляващия го адвокат в касационното производство.

При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също следва да бъде удовлетворено, като Попов бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата 400 лв., от която 200 лв. за заплатената държавна такса по касационното оспорване и общо 200 лв. (по 100 лв. на инстанция) за осъществената защита на опонента му от юрисконсулт в производствата пред Пловдивския административен съд и пред Върховния административен съд. Размерът на възнаграждението е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 406 от 01.03.2023 г., постановено по административно дело № 1813/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П. П. от гр. Пловдив против решение № 2153-15-198/14.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА П. П., [ЕГН], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив сумата от 400 (четиристотин) лева за разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА