Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 1168/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. А., с подробно развити касационни основания, срещу Решение № 1641/23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1881/2023г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Варна чрез процесуален представител главен юрисконсулт Е. Л. оспорва касационната жалба като неоснователна в подаден писмен отговор.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащо на касационно оспорване съдебен акт.
С Решение № 1641/23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1881/2023г. съдът е отхвърлил жалбата на Т. Д. Атанaсова, против Решение № 2153-03-118/27.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]/08.04.2020 на ръководител на ПО при ТП - Варна на НОИ, с което по Заявление вх. № 2113-03-2589/13.09.2021 г. й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69в, ал. 1 КСО – за лица, които заемат учителска длъжност и имат навършена възраст за 2021 г. за жените 58 г., 08 месеца и учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца. Присъдени са разноски.
За да постанови съдебният акт, съдът е приел за установено, че Т. А. е навършила изискуемата възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО вр. чл. 196, ал.1, т. 6 от НПОС - 58 год. 08 мес. за жените за 2021 г., тъй като е на възраст 60 год. 06 мес. 19 дни към датата на подаване на заявлението 13.09.2021 г. Има и изискуемия учителски осигурителен стаж 25 год. 08 мес. за жените, като има учителски осигурителен стаж 26 год. 01 мес. 02 дни, но не отговаря на последната кумулативна предпоставка - към датата на подаване на заявлението да е заемала учителска длъжност. Решаващият извод е мотивиран с влезлите в сила и изпълнени Задължителни предписания № ЗД-1-03- 01317944 / 07.03.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т.А., за периода от 13.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят извод, че правилно прието, че не е било налице едно от кумулативните изисквания на чл.69в, ал.1 от КСО - към датата на подаване на заявлението Т. А. да е заемала учителска длъжност.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното разпореждане, като са събрани относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните.
При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Спорът е правен и се концентрира само върху приложението на хипотезата на чл.69в, ал.1, КСО.
По силата на чл. 68, ал. 1, изр. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до 31 декември 2029 г. с по 2 месеца за жените. Отчитайки специфичния характер на учителския труд, законодателят е предвидил възможност учителите да се пенсионират при по-благоприятни условия по реда на чл. 69в от КСО. Във връзка с това, на основание чл. 2, ал. 6 от КСО освен във фонд "Пенсии" учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска. Разпоредбата на чл. 69в, ал. 1, изр. 1 от КСО урежда по-ранно пенсиониране на учителите. Така жените учители придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца, като считано от 31 декември 2016 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година. Наред с това, чл. 69в, ал. 3 от КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че към датата на подаването на заявлението – декларация, а именно 13.09.2023 г., Т. А. не е заемала учителска длъжност. Правилно е отчетено в решението, предмет на касационен контрол, че със Задължителни предписания № ЗД-1-03- 01317944 / 07.03.2023 г. са заличени данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т. А., за периода от 13.09.2021 г. до 30.09.2021 г. При осъществения инцидентен контрол на задължителните предписания не се установява последните да страдат от пороците нищожност и унищожаемост (арг. от чл. 144 АПК вр. с чл. 17 ГПК). Същите не са били надлежно оспорени от осигурителя и са породили правното си действие. Ето защо съответно на това е прието, че към датата на подаване на заявлението Т. А. не е заемала учителска длъжност. Поради което са правилни и законосъобразни решаващите изводи на Административен съд - Варна относно правата на касатора за придобиване право на пенсия като учител.
В касационната жалба не се съдържат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за тяхното издаване. Неотносими към спора са оплакванията в касационната жалба относно Задължителни предписания № ЗД-1-03- 01317944 / 07.03.2023 г. за заличаване на данните, тъй като това е адм. акт, който е придобил стабилитет и няма как да не бъде съобразяван в производството.
Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице посочените касационни основания за неговото отмяна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК , Върховният административен съд - състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1641/23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1881/2023г. по описа на Административен съд - гр. Варна.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ