Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4734 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник - председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез юрк. А. В., против решение № 1988 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 5529/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Р. М. е обявена нищожността на заповед № ДС - 131/23.05.2022г. за прекратяване на служебното й правоотношение.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище за валидност на административния акт и твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на заместване, съгласно чл.14, ал.3 от ЗПКОНПИ и чл.13, ал.1, т.1 и т. 2 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и на нейната администрация. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира сторените разноски.
Ответната страна - Р. М., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, при съобразяване с разпоредбата на чл.218 от АПК, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна:
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е заповед №ДС -131/23.05.2022г., издадена от А. С. - за председател на КПКОНПИ, с която на осн. чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. във вр. с чл.14, ал. 3, ал.1, т.2 и т.8 от ЗПКОНПИ и утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 23.05.2022г. е прекратено служебното правоотношение на Р. М. на длъжността "Държавен инспектор" в отдел "Декларации", дирекция "Публичен регистър" при КПКОНПИ.
За да се произнесе по спора и прогласи нищожността на посочената по - горе заповед, съдът е установил, че е издадена от А. С. - за председател на КПКОНПИ, съгласно решение от 02.02.2022г. на Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ. Позовавайки се на чл.106, ал.1 от ЗДСл., съдът е приел, че компетентен да прекрати служебното правоотношение в хипотезите, посочени в тази правна норма е органът по назначаването, а такъв съгласно чл.14, ал.1, т.8 от ЗПКОНПИ е нейният председател, какъвто издателя на акта не е. Изложил е съображения, че въпреки дадените изрични указания от съда, не са ангажирани доказателства от ответника в това производство за оправомощаването на А. С. в качеството му на заместник - председател на КПКОНПИ да изпълнява функциите на председател на Комисията, респ. на орган по назначаване спрямо служителите. Съдът не е споделил доводите на ответната страна - сега касатор, че заповедта е издадена в условията на заместване от заместник - председателя на КПКОНПИ, който притежава компетентност за това, съгласно чл.14, ал.3 от ЗПКОНПИ. По тези съображения, съставът на АССГ е стигнал до краен извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е прогласил нищожността й. Решението е неправилно постановено.
По делото не е налице спор по фактите и те са правилно установени от първоинстанционният съд. Оспорената заповед № ДС - 131 от 23.05.2022г. е издадена от А. С. - заместник - председател на КПКОНПИ, избран с решение на Народното събрание от 26.04.2018г., а с решение на НС на РБ от 02.02.2022г. предсрочно е прекратено правоотношението на председателя на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022г. Съгласно чл.8 от ЗПКОНПИ и чл.5 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник - председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в ЗПКОНПИ. Правомощията на председателя на КПКОНПИ са посочени в разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1- т.11 от закона и е безспорно, че той упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на Комисията. Към датата на издаване на заповедта - 23.05.2022г. правоотношението на председателя на Комисията е прекратено предсрочно, считано от 01.03.2022г. с решение прието от 47 - то Народно събрание на 22.02.2022г. По делото не се твърди и липсват данни да е бил избран по надлежния ред нов председател на КПКОНПИ, нито пък да е бил определен друг, който временно да изпълнява длъжността председател на КПКОНПИ. Заповедта е издадена от заместник - председателя на Комисията на основание чл.14, ал.3 от ЗПКОНПИ в условията на заместване.
Съгласно цитираната разпоредба, заместник - председателят на Комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие, аналогично е и разрешението дадено в разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, съгласно което заместник - председателят, освен че подпомага председателя на комисията, го замества при негово отсъствие. Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, а издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В случая не сме изправени пред хипотезата на липса на компетентност на заместник - председателя на КПКОНПИ да издаде заповед по чл.106, ал.1, т.2 във вр. с чл.8 от ЗДСл. и оспорената заповед не страда от този порок.
Основателни са наведените доводи в касационната жалба, че предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ, заповедта е издадена в условията на заместване от заместник - председателя, каквито правомощия са му предоставени, съгласно чл.14, ал.3 от ЗПКОНПИ и чл. 13, ал.1, т.2 от ПУДКПКОНПИ. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява . В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, прекратено предсрочно правоотношение на председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на Народното събрание, с който е избран председател или временно изпълняващ длъжността такъв, правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е предвидено правомощие да го замества в негово отсъствие.
Следва да се отбележи, че необходимост от заместване е налице, не само когато титуляра отсъства временно по различни обективни причини, но и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие председателят на КПКОНПИ се представлява от нейният заместник - председател, включително и при упражняване на функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители, както е процедирано в случая с оспорената пред АССГ заповед за прекратяване на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.
Горните съображения налагат извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл. във вр. с чл.14, ал.3 и ал.1, т.2 и т.8 от ЗПКОНПИ от заместник - председателя на КПКОНПИ, изпълняващ правомощията на председателя на Комисията по силата на закона при условията на заместване на председателя и отсъствие, без да е необходимо изрично овластяване с друг акт.
Като е стигнал до извод за нищожност на оспорената заповед, поради липсата на компетентност на издателя й, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1988 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 5529/2022 г. на Административен съд София - град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА