Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр. София, 01.11.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Ц. Н. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 638 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. М. против решение № 263258/07.11.2022 г., постановено по гр. д.№ 14117/2020 г. от ІІ-ри бр. състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС, предвид доводи за недопустимост на съдебното решение и проверка на това твърдение на касатора.

Съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл.57, ал.2 СК и е потвърдил решението на СРС, с което ответницата е осъдена да заплаща месечна наемна цена за предоставеното ползуване на семейно жилище след прекратяването на брака, като е намалил определения от СРС размер на месечната наемна цена.

Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване. Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение е дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл.49 ал.4 от СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на единия от съсобствениците съгласно чл.56 от СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения. И в двата случая възникват задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на цената на ползването. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено по силата на утвърдено от съда споразумение по чл.49 ал.4 от СК. Правомощието на съда да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ – спорна администрация. Разликата е единствено в предпоставките – съдът може да разпредели ползването, когато вещта е съсобствена и са налице другите предпоставки на чл.32 ал.2 от ЗС, докато правомощието на съда по чл.56 от СК съществува и когато няма съсобственост (собственик е единият съпруг или трето лице). Искането за определяне на цената на ползването (наема) е искане за пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Законът не задължава съда да уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното жилище. Съдът е осъществил правомощията си по тези мерки, като постанови, кой да ползва семейното жилище. Затова страната, която има материални права върху жилището може допълнително да поиска определянето на цената на ползването (която е в размер на наема). Същото право страната има и когато съдът не е взел решение по мерките, защото е потвърдил споразумение между страните. И в този случай страната по споразумението може да иска пълно уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното жилище.

За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, предявеният осъдителен иск е недопустим. Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението (чл.124 ал.2 от ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването.

В случая се твърди по исковата молба, че имотът е лична собственост на ищеца, като ползуването на семейното жилище е предоставено на ответника, по силата на съдебното решение за прекратяване на брака. В този случай, по силата на съдебното решение между страните са възникнали наемни правоотношения и по съображенията, изложени по-горе, за страната, собственик на имота съществува правото да иска определяне на месечна наемна цена, дължима от ползуващия жилището бивш съпруг. Производството по реда на чл.57, ал.2 СК е по спорна съдебна администрация, но искът не е осъдителен за заплащане на наемна цена, а съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата.

В исковата молба, в обстоятелствената част се съдържат твърдения, които водят до извод за предявен именно иск за определяне на наемна цена на основание чл.57, ал.2 СК, като същевременно е налице противоречие с формирания от ищеца петитум на исковата молба - иска се осъждане на ответницата да заплаща наемна цена от влизане в сила на решението за прекратяването на брака в частта за предоставяне на семейното жилище, за в бъдеще, без да е посочен краен период. Съдът е постановил осъдителен диспозитив въз основа на така формирания петитум.

Доколкото, по съображенията, изложени по-горе, иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването, съдът се е произнесъл по недопустим иск. Налице е и нередовност на исковата молба. Противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, в която се твърди и се излагат доводи в насока, че съдът следва да определи размер на месечната наемна цена за ползуването на жилището от една страна и формирания петитум, с която се претендира осъждането на ответницата да заплаща наемна цена, не е отстранено от съда, за което той следва да следи служебно. Това негово неизпълнение на процесуалните задължения е довело до постановяването на недопустимо съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане се остави производството без движение, като се дадат указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а именно да се отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на същата, като се уточни – определяне на наемна цена за ползуването на жилището ли се претендира или осъждане за заплащане на наемна цена, като с оглед уточнението на ищеца се прецени допустимостта на иска /ако се претендира осъждане за бъдещ период/. Следва да се уточни от ищеца и каква сума се претендира за минал период, като основанието за тази претенция не е това по разпоредбата на чл.57, ал.2 СК, а е на принципа на неоснователното обогатяване, но при всички случаи това следва да бъде посочено от ищеца, доколкото в този случай се касае за отделен, осъдителен иск, с друго правно основание.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да бъдат определени при новото разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 263258/07.11.2022 г., постановено по гр. д.№ 14117/2020 г. от ІІ-ри бр. състав на СГС.

ВРЪЩА делото на СГС, за ново разглеждане на исковата молба, от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.