ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395

гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Елеонора Чаначева

Членове:Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Е. А. Ч. касационно търговско дело № 20238003900253 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.А. Т. частна касационна жалба на ищеца А. Й. С. срещу определение № 726 от 10.11.2022г. по възз. ч.т. д.№ 927/2022г. на САС.С него е потвърдено решение № 949/02.08.2022г. по т. д.№ 953/2021г. на СГС, в частта му с характер на определение, за прекратяване на производството по предявения от А. Й. С. евентуален иск, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество от 12.03.2021г. за промяна на начина на управление (двамата управители Б. Ю. и Й. А. занапред да управляват и представляват дружеството само заедно, за промяна на адреса и седалището на управление, за вземане на решение за ангажиране на отговорността на ищеца в качеството му на бивш управител, за предявяване срещу него на иск по чл.145 ТЗ и за приемане на нов учредителен акт).

В частната касационна жалба се поддържа, че прекратителният първоинстанционен съдебен акт е недопустим, като постановен при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.Частният касатор счита, че е налице връзка на обусловеност между висящото т. д.№ 492/2021г. на СГС, образувано по предявения от него иск, с правно основание чл.74 ТЗ, за оспорване на законосъобразността на решението на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 09.03.2021г. за изключването му като съдружник, за поемане на дяловете му и за уреждане на имуществените отношения с дружеството и прекратеното производство по исковете по чл.74 ТЗ срещу последващите решения на едноличния собственик на капитала от 12.03.2021г.Оспорва и изводите на въззивния съд, че решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 09.03.2021г. имат по отношение на него незабавно действие, независимо, че не са вписани по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. По тези съображения счита, че прекратеното производство по иска с правно основание чл.74 ТЗ е допустимо.Искането е за отмяна на обжалваното определение, за обезсилване на прекратителния първоинстанционен акт и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за спиране на производството по делото до окончателното разрешаване на спора по т. д.№ 492/2021г. на СГС или за разглеждане на спора по същество.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на определение № 264/11.05.2018г. по ч. т.д.№ 829/2018г. и определение № 239/28.02.2011г. по ч. т.д.№ 113/2011г., и двете на II т. о., по следните процесуалноправни въпроси:

1.Допустимостта, респ. основателността на исковете, с правно основание чл.74 ТЗ, срещу решения на общо събрание на съдружниците(ОСС) едноличен собственик на капитала (ЕСК), последващи изключването на съдружник, обусловена ли е от законосъобразността на решението на ОСС за изключване на съдружника, предмет на друго дело, образувано по предявена искова молба, също с правно основание чл.74 ТЗ, от изключения съдружник?

2.Дело, образувано по искова молба, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решение на ОСС за изключване на съдружник, обуславящо ли е за допустимостта и изхода на дело, образувано по молба, с правно основание чл.74 ТЗ, от изключения съдружник за отмяна на последващи изключването му решения на ОСС/ЕСК?Преюдициално ли е по отношение производството, образувано по молба, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на последващи изключването на съдружник решения на ОСС, производство по иск, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решение на ОСС за изключване на съдружника?

3.Дело, образувано по молба, с правно основание чл. 74 ТЗ, на изключен съдружник за отмяна на последващи изключването му решения на ОСС/ЕСК обусловено ли е от изхода на дело, образувано по искова молба, с правно основание чл.74 ТЗ, на изключения съдружник срещу решението на ОСС за изключването му като съдружник в дружеството?

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

4.Невписано в ТРРЮЛНЦ решение на ОСС за изключване на съдружник има ли незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството или взетото решение поражда своите последици спрямо съдружниците, считано от вписването му в ТРРЮЛНЦ, съгласно чл.140, ал.4 ТЗ?

5.Допустими ли са искове по чл.74 ТЗ на изключен съдружник за отмяна на решения на ОСС/ ЕСК, последващи вземането на решението на ОСС относно изключването на съдружника?

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответното дружество „Метро плюс“ ООД.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за неоснователно релевираното в частната жалба оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част с характер на прекратително определение.Приел е, че то не е постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като, дори и при успешно провеждане на исковете по висящото т. д.№ 492/2021г., съдебното решение ще има действие само занапред и не би възстановило към минал момент качеството на ищеца като съдружник в дружеството.На следващо място, въззивната инстанция е приела, че, макар и решенията на ОСС на ответното дружество от 09.03.2021г., сред които е и решението за изключване на ищеца като съдружник, да не са вписани по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, липсата на вписване не влияе върху действието на решенията във вътрешните отношения между ищеца като съдружник и дружеството и пораждат незабавно действие. Приела е, с оглед незабавното действие на решенията на ОСС от 09.03.2021г. във вътрешните отношения между ищеца и дружеството, което не е в зависимост от вписването по чл.140, ал.4 ТЗ, че ищецът е изгубил качеството си на съдружник, поради изключването му като такъв, и към 12.03.2021г. не е имал това качество.Изведени са решаващи мотиви, че липсата на качеството съдружник на ищеца към момента на вземане на решенията от 12.03.2021г., води до недопустимост на производството по предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ, поради липса на активна процесуална легитимация.

Поставените от частния касатор въпроси в изложението към частната касационна жалба са значими в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но по тях не са налице въведените допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси № 1, № 2 и № 3 следва да бъдат конкретизирани, уточнени и квалифицирани, съгласно правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, така: Налице ли е връзка на преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по иск на изключения съдружник, с правно основание по чл.74 ТЗ, срещу решението на ОСС за изключването му като съдружник в дружеството и производството, образувано по иск на изключения съдружник, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на последващи изключването му решения на ОСС.

В мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023г. по тълк. д.№ 1/2020г. на ОСТК на ВКС е прието, че решението за изключване на ищеца като съдружник е обуславящо само за тези последващи решения на ОСС, които касаят промени в правното положение на дружеството, настъпващи в резултат на прекратеното членствено правоотношение и подлежащи на отразяване в търговския регистър (напр. свързаните с намаляване или едновременно намаляване и увеличаване на капитала - чл. 148 и чл. 149 ТЗ, персоналния състав, правно-организационната форма на дружеството и пр., към които следва да се причисли и решението за освобождаване на съдружника като управител, взето с оглед прекратяване на участието му в дружеството).Даденото от въззивния съд разрешение по въпроса е в съответствие с посоченото тълкувателно решение, тъй като последващите решения от 12.03.2021г не касаят промени в правното положение на дружеството, които настъпват пряко в резултат на прекратеното членствено правоотношение на ищеца, поради което предходното решение на ОСС за изключване на ищеца като съдружник не е обуславящо за тях.

Въпрос № 4, уточнен и квалифициран от касационния съд, касае приложението на чл.140, ал.4 ТЗ. Установената по него актуална, служебно известна и изцяло споделяна от състава съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК (цитираните и от въззивния съд решение № 1365/09.11.2009г. по т. д. № 184/2009г., I т. о., решение № 39/15.04.2011г. по т. д.№ 526/2001г., I т. о., решение № 90/11.09.2009г. по т. д.№ 439/2008г., II т. о., решение № 100/04.06.2010г. по т. д.№ 799/2009г., ІІ т. о., и цитираното в него решение № 690/03.12.2008г. по т. дело № 349/2008г., ІІ т. о. ), приема, че във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници решението на ОСС поражда незабавно действие, като предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица.Наличието на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК изключва приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - „от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, изяснено в т. 4 от ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице въведеното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по въпрос № 5.Въпросът следва да се конкретизира и уточни така: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците/ едноличния собственик на капитала по чл.74 ТЗ, когато ищецът е загубил качеството на съдружник с предходно решение на общото събрание на съдружниците?По този въпрос е формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в цитираните и от въззивния съд ТР № 1/2020г. по тълк. д.№ 1 /2002г., ОСГК, решение № 128/19.11.2009г. по т. д.№ 269/2009г., I т. о., и посочените в него решение № 1225/27.06.2002г. по гр. д.№ 2291/2001г., V г. о., решение № 1284/20.10.2003г. по гр. д.№ 1880/2002г., V г. о., решение № 991/29.11.2006г. по т. д.№ 566/2006г., ТК, и мн. др., която приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството на съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват; Това качество следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения.Наличието по въпроса на съдебна практика, с която впрочем обжалваният въззивен акт е съобразен, изключва приложното поле по него на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Разноски на ответното дружество не се присъждат, тъй като няма данни да са извършени.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 726 от 10.11.2022г. по възз. ч.т. д.№ 927/2022г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.