№ 739/20.02.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: В. Р.

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 736 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

С две молби вх. № 1909/02.02.2024 г. и вх. № 612/12.01.2024 г. адв. П. К. иска съдът да изменени в частта по разноските решение № 13/05.01.2024 г. и определение № 45/05.01.2024 г. по настоящото дело, като добави към задълженията на ответника по чл. 38, ал. 2 ЗЗД пропуснатия ДДС.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД възразява, че молбите са неоснователни.

В решението адвокатското възнаграждение на адв. П. К. е определено при условията по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД в размер от 16 350.00 лв., като съдът е пропуснал да начисли ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ЗОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД - напр. определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т.д. № 2559/2016 г., ІІ-ро ТО, определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т.д. № 1082/2016 г., ІІ-ро ТО, определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т.д. № 1700/2017 г., ІІ-ро ТО, определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т.д. № 2784/2018 г., ІІ-ро ТО, определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г. I-во ТО и мн. др. Решението следва да се измени в частта по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, като към определеното възнаграждение се прибави сумата 3 270 лв. - 20% ДДС.

Втората молба е неоснователна. От представения договор за правна помощ и съдействие по присъединеното към настоящото ч. гр. д. № 735/2023 г. на ВКС, Четвърто отделение се установява, че адвокатското възнаграждение на адв. П. К. за сумата 480 лв. е уговорено и заплатено в брой, включително с 20% ДДС.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ИЗМЕНЯ решение № 13/05.01.2024 г. по гр. д. № 736/2023 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като осъжда ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД и сумата 3 270.00 лв. – ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение за сумата 16 350.00 лв. (общо 19 620.00 лв.).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 612/12.01.2024 г. на адв. П. К. за изменение в частта по разноските на определение № 45/05.01.2024 г. по гр. д. № 736/2023 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.