Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4909/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. К., срещу Решение № 54 от 28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 31/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С1880-0125000/05.01.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ („ФК“) при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал процесната заповед в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, както и при липса на разпореждане и мотиви относно продължителността на срока на наложената принудителната административна мярка. На първо място е посочено, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържа предвидените в чл. 59 АПК задължителни реквизити, с посочени фактически и правни основания по издаването ѝ. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, като са взети предвид обстоятелствата относно стойността на покупката, оборотът, работното време, площта и местоположението на обекта, клиентопотокът, тежестта на нарушението, установената разлика в касовата наличност, обстоятелството дали са установени други административни нарушения в обекта, както и това, че нарушението на търговеца е констатирано за първи път. Наред с това е изложено, че органите по приходите са констатирали и нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., а именно – установена е положителна касова разлика в размер на 24,54 лева. Посочено е също така, че срокът за налагането на ПАМ е съразмерен и съобразен с начина на организиране на отчетността от търговеца, значимостта на охраняваното обществено отношение, превенцията срещу извършване на ново нарушение, както и от конкретните установени при проверката факти. Изложено е, че доколкото целта на наложената ПАМ е предотвратяване от страна на търговското дружество на последващи нарушения – то според касатора заповедта напълно съответства на нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се заплащане на разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – „Люсия – Д“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Е. Й. № 46, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. София при ЦУ на НАП.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС - Перник е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С1880-0125000/05.01.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на „Люсия - Д" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187 от ЗДДС е постановена ПАМ – запечатване на търговски обект – рибен магазин, находящ се в гр. Перник, ул. „Железничарска“ № 18, стопанисван от „Люсия – Д“ ЕООД, с [ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

С оспореното в настоящото производство решение, АС - Перник е отменил заповедта за налагане на ПАМ.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

Административният съд е приел за безспорно установено, че на 05.12.2022 г., в 12:38 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - рибен магазин, находящ се в гр. Перник, ул. „Железничарска“ № 18, стопанисван от „Люсия – Д“ ЕООД, с [ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че при извършена контролна покупка на 1 бр. шаран с тегло 2,370 кг. стойност от 21,09 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтираните и работещи в обекта фискални устройства (ФУ) модел „DATECS DP-25“ с ИН на ФУ: № DT473553 и ИН на ФП: № 02860356 и модел „ELTRADE AI-KL“ с ИН на ФУ № ED341723 и ИН на ФП № 44341723, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., като след легитимацията на проверяващия от ФУ е отпечатан Контролна лента на електронен носител (KЛЕН) за 05.12.2022 г., от които е видно, че сумата от 21,09 лева не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка в момента на плащане на сумата. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0125000/05.12.2022 г.

При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба).

Според първоинстанционният съд, обаче, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общо формулирани и бланкетни и нямат характер на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ. Приел е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като в тази връзка е посочил, че ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел.

В заключение съдът е приел, че липсата на мотиви или излагането на бланкетни такива относно срока, за който се прилага ПАМ, е нарушение на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, респективно – на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, както е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради препятстване правото на защита на адресата на мярката, поради което заповедта е незаконосъобразна и на това основание и следва да бъде отменена като такава.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на АС - Перник е валидно, допустимо, но неправилно.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на на 05.12.2022 г., в 12:38 ч. контролна покупка в търговски обект – по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - рибен магазин, находящ се в гр. Перник, ул. „Железничарска“ № 18, стопанисван от „Люсия – Д“ ЕООД, с [ЕИК], на 1 бр. шаран с тегло 2,370 кг. стойност от 21,09 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, е констатирано, че не е издадена ФКБ от монтираното и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА № 0125000/05.12.2022 г., подписан без възражения от управителя на дружеството, като нарушението се установява от една страна от разпечатка на КЛЕН от ФУ за дата 05.12.2022 г., от която е видно, че сумата от 21,09 лева не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка в момента на плащане на сумата, а също и от обясненията, дадени от управителя.

С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Неправилно, обаче, административният съд е приел, че при определяне на срока на мярката са изложени бланкетни, общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, създадената организация на работа, позволяваща неправилно отчитане на продажбите и водеща до негативни последици за фиска. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 24,54 лева, което представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Посочените обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 21,09 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. Правилно и при съобразяване на обстоятелството, че така създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане, е определен 14-дневен срок на мярката. От своя страна - фактът, че този срок е определен към средния размер, удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение.

В допълнение следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. София при ЦУ на НАП.

По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Люсия – Д“ ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1880-0125000/05.01.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции. Ответното по касация дружество - „„Люсия – Д“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на НАП – гр. София разноски по делото в общ размер от 550,00 лева, от които 70,00 лева за държавна такса съгласно платежно нареждане, намиращо се на л. 15 от настоящото дело, и по 240,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 54 от 28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 31/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата „Люсия – Д“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1880-0125000/05.01.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „Люсия – Д“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Е. Й. № 46, да заплати на Национална агенция по приходите – гр. София разноски за две съдебните съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ