Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 4929/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „С. Т. 1“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „П. Б. № 4, магазин № 1, представлявано от управителя Д. С., подадена чрез пълномощника адв. Х. М., срещу Решение № 486/16.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1881/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621003413-091-001/21.04.2022 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) № П-16001622079955-003-001/11.05.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № 270/24.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който правилно на дружеството не е признато право на данъчен кредит, тъй като липсват доказателства, че закупените материали за довършителни дейности и стоки за обзавеждане са използвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Позовава се на заключенията по съдебно-счетоводните експертизи. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Ц. Д., в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001621003413-091-001/21.04.2022 г., издаден от органи по приходите, поправен с РАПРА № П-16001622079955-003-001/11.05.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № 270/24.06.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на „С. Т. 1“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 40 375,84 лв. главница и 5 328,06 лв. лихви.

По време на проведеното ревизионно производство е установено, че „С. Т. 1“ ЕООД има за предмет на дейност търговия на едро с пакетирани хранителни стоки и захарни изделия, а за периода от 01.01.2020 г. до 31.04.2021 г. съпътстваща дейност е и строителство на сгради. С оглед допълнителната икономическа дейност е констатирано, че ревизираното дружество е включило в регистрите си по ЗДДС за м. 06.2020 г. фактура № 1000000033/25.06.2020 г., издадена от „Н и М Билд“ ЕООД, с предмет „СМР по П. О. 19“ и ДДС в размер на 414,22 лв. Фактурата не е включена в регистрите на доставчика, във връзка с което са изискани допълнителни писмени обяснения. От „Н и М Билд“ ЕООД е представена фактурата с допълнително добавен текст „анулирана“ и извършено диагонално зачертаване на съдържанието. При тези фактически установявания приходните органи са приели, че не е изпълнена хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като „С. Т. 1“ ЕООД не притежава данъчен документ, въз основа на който да претендира право на данъчен кредит.

Отделно е установено, че през ревизирания период дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 39 961,62 лв. по фактури, издадени от „М. М. Р. ЕООД, „С. К. 81“ ЕООД, „Ф. М. ЕООД, „К. Б. Г. Лимитид“ ЕООД и „Мебелин 07“ ЕООД, подробно описани в ревизионния доклад (л. 18 – 20), с предмет следните стоки и услуги: бойлери, бойлер на дърва, готварски печки, чушкопеци, камини, радиатори, сини сливи (129 кг.), изработка на стъклени витрини, кухненско обзавеждане, гардероби, офис обзавеждане, окачен таван, плоскости, гръб, кантове, ПДЧ, фазер, рязане, окрайчване, слепване, полагане на боя. В писмени обяснения дружеството е посочило, че закупените стоки и материали са свързани с довършителни работи на строителен обект, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 187. В тази връзка е установено, че през 2019 г. „С. Т. 1“ ЕООД е закупило от „Райчев“ ЕООД недвижим имот на посочения адрес, представляващ УПИ, и право на строеж на сграда със смесено предназначение. През 2021 г. сградата е завършена, като е установено, че по време на изграждането ѝ дружеството е продавало отделни обекти от нея, а други са апортирани в капитала на няколко дружества, собственост на „С. Т. 1“ ЕООД. За всеки от продадените обекти е изискана информация от купувачите за степента на завършеност към момента на покупко-продажбата, отразена в ревизионния доклад. Видно от представените обяснения, обектите са продадени при степен на завършеност „груб строеж“ съгласно издаден А. О. 14. По повод апортираните обекти от ревизираното дружество са представени заключения за оценка от вещи лица, от които е видно, че напълно завършени са общите части на сградата; в магазините и общото пространство на подземния гараж не са извършени довършителни работи; в останалите обекти с изключение на офис 2-2, са монтирани входни врати и дограма, поставени са теракоти и парапети, стените и таваните са измазани и шпакловани. С оглед тези установявания, е формиран краен извод, според който закупените стоки и услуги не са свързани с последващи облагаеми доставки, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна, като заключенията на вещите лица са кредитирани от съда и неоспорени от страните.

При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че дружеството не е съумяло да докаже, че закупените стоки и услуги са използвани във връзка с дейността на дружеството, тъй като обектите са били продадени на етап на завършеност „груб строеж“. Жалбата е отхвърлена и по отношение отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от „Н и М Билд“ ЕООД, като съдът е споделил съображенията на приходната администрация.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството.

В процесния случай отказът за признаване правото на данъчен кредит по доставките, получени от „М. М. Р. ЕООД, „С. К. 81“ ЕООД, „Ф. М. ЕООД, „К. Б. Г. Лимитид“ ЕООД и „Мебелин 07“ ЕООД, е мотивиран с липсата на доказателства, че същите са използвани в последващата икономическа дейност на дружеството. Независимо от изпълнението на останалите законови изисквания, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Въпреки предоставената процесуална възможност, от страна на дружеството не са представени доказателства, оборващи изводите на приходната администрация. По време на ревизията е безспорно установено, че продадените самостоятелни обекти от сградата са продадени при степен на завършеност „груб строеж“, което е удостоверено с Акт 14, който се издава на първия етап от контрола на строителната дейност, съгласно Наредба №3 към Закона за устройството на територията. С Акт 14 се приема конструкцията на сградата, която е на етап „груб строеж“ – ограждащи стени и покрив. Изцяло в този смисъл са и предоставените обяснения на купувачите, отразени в ревизионния доклад. Относно апортираните в капитала на 4 дружества обекти, от „С. Т. 1“ ЕООД са представени оценки във връзка с апорта, от които също е видно, че единствено общите части на сградата са изградени до степен на завършеност, като е посочено следното: „общи части – напълно завършени: стълбищна клетка – гранитогрес; стени и тавани – шпакловка и латексова боя; парапети – алуминиеви; монтирана домофонна уредба за автоматичен контрол на входна врата, монтиран и работещ асансьор; дограма – алуминиева; входни врати – MDF. По отношение на магазините и подземния гараж е отбелязано, че към момента на апорта не са извършени довършителни дейности, не са изпълнени настилки, мазилки и преградни зидове, оформящи помещенията в обектите; за останалите обекти пък в оценките е посочено, че са монтирани входни врати – MDF; стените и таваните са измазани и шпакловани; монтирани са ЕЛ и ВИК инсталации на тапи; санитарен възел – на циментова замазка, измазани стени и тавани, монтирана външна дограма – алуминиева, тераса – под – теракот; парапет алуминиев. Видно от спорните фактури, предмет на доставките са: бойлери, бойлер на дърва, готварски печки, чушкопеци, камини, радиатори, сини сливи (129 кг.), изработка на стъклени витрини, кухненско обзавеждане, гардероби, офис обзавеждане, окачен таван, плоскости, гръб, кантове, ПДЧ, фазер, рязане, окрайчване, слепване, полагане на боя, т. е. в случая, от една страна, се касае за стоки, изцяло несвързани с дейността на дружеството, а от друга – за материали и услуги, необходими за извършване на довършителни работи, каквито не е доказано да са извършени по отношение на обектите в сградата. Неоснователно касаторът се позовава на заключенията по ССчЕ, тъй като вещото лице е дало становище (отговор на въпрос № 5), че вложените материали са вложени в изграждането на сградата и участват при формиране на себестойността ѝ по счетоводни данни. Трайна е разбирането, залегнало в съдебната практика, че документалното оформяне и осчетоводяване на стопанските операции не е достатъчно, за да възникне и да бъде упражнено законосъобразно правото на данъчен кредит. В случая недоказан остава фактът на влагане на закупените стоки и услуги в последващата икономическа дейност на дружеството, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Следва да бъдат споделени доводите на решаващата инстанция и относно фактурата, издадена от „Н и М Билд“ ЕООД, доколкото дружеството не разполага с данъчен документ, каквото е изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Материалният интерес по спора възлиза на 45 703,90 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на приходната администрация се следва сума в размер на 4 306, 00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 486/16.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1881/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив

ОСЪЖДА „С. Т. 1“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „П. Б. № 4, магазин № 1, представлявано от управителя Д. С., да заплати в полза на Националната агенция за приходите сума в размер на 4 306, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА