Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 5107/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ – Ямбол срещу Решение №56 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело №36/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на П. Н. от гр. Ямбол срещу Решение №2153-28-9 от 03.02.2023г. на Ръководител ТП на НОИ – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане №РВ-3-28-01276680 от 29.12.2022г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски.
Ответникът – П. Н., чрез адв. В. оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.
За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение, първостепенният съд е приел, че вземанията на НОИ за неоснователно изплатени обезщетения за бременност и раждане на лицето в периода 2012-2014г са били погасени по давност.
Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен.
Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.
Спорът се концентрира обстоятелството дали е настъпила погасителната давност по отношения на търсените за събиране от лицето суми.
Касационният състав намира, че обосновано в атакуваното съдебно решение е прието, че направеното от осигуреното лице материалноправно възражение за изтекла погасителна давност следва да се зачете, независимо от момента, в който Наскова се е позовала на изтеклата давност.
Вярно е, че до произнасянето на касационният жалбоподател с акта му от 03.02.2023г., обективно изтеклият срок на давността, е нямало как да се съобрази, тъй като този институт не се прилага служебно, но вкл. и чрез възражение това е допустимо да се направи до приключване на съдебното производство с окончателен съдебен акт(т. е. и вкл. и пред касационната инстанция).
В казуса вземанията на НОИ са по плащания на обезщетения за бременност и раждане на Наскова, извършени в периода 21.12.2012г. – 04.02.2014г., поради което давността е започнала да тече за част от тях от 01.01.2013г., а за останалите от 01.01.2014г. и това е общата петгодишна давност, посочена в чл.115 ал.1 КСО.
В случая не са установени и обстоятелства, сочещи че давността е била прекъсвана или спирана, така както те са уредени в специалните хипотези на чл.115 ал.3 и ал.5 КСО, поради което петгодишният срок отдавна е бил изтекъл в момента на издаване на разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО от дата 29.12.2022г.
С касационната жалба в тази насока няма изложени никакви конкретни правни аргументи, сочещи на неправилност на извода на първостепенния съд.
Това е достатъчно за обосноваване извода за правилност на оспореното съдебно решение.
Останалите изложени в касационната жалба доводи в случая са без съществено значение, още повече, че същите не са били обсъдени в решението на административния съдия.
В тази насока настоящият касационен състав следва да обърне внимание, че доколкото на преден план в случая е била преценката за наличие или липса на „осигурително правоотношение“, то следва да се отбележи в по-общ план, че понятието „осигурително правоотношение” е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване.
С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице.
Задължителните предписания, издадени към осигурителя(в казуса на дата 26.07.2021г.) са резултат на констатациите на контролните органи на НОИ при извършена проверка, в която обаче осигуреното лице не е участвало като страна.
Именно в тази насока следва да се отчете и актуалната практика на касационната инстанция, дадена напр. с Решение №9937/19.10.2023г. по адм. дело №367/2023г. по описа на ВАС на РБ, VI-отд.
С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По разноските.
С оглед изхода, разноски са дължат на П. Н. от гр. Ямбол, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №56 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело №36/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр. София, бул. ”Ал. Стамболийски”№62-64 да заплати на П. Н. от гр. Ямбол направените в тази инстанция разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ