Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВАЛЮБОМИРА МОТОВАМАДЛЕН ПЕТР. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 5153 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - София, за отмяна на основание чл.239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 342 от 12.01.2023 г. по адм. дело № 9091/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта, с която е отменено решение № 1423 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 3331/2019 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове от „Хидроват“ АД против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове в общ размер на 601 194, 67 лв., и в частта за разноските.

В искането се твърди, че решението на тричленния състав на ВАС, в тази част е неправилно и противоречи на други влезли в сила съдебни решения, а именно: Решение № 5129/23.07.2019 г. по адм. д. № 4506 от 2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 492/14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13432 от 2019 г.; Решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. д. № 12851/2017 г. на ВАС, оставящо в сила Решение № 4039/15.06.2017 г. на АССГ по адм. д. № 2596/2015 г. в частта за отмяна на Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и връщане на преписката на КЕВР за ново разглеждане.

Молителят допълнително поддържа, че по идентични казуси съдилищата са постановявали решения, в чиито мотиви приемат, че не е възникнала отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ - Решение № 7410 от 25.07.2022 г. по адм. дело № 693/2022 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 5193 от 16.08.2021 г. по адм. дело № 13158/2018 г. по описа на АССГ; Решение № 11733 от 17.11.2021 г. по адм. дело № 4352/2021 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 484 от 29.01.2021 г. по адм. дело № 13166/2018 г. по описа на АССГ; Решение № 4307 от 02.04.2021 г. по адм. дело № 5510/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 646 от 04.02.2020 г. по адм. дело № 13157/2018 г. по описа на АССГ; Решение № 689/19.01.2021 г. по адм. д. № 906/2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 6849 от 14.11.2019 г. по адм. дело № 3003/2019 г. по описа на АССГ; Решение № 480 от 13.01.2020 г. по адм. дело № 12918/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 4783 от 06.07.2015 г. по адм. дело № 2450/2014 г. по описа на АССГ; Решение № 3620 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 7329/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 3008 от 29.04.2015 г. по адм. дело № 6139/2014 г. по описа на АССГ. Според молителя посочените решения се отнасят до идентични правни спорове за обезщетение за вреди, на основание чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – МВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от Решение № Ц – 010 от 30.03.2011 г., съответно Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР. В обобщение се иска отмяната на решение № 342 от 12.01.2023 г. по адм. дело № 9091/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в съответната му част. Молителят, чрез процесуалния си представител юрк. Б., в открито съдебно заседание поддържа искането и претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по искането за отмяна – „Хидроват“ АД, чрез адв. Ц. изразява становище за неговата неоснователност, претендира разноски, съобразно представен списък на расноските.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, прецени искането за отмяна на горепосоченото решение на ВАС, трето отделение в частта, с която в полза на „Хидроват“ АД са присъдени обезщетения за имуществени вреди и законна лихва за забава, като процесуално допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна, за която процесният съдебен акт в посочената част е неблагоприятен. Разгледано по същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно по следните съображения:

Предмет на искането за отмяна е решение № 342 от 12.01.2023 г. по адм. дело № 9091/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта, с която е отменено решение № 1423 от 28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3331/2019 по описа на Административен съд – София-град и вместо него Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Хидроват“ АД, [ЕИК] обезщетение за причинените вреди от отменени по съдебен ред Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР и Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР и разноски за двете съдебни инстанции, както следва:

в размер на 165 053,39 (сто шестдесет и пет хиляди петдесет и три лева и 39 ст.) лева - цена на произведеното и продадено от ищеца количество ел. енергия, умножено по разликата от ценовото равнище на продажбите по цена от 112,48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 222,90 лв./МВтч без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението;

в размер на 248 588, 57 (двеста четиридесет и осем хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 57 ст.) лева – цена на произведеното и продаденото от ищеца количество ел. енергия, умножена по разликата между ценовото равнище на продажбите по цена от 112,48 лв./МВтч без ДДС и преференциална цена в размер на 222,90 лв./МВтч без ДДС, за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението;

в размер на 100 647,54 (сто хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и 54 ст.) лева - разлика при ценовото равнище на продажбите /на свободен пазар, по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиращ пазар/, реализирани за количества над 2500 работни часа и преференциална цена в размер на 222,90 лв./МВтч без ДДС до пълното нетно количество - 3880 kWh ел. енергия, въз основа на което е определена преференциалната цена по т. 1 от Решение № Ц-10/30.3.2011 г. на КЕВР, за периода 20.2.2015 г. - 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г. до изплащане на задължението;

в размер на 83 703,84 (осемдесет и три хиляди седемстотин и три лева и 84 ст.) лева, законна лихва върху главницата от 165 053,39 лв., за периода от 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г.;

в размер на 3 201,33 (три хиляди двеста и един лева и 33 ст.) лева законна лихва общо върху главниците от 248 588,57 лв. и 100 647,54 лв., за периода от 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2018 г.

в размер на 1499 (хиляда четиристотин деветдесет и девет) лева - разноски за двете съдебни инстанции.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава Четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита, приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените в чл.239, т. 1 – 6 АПК основания. В процесния случай молителят се позовава на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Това означава, че отмяната по чл.239, т. 4 АПК предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита/съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/.

В настоящия случай така въведеното с искането за отмяна, подадено от КЕВР основание по чл. 239, т. 4 АПК, не е налице.

На първо място, с влязло в сила Решение № 5129/23.07.2019 г. на АССГ по адм. д. № 4506/2019 г., оставено в сила с Решение № 492/14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2019 г., по жалба на "Геа - консулт" ООД е обявена нищожността на решение № Ц - 14/03.04.2019 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

С влязло в сила Решение № 4039/15.06.2017 г. на АССГ по адм. д. № 2596/2015 г., оставено в сила с Решение № 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12851/2017 г., е отменено решение № Ц - 5/20.02.2015 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW по смисъла на пар. 3, ал. 1, т. 1 ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

Видно е, че не е налице идентитет между диспозитивите на решението, чиято отмяна се иска, и горепосочените решения на АССГ, описани от искателя, с които съответно се прогласява нищожност и се отменя решение на КЕВР. Влезлите в сила съдебни решения не са постановени между същите страни и на едно и също правно основание, т. е. не е налице идентичност нито в предмета на делата, нито в страните.

На второ място, всички описани в искането влезли в сила решения се отнасят за различни правни спорове досежно обезщетение за вреди въз основа на предявени от различни производители на електрическа енергия от възобновяеми източници – МВЕЦ под 10 Мвт искове срещу КЕВР. Следователно, не е налице както пълно тъждество в предмета и основанието, така и в субектите по цитираните съдебни актове.

С влязлото в сила решение № 5193 от 16.08.2021 г. на АССГ по адм. д. № 13158/2018 г., оставено в сила с решение № 7410 от 25.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 693/2022 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Центриом“ ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР.

С влязлото в сила решение № 484 от 29.01.2021 г. на АССГ по адм. д. № 13166/2018 г., оставено в сила с решение № 11733 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2021 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Ветос“ ЕООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР.

С влязлото в сила решение № 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. д. № 13157/2018 г., оставено в сила с решение № 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Черна места" ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР.

С влязлото в сила решение № 6849 от 14.11.2019 г. на АССГ по адм. д. № 3003/2019 г., оставено в сила с решение № 689 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 906/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Победа" ООД против КЕВР за имуществени вреди от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР.

С влязлото в сила решение № 4783 от 06.07.2015 г. на АССГ по адм. д. № 2450/2014 г., оставено в сила с решение № 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12918/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от "Ариел ТН" ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР.

С влязлото в сила решение № 3008 от 29.04.2015 г. на АССГ по адм. д. № 6139/2014 г., оставено в сила с решение № 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от "Райтър" ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР.

Следователно, между цитираното в искането решение и описаните в т.2 съдебни решения не е налице идентитет по отношение на предмета, основанието и страните. В производствата по горецитираните дела КЕВР е била ответник по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от едни и същи отменени нейни административни актове, но липсва идентичност между страните предвид на несъвпадащите дружества - ищци. Едновременно с това не е налице идентитет в предмета на делата, тъй като по всяко едно дело предметът е определян съобразно основанието и петитума на иска. Обезщетенията за имуществени вреди по цитираните дела са претендирани при различни фактически установявания. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика, формирана по искове за обезщетение по сходни казуси, не е основание да прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Твърдението за наличие на противоречива практика по дела със сходен предмет за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неотносимо към предмета на настоящия спор и чрез неговото разрешаване тази практика не може да бъде уеднаквявана.

С оглед гореизложеното, твърдяното от КЕВР основание за отмяна по чл.239, т. 4 АПК не е налице, което обосновава извод за неоснователност на искането за отмяна.

При този изхода на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника се следва разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, фактура и банково извлечение, претендираният и заплатен размер възлиза на 60 000 лв. с ДДС. От процесуалните представители на КЕВР, в съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност, което се явява основателно. Присъдените суми за имуществени вреди и адвокатско възнаграждение, с решението, чиято отмяна се иска, възлизат на 601194,67 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният предвиден размер възлиза на 27 685,84 лв. Настоящата инстанция, с оглед характера на производството, неговата фактическа и правна сложност, както и при съобразяване осъществения обем на защита, намира, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, следва да се редуцира до размера от 27 685,84 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране, предявено на основание чл.239, т. 4 АПК, за отмяна на влязло в сила решение № 342 от 12.01.2023 г. по адм. дело № 9091/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта, с която е отменено решение № 1423 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 3331/ 2019 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди искове от „Хидроват“ АД против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове в общ размер на 601 194, 67 лв., и в частта за разноските.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, да заплати в полза на „Хидроват“ АД, с [ЕИК], сума в размер на 27 685,84 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ Л. М. п/ М. П. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ