Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 5182/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Адамичина, Б. А., Й. К. и М. К., чрез процесуалният им представител адв. П. З., срещу Решение № 329/27.02.202Зг., постановено по адм. д. № 396/2022г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им против Виза за изработване на инвестиционен проект за Ремонт и реконструкция на жилищна сграда, селскостопанска сграда и сграда за търговия с местонахождение сгради с идентификатори 21498.350.362.1, 21498.350.362.3 и 21498.350.362.5 в ПИ 21498.350.362 по КК на гр. Добринище, УПИ XIX-362, кв.38 по плана на гр. Добринище и с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и се иска постановяване на решение по същество, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената виза. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание касаторите се представляват от адв. Т. и адв. Г., чрез които поддържат касационната жалба и претенцията за присъждане на направените разноски.
О. Г. архитект на О. Б. в представен писмен отговор, чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар по представен списък.
Ответникът Д. П. Д. в съдебно заседание и в представен писмен отговор, чрез адв. К., изразява становище за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, алтернативно за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, в настоящия състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на М. Адамичина, Б. А., Й. К. и М. К., против Виза за изработване на инвестиционен проект за Ремонт и реконструкция на жилищна сграда, селскостопанска сграда и сграда за търговия с местонахождение сгради с идентификатори 21498.350.362.1, 21498.350.362.3 и 21498.350.362.5 в ПИ 21498.350.362 по КК на гр.Добринище, УПИ XIX-362, кв.38 по плана на гр.Добринище, издадена на 20.04.2022 г. от главния архитект на О. Б.
Съгласно приложени по делото писмени доказателства визата е издадена по заявление вх. № 94-22-2477/16.03.2022 г. на Д. Д., като съсобственик в имот 350.362 по данни от кадастралния регистър, която е собственик и на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 350.362.5 в имот 350.362, в сграда 350.362.3 в същия имот и в сграда 350.362.1 ([нотариален акт/ 2019 г.] и нотариален акт за поправка на [нотариален акт /2022 г.). По данни от кадастралния регистър останалата 1/2 от имот 350.362 е съсобствена на жалбоподателите (скица от 01.04.2022 г.), като жалбоподателите Б. А., М. Адамичина и Й. К. са съсобственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 350.362., в сграда 350.362.5 и в сграда 350.362,4.
За да отхвърли жалбата срещу процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Изготвена е върху комбинирана скица върху кадастралната карта и подробния устройствен план, обхваща УПИ XIX-362, като са нанесени съседните му УПИ и съществуващите сгради.
Приел е, че преценката за законосъобразността на визата е само относно спазването на устройствените показатели за застрояване за зоната, в която попада УПИ XIX-362. Счел е жалбата за неоснователна, тъй като визата не допуска промяна в градоустройствените показатели за УПИ XIX-362 - 50 % плътност на застрояване и 1,2 Кинт (максималните по ОУП) и отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 3 и 5 вр. чл. 41, ал. 2 и 3 ЗУТ. Според състава на първоинстанционният съд, съгласие на останалите съсобственици на имота в разглежданата хипотеза не се изисква - няма допуснато свързано застрояване, като приема и хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ за неприложима, по съображения, че визата не допуска промяна на разположението и конфигурацията на сградите на основното застрояване, пристрояване или надстрояване. На следващо място приема и, че не са допуснати отклонения, свързани със запазване на сградите на основното застрояване по чл. 36 ЗУТ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че с визата са допуснати промяна на градоустройствените показатели. Правилно първоинстанционния съд е посочил в мотивите на решението, че с визата не се предвижда пристрояване/надстрояване на трите сгради 1, 3 и 5, нито се предвижда увеличаване на съответните им застроени и разгънати площи, не се допуска промяна на характера и начина на застрояване, конфигурацията и разположението на трите сгради.
С процесната визата не се допуска обединяване, функционално свързване на трите сгради, поради което не се налага одобряване на общ инвестиционен проект, при което биха били нарушени показателите на плътност и интензитет. За всяка една от сградите подлежи за изготвяне, внасяне и одобряване и издаване на разрешение за строеж на три отделни проекта при спазване на съответните показатели посочените във визата, а именно - 50% плътност на застрояване и 1.2 кинт. Както е посочил и първоинстанционния съд е възможно да се внесе за одобряване проект само на една от сградите, като в този случай не биха били нарушени градоустройствените показатели.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че визата е издадена в нарушение на материалния закон понеже с нея е допусната реконструкция и ремонт на сгради без градоустройствен статут. С оспорената виза не са предвижда ново строителство в имота и на скицата с издадената виза са отразени само съществуващите сгради в имота. Безспорно е, че сградите, предмет на визата са нанесени в кадастъра и са нанесени и в плана от 1990 г., същите са построени преди 1987 г. и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Не се споделят от настоящият съдебен състав и доводите на жалбоподателите, че визата е издадена в нарушение на материалния закон понеже с нея е допуснато изпълнение на СМР само на основно застрояване, а не на допълващо в нарушение на чл.41, ал. 1, ал.2 и ал.З от ЗУТ, както и нарушаване на разпоредбата на чл. 12 от ЗУТ.
Ако се приеме, че има допълващо застрояване при лисата на основно такова, дори и ако строежът отговаря на останалите предвиждания за допълващо застрояване, би могло да се приеме, че съществува противоречие с разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и 2 от ЗУТ, но такова не е налице. В случая се иска виза за ремонт и реконструкция на съществуващи сгради, без да се променя начина и характера на застрояване, етажността и без за се променя височината и предназначението на сградите.
Разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗУТ се отнася само за допълващо застрояване, а процесната виза е издадена за ремонт и реконструкция, както за сгради от основно застрояване - сграда 1, така и за сгради от допълващото застрояване - сграда 3 и сграда 5. В случая се касае за сгради построени преди 1990 г., нанесени в КККР, а не за разрешаване на ново строителство на сгради в имот. конкретния случай, в който се иска виза за ремонт и реконструкция на съществуващи сгради, без да се променя начина и характера на застрояване, етажността и без за се променя височината и предназначението на сградите.
Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че съгласие на останалите съсобственици на имота в разглежданата хипотеза не се изисква няма допуснато свързано застрояване, а хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е неприложима, доколкото визата не допуска промяна на разположението и конфигурацията на сградите на основното застрояване, пристрояване или надстрояване. Не са допуснати и отклонения, свързани със запазване на сградите на основното застрояване по чл. 36 ЗУТ. В конкретния случай, при прилагането на действащия подробен устройствен план не се променят разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. не се предвижда пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, и не се променя характера и начина на застрояване и правилата и нормативите на съответната устройствена зона и съответно не се предвижда промяна на застроителния план по реда на чл.134 от ЗУТ.
Неоснователни са твърденията на касаторите и, че за издаване на визата е било необходимо съгласие от страна на жалбоподателите, поради което било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.26 АПК. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Обстоятелството, че издаването на визата за проучване и проектиране е поискано само от единия собственик на самостоятелен обект в сграда 5, не прави административния акт незаконосъобразен, както е приел административния съд. Съгласието на другия собственик не е необходимо при издаването на визата. Такова съгласие, при наличие на необходимост от това, ще се изисква на по - късен етап - при ободряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж. Това е така, тъй като с това допълващо застрояване не се променят устройствените показатели на процесния недвижим имот.
С визата не се разрешава строителство. Това става с последващо одобряване на проекти и издаване на акт, разрешаващ строителството, при издаването на които актове вече следва да бъдат спазени изискванията па чл. 148 от ЗУТ.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и подкрепено с доказателства искане, от процесуалния представител на ответника О. Б. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива, представляващи реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Ответникът Д. П. Д. чрез адв. К., е поискала присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар по представен списък и приложено пълномощно и договор за правна помощ, но не е представила доказателства за размера на уговорения хонорар и реалното му заплащане, поради което претендираните разноски остават недоказани и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329/27.02.202Зг., постановено по адм. дело №396/2022г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА М. Адамичина, [ЕГН], от гр.Добринище, [улица], Б. А., [ЕГН], от [населено място], О. Р. [улица], Й. К., [ЕГН], от гр.Добринище, [улица] М. К., [ЕГН], от гр.Добринище, [улица], СОЛИДАРНО да заплатят на О. Б. сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
секретар:
Членове:
/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
/п/ РАДОСТИН РАДКОВ