О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3395 София, 07.11.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 834 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Д. и С. И. Д. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 1545 от 1.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2004 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2636 от 8.08.2022 г. по гр. д. № 316/2021 г. на Районен съд - Варна в частта за отхвърляне на предявения от Ю. Г. Д. и С. И. Д. против В. К. С. и Т. Х. И.-С. ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване владението на 0.5 кв. м. реална част от имот ПИ ***, находящ се в [населено място], [улица], намираща се между действащата кадастрална граница между имот *** и *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, която комбинирана скица е неразделна част от решението.

В. К. С. и Т. Х. И.-С. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. Н. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът е признал за установено в отношенията между страните че Ю. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и С. И. Д., ЕГН [ЕГН] са собственици 0.5 кв. м., реална част от имот ПИ ***, находящ се в [населено място], [улица], намираща се между действащата кадастрална граница между имот *** и *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т. 1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, не е обжалвано и следователно спорът за собствеността върху процесната реална част от 0.5 кв. м. е разрешен с влязло в сила решение.

По отношение спорът налице ли са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск в осъдителната част съдът е посочил, че и според двете експертизи, изслушани в хода на първоинстанционното производство, оградата е поставена почти точно на кадастралната граница между двата имота, като отклонението е минимално: според единична СТЕ навлизането в имота на ищците е 3 см., което е под 1 кв. м., а от тройната СТЕ се установява, че навлизането е 2 см, а ако се мери от колчетата - 6 см, което е в рамките от 0.5 кв. м. до 1 кв. м. Следователно и според двете заключения, които са непротиворечиви, обективно и компетентно изготвени, навлизането в имота на ищците е 0.5 кв. м., като навлизането варира, но максималното е 4 см. в най-широката част, или общо 25-29 см. В Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание ЗКИР, са посочени правилата за точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. Вещите лица, изготвили експертизите са единодушни, че е налице разминаване между кадастралната граница и материализираната на мястото ограда (доколкото липсва влязъл в сила регулационен план по отношение на процесните имоти), но същите са в границите на допустимите отклонения. Следователно, установява се, че ответниците владеят реална част от имота на ищците от около 25-29 кв. см., но това владение е правомерно доколкото отклонението на място на оградата и точната кадастрална граница е минимално.

Съдът е приел, че действителната граница между имотите е тази по кадастралната карта, тъй като заснемането на имотите по нея е извършено с прецизни електронни геодезически инструменти. Според вещите лица, изготвили тройната СТЕ, навлизането в имота на ищците е само 2 см.. В о. с.з. вещите лица заявяват, че при огледа се установява, че оградата действително е преметена, но отклонението е в допустимите граници, които са: когато се мери само една точка (без да се образува права) -40 см., а когато е между две точки -20 см. Вещите лица посочват също, че на места оградата е прикрепена към колчетата, а на места - виси свободно, а диаметърът на самото колче е 4 см. В конкретния случай общото навлизането в имота на ищците е 25 см.

Посочил е, че освен, че е в рамките на допустимото отклонение по Наредба № РД-02- 20-5 от 15.12.2016 г. следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ – че оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Вещите лица излагат, че колчетата са от страната на ответниците, което е логично след като те са поставили оградата, поради което мрежата, закрепена от външната им страна навлиза в имота на ищците. Следва да се отбележи, че доколкото оградата е обща и за двата имота, съответно обслужва и двата, то е житейски оправдано да навлиза минимално и в имота на ищците като се има предвид, че самите колчета са с диаметър 4 см.

По тези съображения съдът е формирал извод, че искането за осъждане на ответниците да предадат владението на 0.5 кв. м. следва да бъде отхвърлено, тъй като навлизането от действителната кадастрална граница, замерена с точни електронни геодезически уреди в размер на 25 см., доколкото е минимално и в рамките на допустимото отклонение, то същото се явява правомерно по см. на Наредба № РД-02-20-5 /15.12.2016 г. вр. чл. 48, ал.3 ЗУТ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ю. Г. Д. и С. И. Д. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставят следния въпрос: „когато по едно дело се установи, че ответникът целенасочено, неправомерно и едностранно премества оградата между своя имот и имота на ищците и по този начин завладява една, макар и минимална, реална част от имота на ищците, то може ли установеното от ответника владение да се счита за правомерно“.

По поставения въпрос липсва тълкуване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, а съдебната практика, посочена в отговора на касационната жалба е постановена при различна фактическа обстановка от тази, която въззивния съд е приел за установена по настоящото дело. За да се даде отговор на въпроса е необходимо да се даде тълкуване дали във всички случаи когато разминаването между материализирана на място ограда и имотната граница, отразена в кадастралната карта, е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, то ползването на реална част от чужд поземлен имот е правомерно. Следователно налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът следва да бъде уточнен, като касационното обжалване се допусне по въпроса: във всички случаи ли се упражнява правомерно фактическа власт върху реална част от съседен имот, когато ответникът едностранно е преместил ограда между своя имот и имота на ищеца, при което навлизането в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (доколкото за изхода на спора налице ли са предпоставките за уважаване на реавандикационния иск в осъдителната му част е без значение дали ответникът е преместил оградата целенасочено и неправомерно и дали е завладял реалната част от имота на ищците, т. е. дали упражнява фактическата власт с намерение за своене).

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1545 от 1.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2004 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна

В едноседмичен срок от съобщението Ю. Г. Д. и С. И. Д. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: