4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2996

София, 12.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 835 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 3525 от 01.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 888 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20029092 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 14409/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С потвърдената част на първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Х. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по пр. пр. № 206/2008 г. на Софийска градска прокуратура.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на обжалваното решение с цитирана практика на ВКС по следните въпроси:

1. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ длъжен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?

2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне...