О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4722

гр. София, 21.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 4464/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 3245 от 31.05.2024 г. по в. гр. д. № 4168/2022 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20058336 от 04.03.2021 г., поправено с решение № 20016748 от 24.02.2022 г., постановени по гр. д. № 44247/2010 г. на Софийския районен съд, в частта, с която на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ жилищна сграда – югоизточен близнак, с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР с площ от 934 кв. м, одобрени със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 60,36 кв. м на първия етаж, 66,50 кв. м на втория етаж и таван със застроена площ от 61,88 кв. м, с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, с административен адрес: [населено място], район „В.“,[жк], [улица], както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Н. К. против Р. О. А. иск по чл. 74, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата 35 898 лв., представляваща стойността на направените от касатора подобрения в процесния недвижим имот.

Въззивният съд е приел, че делбата на процесния имот е допусната между К. Н. К. и Р. О. А. /бивши съпрузи/ при квоти от по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. Имотът е придобит по време на брака и е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развода им. С бракоразводното решение родителските права върху родените от брака деца са предоставени на майката, като те са навършили пълнолетие към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд във фазата по извършване на делбата. От повторното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че допуснатият до делба имот е реално неподеляемо жилище по смисъла на чл. 203 ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като липсва възможност за обособяване на две жилища с отделни входове за всяко от тях.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане жилището на касатора не са налице. Не са налице и предпоставките за възлагане в дял на процесния имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като не се касае за съсобственост, възникнала от наследяване. Наличието на един неподеляем имот изключва и приложението на чл. 353 ГПК, поради което единственият начин за извършване делбата на имота е изнасянето му на публична продан.

По отношение на претенцията за извършени подобрения от страна на касатора въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗС недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения. От повторното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че стойността на разходите за подпорна стена, дренаж и изолация около процесната сграда възлизат на сумата 25 992 лв., а стойността на извършените подобрения през 1995 г., с оглед тяхното овехтяване е в размер на 3370 лв. Сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, вследствие на подобренията възлиза на 3370 лв. Тъй като подобренията са извършени от касатора като владелец, погасителната давност за тези вземания започва от тече от момента на смущаването на владението и превръщането му в държане или от момента, в който владението бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая това е станало с предявяването на иска за делба на 10.09.2010 г., като петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла на 11.09.2015 г., а претенцията за подобрения е предявена в съда на 15.07.2020 г., поради което предявеният иск за сумата 3370 лв. е отхвърлен като погасен по давност, а за разликата до предявения размер – като неоснователен.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата; 2. При предявяване на иск за делба, по време на висящия процес по първа фаза на делбата, тече ли давност за вземането за подобрения, при положение че подобрителят е заявил правата си на подобрител още с отговора на исковата молба, в рамките на давностния срок.

Ответната страна по жалбата е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Поставеният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните е от значение за всяко гражданско дело и по него е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Вторият поставен въпрос е формулиран според твърденията на жалбоподателя и не кореспондира на данните по делото, поради което също не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване. Липсва противоречие по този въпрос и с решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 111/2012 г. на ВКС, I г. о., с което е прието, че по време на делбеното производство давност за вземането за подобрения тече. Този извод следва и от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г., т. VI. 13, с която е прието, че давността за подобренията се прекъсва със смущаване на владението и превръщането му в държане, което става със съгласието на собственика, или с предявяване на иск за имота. С решение № 366/24.10.2011 г. по гр. д. № 1046/2010 г. на ВКС, I г. о., е прието, че погасителната давност за подобрения, извършени от единия от съсобствениците, който се е считал владелец, започва да тече от момента, в който владението му е смутено, съгласно т. VI. 13 на ППВС № 6/1974 г. Вземането за подобрения се подчинява на общата петгодишна давност по ЗЗД. То става изискуемо от момента, в който владението на подобрителя бъде смутено. От този момент той може да заяви претенцията си за подобрения в отделно производство или в делбеното производство. Първото съдебно заседание след допускане до делба е краен срок за заявяване на тази претенция, но няма пречка тя да бъде заявена преди това. В случая претенцията за подобрения е предявена в съда на 15.07.2020 г., а искът за делба е предявен на 10.09.2010 г., поради което в съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла. С отговора на исковата молба тази претенция не е предявена, а посоченото в същия за наличие на извършени от касатора редица подобрения в имота е във връзка с направено възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, респ. за липсата на съсобственост между страните. Ето защо поставеният въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

Разрешаването на поставените правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Разноски в полза на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3245 от 31.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 4168/2022 г. на Софийския градски съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: