О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60462

гр. София, 09.12.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 08 декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т.дело № 2368 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. П. чрез процесуалния си пълномощник, срещу разпореждане от 21.06.2021 г. на съдията – докладчик по т. д. № 662/2020 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, в частта му, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на „Л. К. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за суми, присъдени с решение № 10243 от 16.03.2021 г. по т. д. № 662/2020 г. на Софийския апелативен съд, а именно: 14 968.46 лв., представляващи разноски, направени в първоинстанционното производство, както и сумата от 6 899.23 лв., представляващи разноски, направени във въззивното производство.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане поради обстоятелството, че въззивното решение е обжалвано от „Л. К. ЕООД в частта му за отхвърляне на предявените от дружеството искове, поради което същото не е влязло в сила и не може да бъде изпълнявано принудително, вкл. в частта му за разноските, в която решението има характер на определение. По тези съображения претендира отмяна на разпореждането като незаконосъобразно.

В подаден писмен отговор от ответника по частната жалба – „Л. К. ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, се застъпва становище за правилност на разпореждането и неоснователност на жалбата. Сочи се, че изпълнителният лист е издаден единствено за сумите, касаещи присъдените на дружеството разноски по делото, сторени пред първата и въззивната инстанции, но за тази част от решението, което е влязло в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд по чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК, при спазване на двуседмичния преклузивен срок, предвиден в чл. 407, ал. 1 ГПК.

С обжалваното разпореждане, постановено от съдията – докладчик по т. д. № 662/2020 г. на Софийския апелативен съд, е уважена частично депозирана от „Л. К. ЕООД молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото невлязло в сила осъдително въззивно решение. Прието е, че с оглед разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК се касае за акт, подлежащ на изпълнение. Посочил е, че по предходна молба на дружеството с вх. № 32889/31.03.2021 г. с разпореждане от 01.04.2021 г. е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за сумите, присъдени с решението, и на същата дата е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 167 021.71 лв., ведно със законната лихва от 04.08.2017 г. Приел е, че в това разпореждане е пропуснал да се произнесе по искането относно сумата от 11 691.52 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 167 021.71 лв. за периода от 26.11.2016 г. до 04.08.2017 г., поради което е сторил това с разпореждането от 21.06.2021 г. За основателно е преценено и искането относно разноските, присъдени на дружеството съразмерно на уважената част на исковите претенции, по отношение на които решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Разпореждането е недопустимо.

С въззивно решение № 10243 от 16.03.2021 г. по т. д. № 662/2020 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 73 от 21.10.2019 г. по т. д. № 68/2017 г. на Окръжен съд – Перник: в частта му, с която О. П. е осъдена да заплати на „Л. К. ЕООД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД разликата над сумата 167 021.71 лв. до уважения размер – 471 872 лева, без включен ДДС, представляваща паричната равностойност на осъществена през периода 14.08.2014 г. – 06.09.2014 г. дейност по почистване и извозване на отпадъци от нерегламентирани сметища на територията на О. П. посочени във възлагателно писмо от 14.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.08.2017 г., до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която О. П. е осъдена да заплати на „Л. К. ЕООД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над сумата 11 691.52 лв. до уважения размер – 129 085.96 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 471 872 лв., без ДДС, за периода от 26.11.2014 г. до датата на предявяване на иска – 04.08.2017 г., и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 304 850.29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 117 394.44 лв.

В останалата обжалвана част въззвиното решение е потвърдено.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция О. П. е осъдена да заплати на „Л. К. ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14 968.46 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и сумата от 6 899.23 лв., представляваща разноски във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба.

Изпълнителните основания са регламентирани в чл. 404 ГПК, като съгласно т. 1, предл. второ от тази разпоредба осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение. Предвиждайки възможност за осъществяване на принудително изпълнение въз основа на невлезли в сила осъдителни въззивни решения, законодателят е предвидил изключение от принципа, че на принудително изпълнение подлежат вземания, признати с влязло в сила решение, т. е. изключение от правилото, че изпълнителната сила възниква едновременно със силата на пресъдено нещо.

Поради това, като се е произнесъл с разпореждането си от 01.04.2021 г. по молба на дружеството с вх. № 32889/31.03.2021 г. и е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за сумите, присъдени с решението – 167 021.71 лв., ведно със законната лихва от 04.08.2017 г., въззивният съд е действал в рамките на предоставената му от закона компетентност, доколкото към тази дата осъдителното въззивно решение не е било влязло в сила.

Към датата на депозиране на последващата молба на дружеството – тази с вх. № 34671/17.06.2021 г., срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е била подадена от същото дружество касационна жалба с вх. № 33742/07.05.2021 г. В частта за уважаване на предявените искове в посочените по-горе размери О. П. не е подала касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, поради което в тази си част въззивното решение е влязло в законна сила.

Принципно правилни са съображенията, застъпени в наведените от жалбоподателя твърдения, и свеждащи се до положението, че вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение, а произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Те обаче не са приложими в настоящия случай, доколкото, както правилно е посочил и съдията-докладчик от въззивния съд, с влизане в сила на решението в необжалваната му от О. П. част, същото е влязло в сила и по отношение на присъдените, съразмерно на уважената част на исковите претенции, разноски. Поради това, и съгласно чл. 405, ал. 2, предл. първо ГПК във вр. с чл. 405, ал. 1 ГПК, компетентен да разгледа молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист за посочените във втората му молба суми е бил първоинстанционният – Софийски градски съд, поради което, произнасяйки се по нея, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен заедно с издадения на 21.06.2021 г. изпълнителен лист. Молба с вх. № 34671/17.06.2021 г., подадена от „Л. К. ЕООД, следва да бъде изпратена на Софийски градски съд за произнасяне по компетентност.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 21.06.2021 г. на съдията – докладчик по т. д. № 662/2020 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което се е произнесъл по молба с вх. № 34671/17.06.2021 г., подадена от „Л. К. ЕООД, за издаване на изпълнителен лист за суми, присъдени с решение № 10243 от 16.03.2021 г. по т. д. № 662/2020 г. на Софийски апелативен съд, а именно: 14 968.46 лв., представляващи разноски, направени в първоинстанционното производство и 6 899.23 лв., представляващи разноски, направени във въззивното производство, както и издадения на 21.06.2021 г. изпълнителен лист.

ИЗПРАЩА молба с вх. № 34671/17.06.2021 г., подадена от „Л. К. ЕООД, на Софийски градски съд за произнасяне по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: