О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60433София, 09.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2560 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 202 от 09.03.2021 г. по в. гр. д. № 2447/2020 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 1223 от 13.02.2020 г. по гр. д. 530/2017 г. на Софийски градски съд, е признато за установено по отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗС на „Ю. Б. АД, универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД, че в полза на М. Р. П., Р. М. М. и Т. Р. М. /конституирана на мястото на починалата С. Т. М./ не съществува вземане в размер на 8446,69 лв. за извършени подобрения и полезни разноски в имот с идентификатор ...... , находящ се в [населено място], за което е признато право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС с влязло в сила решение по гр. д. № 20151240101021/2015 г. по описа на РС Разлог, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20167010400087 по описа на ЧСИ Ал. Ц.. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която искът по чл.464 ГПК е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 51 200 лв.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 2007 г. между „Б. П. Б. АД и „Си Ел 2003“ ООД е сключен договор за банков кредит, обезпечен с договорна ипотека върху 5 самостоятелни обекта в новоизграждащата се от дружеството сграда в УПИ .... по плана на [населено място], между които и апартамент 412.

С нотариален акт № .... г. „Си Ел 2003“ ООД е продало на Р. М. М., представляван от дъщеря си М. Р. П., посочения апартамент № 412 за сумата от 54 040 лева. На 01.03.2010 г. Р. М. и съпругата му С. М. като продавачи и дъщеря им М. П. като купувач сключили предварителен договор за продажба на апартамент № 412 в срок до 01.12.2011 г., като продавачите са се задължили дотогава да предприемат необходимите действия на техния продавач „Си Ел 2003“ ООД за заличаване на учредената от него договорна ипотека в полза на „Б. П. Б. АД.

С решение 6222 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 20151240101021 по описа на РС – гр. Разлог, постановено при признание както на исковете, така и на направеното възражение за право на задържане, са уважени предявените от Р. М. и С. М. срещу М. П. искове по чл. 108 ЗС за апартамент 412, като е уважено и направеното от ответницата възражение за право на задържане върху имота до заплащане на вземане за подобрения в размер на 51 200 лева.

През 2016 г. М. П. образувала изпълнително дело срещу Р. и С. М. въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила решение за сумата от 51 200 лв. В хода на изпълнителното производство ипотекираният апартамент № 412 е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане е възложен на взискателя-купувач М. П. за сумата от 50 000 лева. При извършеното разпределение е постановено сумата от 48 752, 02 лева да бъде за взискателя М. П. в качеството на привилегирован кредитор за вземане за разноски и подобрения на задържания имот.

Прието е, че „Б. П. Б. АД е присъединен взискател по изпълнителното дело, образувано от М. П.. Банката има правен интерес да оспори по реда на чл.464 ГПК вземането на М. П. за подобрения и разноски върху процесния апартамент размер на 51 200 лв., тъй като съгласно чл.136, т.4 ЗЗД вземането за разноски и за запазване или подобрение на задържания имот се удовлетворява преди вземането, обезпечено с ипотека. Универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД е въззивникът „Ю. Б. АД. Прието е също, че в производството по настоящото дело ответниците не могат да се бранят с възражение за недопустимост на предявения иск, оспорвайки качеството на банката като ипотекарен кредитор, както и актуалния размер на обезпеченото с ипотека вземане, тъй като подобно оспорване може да бъде предмет само на иск по чл.464 ГПК, какъвто ответниците не са предявили срещу банката.

Прието е, че влязлото в сила решение, с което между ответниците е признато вземането за подобрения и разноски, не обвързва банката, тъй като тя не е била страна или правоприемник на страна в производството по делото, по което е постановено това решение. Затова спорът дали са извършени от М. П. подобрения и разноски за запазване на апартамент 412, както и техният размер, подлежат на доказване в настоящия процес.

За доказване на твърденията за извършени подобрения и разноски за запазване на имота са изслушани свидетели, прието е заключение на СТЕ и допълнителна СТЕ.

Свидетелят А. Р. е строител и познава ответницата М. П., тъй като е работил на нейни имоти, включително и на процесния апартамент № 412. В този апартамент през 2011 г. той извършил частична подмяна на дограмата, както и перваза на терасата. В банята подменили ВиК и ел. инсталацията. На първия етаж монтирали санитария, мивка, огледало над нея, бойлер, плочки, хидроизолации. Поставили плочки в коридора, шпакловка на стените, сложили ламинат в спалнята и я боядисали. При извършен впоследствие втори ремонт била поставена душкабина и печка. Година-две след това отново отишъл на обекта, тъй като имало теч от покрива и тогава останал да помага на другия свидетел Я.. Тогава правили основен ремонт – боядисали и около камината, тъй като се било опушило около нея. Свидетелят нямал фирма, П. му плащала на ръка, а доходите си той не декларирал. Първоначално офертата била за 6000 лева, но с допълнително възникналите неща били платени от нея около 7 000 лева. След това за слагането на ламината и боядисването на стените тя заплатила около 5000 – 6000 лева, а на следващия ремонт, който свидетелят описва като основен – около 31000 – 33 000 лева. Тогава бил сложен велукс на покрива и дограмата.

Свидетелят Я. П. познава ответницата П. от около 30 години. Тя го потърсила през 2013г. за оглед в апартамент на нейните родители, тъй като имало много повреди в покривното пространство. Имало много течове и при откриване на покрива се установило, че няма покривна изолация, че гредите били изгнили. Извършен бил ремонт на почти целия покрив над апартамента, като бил направен нов гредоред, водоустойчиво OSB, била поставена изолация от минерална вата, нова конструкция за гипсокартон, измазване, шпакловане и боядисване на около 20 квадрата в спалнята и в хола. За извършените работи направил обща оферта за около 16 000 лева, като плащането било на части, първоначално за закупуване на материали – около 4 000 лева в брой, а за следващите плащания не помни. Свидетелят работил на обекта с фирмата си „Я. Е. ООД.

Съдът е приел за неоснователен довода в жалбата, че свидетелите имат личен интерес от свидетелстване. След като не са декларирали в НАП получени от тях доходи, не може да се приеме, че те са заинтересовани от изнасянето пред съда на факта, че са получавали пари, за които не са платили данъци.

Въззивният съд обсъдил и писмените доказателства по делото: оферта от 11.06.2011 г. за апартамент 412, изготвена от А. Р., неподписана, за подмяна на ВиК инсталация – материали и труд – 2100, 00 лева; поставяне на окачен таван в баня – материали и труд – 1600, 00 лева, нови плочки в баня – 1750, 00 лева, демонтаж на стара и монтаж на нова тоалетна чиния – 350, 00 лева – общо 5 800, 00 лева; два броя разписки от А. Р. - първата от 15.06.2011 г. за 3 000 лева, а втората – от 09.07.2011 г. – за 2 800, 00 лева „за ремонт на апартамента в Бриз-Б.; договор с дата 19.07.2013 г., сключен между М. П. като възложител и „Я. Е. ООД като изпълнител с предмет „ремонт на покрив, на тавана и стените и направа на изолация на апартамент № 412, ет. 4, находящ се в [населено място],[жк]за сумата от общо 16 500 лева; договор от 16.05.2015 г., сключен между М. П. в качеството на възложител и А. Р., в качеството му на изпълнител, с предмет „ремонт на прозорец в хола, на капандура в спалнята, на ел. инсталация на апартамента, на камината, боядисване на целия апартамент и ремонт на банята на целия апартамент 412, ат. 4, в [населено място],[жк]за обща стойност от 28 900 лева.

Прието е, че съгласно съдебно-графологична експертиза, подписите в копията на представените по делото разписки от 15.06.2011 г. и 09.07.2011 г. и договор от 16.05.2015 г. не са положени от А. Р., но подписите в представените оригинали са положени от него. Правилно първоинстанционният съд изключил разписките и договора от 16.05.2015 г. от доказателствата по делото. В копието от договора от 19.07.2013 г. подписът за изпълнител е положен вероятно от Я. П., а върху представения впоследствие оригинал – е положен от него. Оригиналите, подписани от А. Р. и от Я. П., са различни документи, чието представяне не е поискано нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Ето защо двата договора и двете разписки, описани по-горе, не могат да бъдат ценени като доказателство. Поради това не могат да се правят изводи и от тяхното оспорване, каквито доводи има във въззивната жалба.

Според заключението на приетата счетоводна експертиза в счетоводството на „Я. Е. ООД не са налице осчетоводени фактури на името на М. П. като получател, но са осчетоводени три фактури на името на адвокатско дружество „Д., Н., П. и сие“, както следва: фактура № [ЕГН]/28.03.2014 г. за сумата от 24 165, 02 лева с ДДС – подова настилка, мебели и обзавеждане, № [ЕГН]/27.11.2014 г. – за сумата от 4 558, 20 лева – продажба на стоки под опис, № [ЕГН]/29.12.2014 г. за сумата от 12 015, 48 лева – 3 броя врати, 2 броя радиатори, полилей и скоба за стена полилей и сребърен лист. От това заключение не могат да се направят изводи от значение за настоящото дело. Както свидетелят П. завява, познава М. П. от 30 години и се занимава с много неща, включително строителство. Фактурите, за които ССЕ е посочила, че са осчетоводени с получател адвокатско дружество „Д., Н., П. и сие“, могат да се отнасят за стоки както в процесния апартамент, така и в друг имот на М. П. или някой друг от съдружниците в адвокатското дружество или на самото дружество. Осчетоводяването на фактурите с получател адвокатското дружество не допринася за доказване на посочените факти. За част от описаните във фактурите стоки нито вещото лице е установило да са налични в имота, нито свидетелите са разказали: радиатори, полилей, мебели.

Прието е също, че по делото не се оспорва фактът, че владението върху имота е предадено на П. от родителите въз основа на предварителния договор от 2010 г. Това се установява и от разпитаните свидетели, като свидетелят П. през 2013 г. е бил на оглед в апартамента, представен му като апартамент на родителите на М. П., а свидетелят Р. – през 2011 г. Свидетелските показания установяват наличието на договорни отношения между П. и свидетелите, както и че същата им е възложила извършването на СМР в имота на родителите си в периода 2011 – 2013 г. и че им е плащала за извършените СМР. Показанията са подробни и съответни едни на други, поради което доказват и конкретните видове дейности, извършени от тях или под тяхно ръководство. През 2011 г. са извършени: монтиране на санитария, мивка и огледало над нея, бойлер, плочки, хидроизолации в банята, подмяна на ВиК и ел. инсталация, плочки в коридора, шпакловка на стените, поставяне на ламинат в спалнята и боядисване на спалнята, частична смяна на дограмата и подмяна на перваза на терасата. Между 2011 и 2013 г. са поставени душкабина и печка. През 2013 г. са извършени: ремонт на покрив над апартамента, поставяне на нов гредоред, водоустойчиво ОСБ (OSB), изолация от минерална вата, нова конструкция за гипсокартон, измазване, шпакловане и боядисване на около 20 квадрата в спалнята и в хола. Вярно е, че свидетелските показания не могат да установят размера на платените суми поради забраната на чл. 166, ал. 1, т. 3 ГПК, но могат да установят, че свидетелите са извършвали СМР в апартамента и кой им ги е възложил. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба във връзка със значението на недеклариране в НАП на получени от изпълнителите на СМР доходи. От нарушението на данъчните закони не може да направи никакъв правно значим за настоящия спор извод.

Съдът е обсъдил основното и допълнително заключение по допуснатата СТЕ, според които към момента на огледа са налични описаните от свидетелите работи. При съобразяване както на свидетелските показания, така и на двете заключения в съвкупност, съдът е направил извод, че в имота към момента на подаване на исковата молба, който е близък до устните състезания пред първоинстанционния съд, са извършени подобрения и разноски за запазване на имота съобразно посочените от вещото лице стойности на СМР. И в двете заключения вещото лице е описало кои разноски счита за необходими и полезни, като разбирането е изцяло съобразно съдебната практика, обективирана в ППВС № 6/74 г. В допълнителното заключение, неоспорено от страните, вещото лице, съобразно уточнението си в с. з. от 19.11.2019 г., е ползвало разходни норми за материали, часови ставки, средни за всеки отделен вид СМР. Съдът е приел, че следва да ползва именно тези стойности към датата на исковата молба при преценката дали са доказани необходими и полезни разноски в размер на 47049, 01 лева. От приетата в заключението сума съдът е приспаднал посочения от вещото лице ДДС в размер на 20 % за труда на изпълнителите, тъй като не е доказано, че разходите, направени от П., включват ДДС. Напротив, св. Р. изрично е заявил, че получава възнаграждението си в брой и не го декларира, а плащанията към дружеството на другия свидетел също няма доказателства да са осчетоводени съответно и да е заплатен дължимият ДДС. Съдът не е отчел и ДДС за материалите. От сбора е извадена и стойността от 3000 лева за душ-кабина с вграден масажен панел, тъй като няма доказателства с колко се е увеличила стойността на имота в резултат на тази душ-кабина, която вещото лице е определило като луксозно оборудване.

Като резултат е прието, че ответницата П. е доказала извършването на необходими и полезни разноски в размер на 38 602, 31 лева. и това е обусловило постановения от въззивния съд диспозитив по предявения иск с правно основание чл.464 ГПК.

Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от „Ю. Б. АД.

Жалбоподателят поддържа, че по делото липсва доказано плащане от страна на М. П. в полза на лицата, които са извършили СМР в процесния апартамент; че съдът неправилно кредитирал свидетелските показания и техническата експертиза. Съдът изключил като доказателства по делото представените разписки за платени суми, договори за възлагане на СМР и фактури с получател адвокатско дружество „Д., Н., П. и сие“, като същевременно е приел, че плащане за извършените в апартамента ремонти и подобрения е налице. Неправилно съдът игнорирал обстоятелството, че строителите не са декларирали получените доходи пред НАП. Игнорирана била и разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, която забранява доказване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лв., като съдът въз основа на свидетелски показания установил договорни отношения за извършване на СМР в процесния апартамент, както и извършените плащания. Неправилно съдът кредитирал свидетелските показания, които влизали в противоречие с останалите доказателства по делото. Съдът основал решението си и на заключение на съдебно-техническа експертиза, но експертите не биха могли да посочат кога са извършени СМР, които са констатирани в процесния апартамент. Не било доказано с годни доказателствени средства, че М. П. е извършила плащания за направени необходими и полезни разноски за процесния апартамент; решението било основано на недопустими свидетелски показания, както и на заключение на СТЕ, които съдът тълкува в несъответствие със съдържанието им и в противоречие с останалите доказателства.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е доказване на плащания в размер над 5000 лв. за извършени СМР със свидетелски показания;

2. Допустимо ли е доказване съществуването на договорни отношения с предмет извършване на СМР на стойност над 5000 лв., при липса на годни писмени доказателства в тази насока;

3. Съществуват ли изключения от забраната за доказване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., извън законоустановените в чл.164 ГПК;

4. Представляват ли констатациите на вещото лице за стойност на извършвани СМР доказателство за извършено плащане на тези работи.

По първите три въпроса въззивното решение влизало в противоречие с решение № 224 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2016 г., III г. о., решение № 283 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2016 г., IV г. о., решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о., решение № 237 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2016 г., IV г. о., решение № 237 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2016 г., IV г. о., решение № 167 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 8/2018 г., III г. о.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по четвъртия въпрос.

Отделно от това жалбоподателят счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. То било явно необосновано заради необоснованото кредитиране на свидетелски показания за извършени СМР и заплащането им от М. П.; необосновано игнориране на липса на годни писмени доказателства за извършено плащане и необсъждане на множество доводи, изтъкнати от жалбоподателя. Освен това решението било в явно противоречие с процесуалния и материалния закон, тъй като съществуването на договорни отношения с цена над 5000 лв. и извършени плащания по тях съдът приел само въз основа на свидетелски показания.

Ответниците М. Р. П., Р. М. М. и Т. Р. М. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане от ВКС, а по същество – че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първите три въпроса са за приложението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК в хипотеза на доказване на извършени СМР, съставляващи необходими разноски и подобрения в един имот. Именно в този смисъл следва да се разбират тези въпроси с оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело.

Няма колебание в практиката на ВКС, че извършените подобрения и необходими разноски могат да се доказват със свидетелски показания и експертиза, независимо от цената им. Предмет на доказване е съществуването на тези подобрения, кой ги е извършил или е възложил извършването им, тяхната оценка, съответно влагането на необходими разноски за запазване на имота. Извън предмета на делото са, договорните отношения между възложител и изпълнител на СМР, както и въпросът дали е било налице реално плащане по тези договори.

Въззивното решение изцяло съответства на практиката на ВКС по чл.164, ал.1, т.3 ГПК и по-конкретно на решение № 287 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2010 г., IV г. о. В него е прието, че от правилото на чл.164, ал.1, т.3 ГПК за недопустимост на свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които се изисква писмен акт, както и за договори на стойност над 5000 лв., има различни изключения. На първо място забраната за свидетелски показания се отнася само до страните по договора и техните правоприемници. Възможността на третите лица да докажат съществуването на такъв договор не може да бъде ограничена, тъй като те може да не разполагат със съответните документи (писмени предложение и приемане), а процесуалната възможност да ги изискат от страните не гарантира правата им, дори и при най-добросъвестно поведение на страните по договора, тъй като документите може да са изгубени или унищожени, не е изключено също и документи да не са били съставяни, тъй като договорите с изискуема писмена форма за доказване са валидни и може да са изпълнени и без да са сключени в писмена форма. На следващо място правилото не се отнася и за страните по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от сключването, изменяването, изпълнението и прекратяването на договора. Ако съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски показания също не важи както за страна по договора, така и за третото лице. Същото принципно разбиране се прилага и по други сходни въпроси, например за допустимостта чрез разпит на свидетели да бъде доказано преобразуването на лично имущество и действителната покупна и продажна цена на имоти в отклонение от посочената в нотариалните актове - решение № 150 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2013 г., IV г. о. Това решение е израз на трайната практика на ВКС, че по спор за установяване на пълна или частична трансформация по чл.23 СК страните могат със свидетелски показания да доказват действителния размер на вложените средства за закупуване на спорния имот, независимо от посочената сума в нотариалния акт и че това не е нарушение на чл.164 ГПК.

Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не е относима към спора по настоящото дело, тъй като не разглежда въпроса за прилагането на чл.164 ГПК когато се доказват подобрения и необходими разноски. Решение № 224 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2016 г., III г. о., разглежда въпроса приложимо ли е ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. ВКС дава отрицателен отговор на този въпрос, като приема, че свидетелски показания са допустими, когато чрез тях се тълкува сключен договор. Решение № 283 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2016 г., IV г. о., разглежда въпроса прилага ли се забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и допустими ли са свидетелски показания за установяване на останалите елементи от договора за заем, при наличие на писмен документ за предаване на сума, надвишаваща 5000 лева. Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о., отново е за това, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Решение № 237 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2016 г., IV г. о., е за това допустими ли са гласни доказателства за доказване фактическата обстановка при сключването на договор, обстоятелствата при които са дадени суми по договор, как са изразходвани същите, какво е заплащано с тях, с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и може ли със свидетелски показания да се установява основанието на договор, т. е. защо е извършено плащането на определена сума пари по договор. Решение № 167 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 8/2018 г., III г. о., е за допустимостта на свидетелски показания за изясняване на обстоятелства, при които е сключен договор. В обобщение – посочената практика на ВКС не разкрива противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице и основанието по чл.380, ал.1, т.3 ГПК, поддържано по четвъртия въпрос, който е за това дали констатациите на вещото лице за стойност на извършвани СМР са доказателство за извършено плащане на тези работи. Въпросът не е обуславящ за изхода на настоящото дело, нито пък е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Както бе посочено по-горе, когато съдът изследва въпроса дали в един имот са извършени подобрения и вложени необходими разноски, той не се интересува от това дали възложителят на ремонтите е заплатил за тях на изпълнителя. Тези правоотношения са извън предмета на делото както при искове по чл.72 и 74 ЗС, чл. 30, ал.3 ЗС, чл.61 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, когато се претендира стойността на подобренията и необходимите разноски, така и когато се прилага чл.136, ал.1, т.4 или чл.177, ал.1 ЗЗД, които възприемат правилото за привилегия на вземанията за необходими разноски и подобрения спрямо вземането на ипотекарния кредитор. Ето защо в настоящия случай въззивният съд е основал решението си на свидетелски показания и експертиза, които са установили наличието на подобрения и вложени необходими разноски, както и тяхната оценка, която формира размера на привилигированото вземане на ответницата П.. Установяването на вземането е не спрямо страната по договора за изработка, а спрямо трето лице, което във всички случаи ще се удовлетвори от цената на подобрения имот след подобрителя, след като подобренията са налични и тяхната стойност е определена от вещо лице.

Не съществува вероятност решението да е очевидно неправилно, затова то не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Както в хипотезата на чл.136, ал.1, т.4, така и при чл.177, ал.1 ЗЗД вземането за подобрения и необходими разноски е привилигировано спрямо вземането на ипотекарния кредитор, като установяването на първото вземане по основание и размер може да стане само със свидетелски показания и експертиза, без да е необходимо да се представят писмени доказателства за договорни отношения между възложителя и изпълнителя на СМР, както и доказателства за извършено плащане на възложената работа. Затова не може да се възприеме тезата на жалбоподателите, че очевидната неправилност произтичала от липсата на такива писмени доказателства.

При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 09.03.2021 г. по в. гр. д. № 2447/2020 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 1223 от 13.02.2020 г. по гр. д. 530/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът на „Ю. Б. АД срещу М. Р. П., Р. М. М. и Т. Р. М. /конституирана на мястото на починалата С. Т. М./ по чл.464 ГПК е отхвърлен за разликата над 8446,69 лв. до пълния предявен размер от 51200 лв.

ОСЪЖДА „Ю. Б. АД, ЕИК 000694749,със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, „Околовръстен път“ № 260, да заплати на М. Р. П., Р. М. М. и Т. Р. М., тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, адв.Т. С., сумата от 2000 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: