Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 5324/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инж. М. С. и д-р Г. Ч. - главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Пловдив, чрез процесуален представител, против решение №137 от 27.03.2023г., постановено по адм. дело №571/2022г. по описа на Административен съд - Добрич/АС-Добрич/, поправено по реда на чл.175 от АПК с решение №193 от 21.04.2023г. по същото дело, с което по жалба на „Хепи мармалюк“ ООД е отменено тяхно предписание № 0001401/23.08.2022 г.

Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излагат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител. Претендират разноски.

Ответникът – „Хепи мармалюк“ ООД, гр. Добрич, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С Предписание №0001401 от 23.08.2022г., издадено от касаторите, и след извършена на основание чл.109, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ документална проверка на досието на предприятие „Хепи мармалюк“ ООД, резултатите от която са отразени в КП № 0010873/23.08.2022г., е установено, че регистрацията на обект „Предприятие за производство на мармалад, сладка и консервирани плодове и зеленчуци“, стопанисван от дружеството, не е извършена по съответния законов ред – не е спазено изискването на чл.26, ал.1, т.2, б.„а“ или б.„г“ ЗХ и на основание чл.138, 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл.25, ал.1, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ на „Хепи мармалюк“ ООД е предписано да представи в ОДБХ – Пловдив удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ или документ, който удостоверява, че този обект не подлежи на въвеждане в експлоатация. Срещу предписанието „Хепи мармалюк“ ООД е подало жалба, по която е образувано съдебното производство пред първоинстанционния съд.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предприятието за производство на мармалад, сладка и консервирани плодове и зеленчуци, находящо се в с. Рогош, общ. Марица е регистрирано под № 16020137 с удостоверение за регистрация № 02234/26.07.2021г., като по делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на удостоверението за регистрация на обекта.

Съдът е счел, че с издаване на последното за жалбоподателя са възникнали права, от които той се ползва и е налице влязъл в сила административен акт, чийто стабилитет не е бил зачетен от страна на административния орган, издал оспореното предписание.

Приел е, че по делото не се представени доказателства за прекратяване на регистрацията и за започване на нова процедура, за да са налице основанията за предписване представянето на документ по смисъла на чл.26, ал.1, т.2, б.„а“ и „г“ от ЗХ, като освен това, административният орган не е извършвал проверка на документите, които съществуват за обекта, за да прецени дали въобще е необходимо или не такова удостоверение за въвеждане в експлоатация предвид времето на изграждане на обекта. Посочил е, че оспореното предписание е в противоречие и с материалния закон и не отговаря като мярка на заложеното в чл.25, ал.1, т.1 от ЗУАВ, тъй като в тази разпоредба не е налице хипотеза за издаване на предписание поради липса на удостоверение за въвеждане в експлоатация за обект. По тези съображение е приел, че предписанието несъответства и с целта на закона, поради което го е отменил като незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че предписанието е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с посочените от административния орган материалноправни норми, дали основание за издаването му.

Противно на възприетото от първостепенния съд оспореният административен акт е постановен след установяване и посочване на фактическите основания за неговото издаване, като фактически основания се съдържат и в административната преписка по издаването му.

Предписание №0001401 от 23.08.2022г. е издадено на основание чл.25, ал.1, т.1 от ЗУАВ във връзка с чл.138, 1 от Регламент (ЕС) 2017/625. Посочената разпоредба предвижда, че мерките по чл.24, ал.1 се прилагат с предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл.138, 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625. В чл.24, ал.1 е предвидено, че ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.138, 2 от Регламент (EС) 2017/625, който предвижда, че когато предприемат действия при установено несъответствие, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2.

В настоящия случай след извършената на 23.08.2022 г. документална проверка на дружеството е установено, че е налице нарушение по см. на чл.24, ал.1 от ЗУАВ, изразяващо се в това, че регистрацията на обекта не е извършена по съответния законов ред, не е представено удостоверение за въвеждане в експлоатация, изискващо се за регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, съгласно чл.26, ал.1, т.2, б.„а“ или б.„г“ от ЗХ. С оглед констатирането на това несъответствие спрямо дружеството на основание чл.138, 1 от Регламент ЕС 2017/625 е предприето прилагане на подходяща мярка с цел да се гарантира, че то ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната му поява.

Достатъчно е да е налице установено несъответствие по чл.138, 1 от Регламент ЕС 2017/625, при извършен официален контрол за проверка на съответствието с правила предвид чл.1, 2 от Регламент ЕС 2017/625, с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, посочени в цитирания чл.1, 2 от Регламента.

Касае се за въведени правила по чл.26, ал.1, т.2 ЗУАХВ-дейностите по агрохранителната верига да се извършват в обекти, отговарящи на кумулативно дадени условия - които са регистрирани или одобрени по реда на съответните нормативни актове по чл.10-16 ЗУАХВ, и когато за тях е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията - в приложимите случаи, а такова е изискуемо по см. на чл.26, ал.1 ЗХ. Поради това предмет на контрол е наличието или липсата на документ - удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от ЗУТ, като в конкретния казус е ирелевантно дали този документ е използван в друго административно производство (в случая-по регистрация на обект), което е приключило с влязъл в сила АА.

Прилагането на конкретната мярка е материализирана на законово основание чрез издаването на оспореното предписание, с което на основание чл.26, ал.1, т.2, б.„а“ и „г“ от ЗХ на „Хепи мармалюк“ ООД е предоставена възможност в срок от 20 работни дни, считано от датата на връчване на предписанието, да представи в ОБДХ Пловдив удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от ЗУТ за обект „Предприятие за производство на мармалад, сладка и консервирани плодове и зеленчуци“ или документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация.

Налага се извод, че с издаването на процесното предписание, главните инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Пловдив са постановили административния акт при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предписанието е издадено след извършена от длъжностни лица проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 0010873/23.08.2022 г. и след установяване на конкретното нарушение.

Следва да се отбележи, че с оглед характера на дейността на дружеството, а именно производство, преработка, съхранение и търговия с хранителни стоки и със селскостопанска продукция от растителен и животински произход и засиления контрол върху този вид дейност, то и предприемането на мерки за отстраняване на всяко констатирано нарушение следва да бъде стриктно спазвано, в какъвто смисъл е и издаденото предписание.

От изложеното следва, че оспореното пред АС-Добрич предписание е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е съответно на приложимите материалноправни норми и целта на закона.

Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспореното предписание да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед факта, че касаторите са представлявани от юрисконсулт в съдебното производство, то на тях следва да им бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200лв. и платена държавна такса за образуване на касационно производство в общ размер на 140лв.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №137 от 27.03.2023г., постановено по адм. дело №571/2022г. по описа на Административен съд - Добрич, поправено по реда на чл.175 от АПК с решение №193 от 21.04.2023г. по същото дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хепи мармалюк“ ООД срещу Предписание № 0001401/23.08.2022 г., издадено от инж. М. С. и д-р Г. Ч. - главни инспектори в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Пловдив.

ОСЪЖДА „Хепи мармалюк“ ООД, гр. Добрич с [ЕИК], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, разноски по делото в размер на 340 /триста и четиридесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ