Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 5436/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. В., подадена чрез адв. Б. В. срещу решение № 51 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 463/2022 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1920з-314/01.12.2022 г., издадена от началника на П. Р. управление (РУ) - Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, след като е заличил допуснатите по делото свидетели и е постановил решението си само въз основа на писмените доказателства. На следващо място счита, че АС - Перник неправилно е анализирал приобщените доказателства, както и не е обсъдил всички наведени доводи и възражения на жалбоподателя. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник на Първо РУ Перник при ОДМВР - Перник, чрез юрисконсулт Стефанова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Перник е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1920з-314/01.12.2022 г., издадена от началника на П. Р. управление (РУ) - Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с която на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на Б. В. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година.

За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът установил от събраните по делото доказателства, че на посочената в заповедта дата и час, Владимиров е извършил противообществена проява, изразяваща се в отправянето на обидни жестове и изрази, съпроводени с агресивно поведение, както и предизвикване и участието му в сбиване, след преминаване на полицейския кордон. Съдът е приел, че така посоченото фактическо основание не кореспондира на посоченото в заповедта правно основание по чл.21, т.6 от ЗООРПСМ - противообществена проява, изразяваща се в хвърлянето на предмети, а описаното като извършено деяние съответства на разпоредбите на чл.21, т.8 и т.10 от закона, но този порок не представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, доколкото мотивите на органа са достатъчно ясни и безспорно сочат на извършено нарушение по т.8 и т.10 на чл. 21 от закона. АС - Перник е счел, че непосочване на вярното правно основание в заповедта не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият е подал жалба срещу заповедта и в образуваното съдебно производство е имал възможността да разбере смисъла на обективираното в акта волеизявление и да защити засегнати негови права и законни интереси пред съда. Изведен е краен извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ, която е в законоустановения минимум, поради което и органа не дължи излагането на мотиви относно срока. Решението е правилно.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от Владимиров е описана като отправянето на обидни жестове и изрази, съпроводени с агресивно поведение, както и участието му в сбиване. Правилно е прието от АС - Перник, че така описаната проява в заповедта не кореспондира на посоченото правно основание по чл.21, т.6 от ЗООРПСМ, но доколкото волята на органа е ясна и недвусмислена и е намерила израз в подробно изложените мотиви и описание на извършеното от касатора нарушение, което попада в обхвата на понятието противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21, ал.1 от закона и посочените в т.1 до т.10 хипотези, в случая на т.8 - отправянето на обидни жестове и изрази, съпроводени с агресивно поведение, както и предизвикване и участието му в сбиване - т.10 , след преминаване на полицейския кордон, то правилно съдът е счел, че констатираното несъответствие в заповедта не съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо Владимиров, а именно установено е, че на 26.11.2022 г., около 14:50 часа в гр. Перник, на стадион "Миньор", при провеждане на футболна среща между отборите на ФК "Миньор" гр. Перник и ПФК "Берое" гр. С. З. жалбоподателят Владимиров е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 8 и т.10 от ЗООРПСМ, изразяваща се отправянето на обидни жестове и изрази, съпроводени с агресивно поведение, както и участието му в сбиване, след преминаване на полицейския кордон.

В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 ЗООРПСМ.

Както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката правилно е установено фактическото основание за налагане на принудителна административна мярка спрямо Владимиров. Следва да се има предвид, че както ПАМ, така и наказателното постановление са издадени на основание данните в АУАН № 1920а-180/01.12.2022 г., съставен от полицейски инспектор към Първо РУ - Перник при ОДМВР Перник, като акта е подписан без възражения от нарушителя. Правилно съдът е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 8 и т. 10, вр. чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ.

Представените в настоящото производство доказателства, че издаденото на основание съставения АУАН наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Наказателното постановление е отменено на процесуално основание, основно поради допусната грешка в правната квалификация, а не поради недоказаност на деянието.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от АС - Перник съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради заличаване на допуснати свидетели, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка по спора. На първо място свидетелите са поискани с жалбата до съда при режим на довеждане. В съдебно заседание на 23.02.2023г., процесуалния представител на касатора, изрично е заявил, че не са осигурили свидетелите за разпит и е оставил тяхното изслушване на преценката на съда. С оглед поведението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, съдът правилно е заличил допуснатите до разпит с определение от 31.01.2023г. свидетели, поради невъзможността за водене в проведеното заседание. С това определение е разпределена доказателствената тежест между страните и на жалбоподателя е била дадена възможност да води свидетели за доказване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, която в резултат на процесуалното му поведение не е осъществена. Ето защо съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на фактическата обстановка по спора.

Неоснователно е оплакването в жалбата за необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя, посочени в жалбата. Съдът е спазил разпоредбата на чл.168, ал. от АПК, като е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146, включително и наведените от жалбоподателя. АС - Перник е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност с доводите и възраженията на страните и е стигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

Решението е правилно, постановено в съответствие с изискванията на чл.172а, ал. 2 от АПК и съдържа подробен анализ и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

По тези съображения касационната инстанция приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 150 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 463/2022 г. по описа на Административен съд - Перник.

ОСЪЖДА Б. Владимирив [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА