Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Ж. Членове: Л. П. П. Я. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 5635/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С решение № 1506 от 08.03.2023 г. по адм. д. № 10608/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на ФЕРДИНАНД МОЗЕС 1821 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, [жк], [адрес], представлявано от управителя Й. М., против ревизионен акт (РА) № Р-22002222000098-091-001/14.06.2022 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1520/21.09.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периодите от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 89 310, 00 лв. и лихви в размер на 23 592,61 лв.
Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от ФЕРДИНАНД МОЗЕС 1821 ООД, представлявано от Й. М., чрез процесуален представител. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.
Ответникът директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. А., взима становище по касационната жалба
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА, с който на ФЕРДИНАНД МОЗЕС 1821 ООД са определени на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 9 ЗДДС допълнителни задължения в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 89 310, 00 лв. за периодите от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. по фактури с № 3/31.07.2019 г., № 8/30.08.2019 г., № 12/30.09.2019 г., № 17/31.10.2019 г., № 22/29.11.2019 г. и № 28/31.12.2019 г., издадени от доставчика ГРИЙН МАРКЕТИНГ БГ ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. Отказът на право на данъчен кредит е в резултат на недоказани доставки на стоки/услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите с издател ГРИЙН МАРКЕТИНГ БГ ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки.
Административен съд София-град е установил, че основната дейност на ФЕРДИНАНД МОЗЕС 1821 ООД е добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, като за ревизирания период не са установени данни за извършване на посочените дейности дейности. Решаващият съд е приел, че процесните фактури № 3/31.07.2019 г., № 8/30.08.2019 г., № 12/30.09.2019 г., № 17/31.10.2019 г., № 22/29.11.2019 г. и № 28/31.12.2019 г. не съдържат задължителните реквизити или минимално изискуемата се информация по чл. 6, ал. 1 от ЗСч и чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Самите фактури не отговорят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, съгласно който фактурата задължително съдържа вида и количеството на стоката/услугата. Отразеният предмет Съгласно договор е напълно неясен както по качествени, така и по количествени показатели и може да се отнася до всяка една от сделките на дружеството. Според АССГ непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието на действително извършените сделки, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. Изпълнителят не е представил каквито и да било доказателства за извършването на услугите (рекламна кампания). Съдът се е позовал и на относимата практика на СЕС, като е посочил защо цитираните решения са приложими при разрешаването на конкретния правен спор. Съвкупната преценка на всички изложени факти и обстоятелства са обусловили извод за липса на реално доставки по спорните фактури.
Въз основа на горното е прието, че констатацията на данъчната администрация за отказан данъчен кредит е законосъобразна, поради което и ревизионния акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимия ЗДДС.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Спорният въпрос между страните се свежда до това налице са реални доставки на услуги по процесните 6 бр. фактури, издадени от доставчика ГРИЙН МАРКЕТИНГ БГ ЕООД.
При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставки първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства. Правилно АССГ е приел, че относно услугите по Договор от 27.05.2019 г. (представен от ревизираното лице в предходното ревизионно производство) фактурите не съдържат достатъчно конкретни данни, от които да се установят по категоричен начин видът и количеството на извършените услуги. Видно от представения договор, същият не съдържа клаузи относно конкретните параметри на услугите, а единствено е уговорено, че при осъществяването на договора, възложителят се задължава да изплати възнаграждение. Липсват уговорки за конкретно съдържание, вид, обем на дължимите действия от изпълнителя, няма и уговорка за вид и формат на крайния резултат от същите. Наред с липсата на водена търговска кореспондения между страните, липсват и други документи за доставките като например оферти, презентации, проучвания и др. В чл. 1, ал. 2 от процесния договор е посочено, че услугите от страна на изпълнителя PR агенция ще бъдат предоставяни на потенциални клиенти, като за подобни лица в качеството им на клиенти на ФЕРДИНАНД МОЗЕС 1821 ООД не са представени доказателства както в ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство.
Настоящият съдебен състав възприема изводите на АССГ, че от представените описи към фактурите не се установява от кое лице са съставени и кои са страните, липсва посочване също така на лицата, които са приели и предали предмета на процесните доставки. Не се посочва местоположение на извършване на описаните дейности и не се съдържа период за изпълнение на услугата (в частност рекламна кампания в Google), а наред с това липсват доказателства за мястото и начинът на поставяне информационна табела и блиндиране на витрина (съгласно опис към фактура № 3/31.07.2019 г., както и местоположението на билборд по фактура № 12/30.09.2019 г. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на извършване на услугите по вид и количество.
Съдът намира за необходимо са отбележи, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.
В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, Боник /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87 G. H., т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест относими са правилата на националните процесуални норми /чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това.
Твърдението в касационната жалба, че доставчикът е имал назначени по трудов договор 54 работника (обстоятелство, което е установено от данъчните органи и не се оспорва), достатъчно подробно е изследвано от решаващия съд на стр. 5 от решението, което се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Както вече беше посочено, в изложението, от събраните по делото доказателства е видно, че между доставчика и ревизираното дружество има представени единствено 6 бр. фактури без конкретизация на извършените и приети услуги и договор за маркетинг, без количествено - стойностни сметки, доклади, отчети, анализи предложения и др., обосноваващи параметрите на изпълнение на услугите. Най-накрая, няма никаква информация за лицата, изпълнили тези дейности и квалификацията им, като не са ангажирани доказателства за извършените разходи, свързани с извършване на услугите, местата на които са извършени, данни за командироване на лица, наети от издателя на фактурите, разходи за командировки или други косвени доказателства за извършени действия от тях.
След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1506 от 08.03.2023 г. по адм. д. № 10608/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА ФЕРДИНАНД МОЗЕС 1821 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, [жк], [адрес], представлявано от управителя Й. М., да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за касационната инстанции в размер на 9 166 /девет хиляди сто шестдесет и шест/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА